Решение № 1039 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13061/2013 г.

Решение № 1039 от 27.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13061/2013 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Бисер Николов Манолов е подал касационна жалба срещу решението от 01.07.2013 г. по адм. дело № 63/2013 г. по описа на Административния съд - Кюстендил, с което е била отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконни действия на длъжностни лица. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск ведно със законната лихва. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административния съд е установил, че Бисер Николов Манолов изтърпява наказание "доживотен затвор" в Затвор - Бобовдол. На 14.04.2013 г., в 1.30 часа през нощта, служители на затворническата администрация извършили обиск на Манолов и претърсване на килията, в която бил настаненПретърсването траяло около час, през което време осъденото лице било с белезници. При обиска и претърсването не били намерени непозволени вещи и предмети. Въз основа на представените по делото справки и протоколи за обиск и претърсване съдът преценил, че действията на служителите на затвора са в съответствие с чл. 92, чл. 93 и чл. 95 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и с чл. 85, чл. 86 и чл. 87 от Правилника на приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Според административният съд, ищецът не доказал, че действията на длъжностните лица му причинили вреди като безсилие, угнетеност, безсъние и безпокойство. При извеждане от килията на осъдените лица се поставяли белезници, като се отчитало наказанието, което осъденият изтърпява, и опасността от нарушаване на реда, а Бисер Манолов бил от категорията "особено опасни лишени от свобода". Съгласно предписанията за употреба на помощни средства белезниците се снемали незабавно след отпадане на необходимостта, както било процедирано и в конкретния случай. Поради това съдът приел, че от страна на длъжностните лица не е било извършено нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗИНЗС, съдържащ забрана за извършването на обиск на лишените от свобода по начин, унижаващ тяхното достойнство. Дори ищецът да е имал негативни психически преживявания, те били свързани с наложеното му наказание и със статута му на осъден на доживотен затвор. В решението си съдът отбелязал и липсата на ангажирани от ищеца доказателства относно твърдението му, че претърсването на килията му е довело до неразположение, увредило трайно здравословното му състояние. С тези мотиви съдът отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че административният съд е приложил точно материалния закон. Както е предвидено в чл. 2 ЗИНЗС, една от целите на изпълнението на наказанията е да се осъществи контрол върху поведението на осъдените, така че те да не извършват други престъпления и да причиняват вреди на обществото. Обискът на затворниците и претърсването на спални, работни и други помещения в местата за лишаване от свобода са законни действия, които се извършват от служители на охранителния състав в присъствието на лишените от свобода, настанени или заварени в съответните помещения. За извършените обиски и претърсвания се съставя протокол, в който се отразяват резултатите от провеждането им. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от лишения от свобода. Както е записано в чл. 85, ал. 1 ППЗИНЗС, обиските на затворници и претърсването на жилищните, производствените и сервизните помещения се предприемат за предотвратяване на престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода. Претърсване се извършва задължително най-малко един път месечно по предварително утвърден от началника на затвора или поправителния дом план. При необходимост, по заповед на началника на затвора, на поправителния дом, на затворническото общежитие, на заместник - началника на затвора по режимна и надзорно-охранителна дейност, на инспектора по надзорно-охранителна дейност, а в тяхно отсъствие на ръководителя на дежурната част, се извършват допълнителни обиски и претърсвания (чл. 86 ППЗИНЗС) . Прегледът на нормативната уредба потвърждава направената от административния съд преценка на основателността на предявения иск. При положение, че обискът и претърсването на осъденото лице са извършени в съответствие със закона, не е налице фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Обстоятелствата, установени по делото, не разкриват случай на умишлено поставяне на лишения от свобода в неблагоприятни условия. Както е посочил първоинстанционният съд, не е доказано и причиняване на претендираните от ищеца неимуществени вреди, които - за да бъдат възмездени - следва да надвишават прага на негативните преживявания, съпътстващи обективно наказанието "лишаване от свобода" . При отсъствието на поддържаното касационно основание постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд