Решение № 7848 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1224/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Пирдоп срещу Решение 1636/ 19.12.2024 г., постановено по административно дело 1206/ 2024 г. на Административен съд- София- област (АССO). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основанията, посочени в чл. 209 АПК. Касационният жалбоподател счита за неправилна преценката на съда за законосъобразност на обжалвания административен акт. Моли да се отмени обжалваното съдебно решение и да се обяви за нищожно процесното решение на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" (БД ИБР) и да се изпрати административната преписка на компетентния орган кмета на Община Пирдоп. Касационният жалбоподател- Община Пирдоп в открито съдебно заседание чрез адвокат Вутов моли да се отмени решението, постановено по административно дело 1206/ 2024 г. на АССО. Ответникът- Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" в подадения писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Христова, иска да се остави без уважение жалбата. Моли да се потвърди Решение 1636/ 19.12.2024 г. на АССО, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение се ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Пирдоп, против Решение РР- 4746/ 07.10.2022г., за продължаване срока на действие на разрешително 31430009/ 17.12.2004г., продължено с Решение РР- 1265/ 17.06.2011г. и изменено с Решение РР- 1422/ 02.02.2012г., за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район". За да достигне до този правен извод решаващият съд е посочил, че спорът по делото се свежда до това компетентен ли е Директора на БДИБР да издаде оспореното Решение РР- 4746/ 07.10.2022г., за продължаване срока на действие на разрешително 31430009/ 17.12.2004г., продължено с Решение РР- 1265/ 17.06.2011г. и изменено с Решение РР- 1422/ 02.02.2012г., за водовземане от повърхностен воден обект, издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район". Преценил е обстоятелството, че язовир Душанци се намира на територията на две общини, а именно Община Антон и Община Пирдоп, което се установява и от заключението на СТЕ, което води до извода, че няма как кметът на община Пирдоп да е компетентен на основание чл.52, ал. 1, т.З от Закона за водите. Посочил, че от наличните документи по делото по безспорен начин се установява, че язовир Душанци не е собственост на Община Пирдоп, а и от друга страна, същият се намира на територията на две общини. След като язовирът не е публична собственост на общината, то кметът не е компетентен орган за издаване на разрешителни, нито за тяхното изменение. Съответно, компетентността за издаване на такива разрешителни, за тяхното изменение и за продължаване на срока им принадлежи именно на директора на компетентната басейнова дирекция. Именно Директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район е компетентен да издаде оспореното Решение РР-4746/ 07.10.2022г. за продължаване срока на действие на разрешително 31430009/ 17.12.2004г. продължено с решение РР- 1265/17.06.2011г. и изменено с решение РР-1422/02.02.2012г., за водовземане от повърхностен воден обект. Изложил е мотиви, че атакуваното решение на директора на БД ИБР е издадено при спазване на нормите на Закона за водите и неговите цели за осигуряване на интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и да създаде условия за достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване чрез насърчаване на устойчивото използване на водите чрез дългосрочно опазване на наличните водни ресурси. Обжалваното решение е НЕПРАВИЛНО, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 153 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.В случаяцялото съдебно производство е проведено и приключено без участието на всички заинтересовани страни по чл.154 ал.1 АПК, във вр. с чл.70 ЗВ, с което е нарушено правото на участие в съдебното производство. Производството пред административният съд е протекло при неправилно конституиране на страните в процеса по реда на чл. 153 АПК, във вр. с чл. 154 ал.1 АПК, изразяващо се в неучастието на "Аурубис България АД, което дружество е титуляр на правото на водовземане по Решение РР- 4746/ 07.10.2022г., за продължаване срока на действие на разрешително 31430009/ 17.12.2004г. В случая оспореният административен акт засяга правната сфера на това дружество, поради което същото е следвало да участва при решаване на спора относно неговата законосъобразност. Неговият правен интерес за участие в съдебното производство произтича от придобитите права от разрешителното- и качеството на страна в адм. правоотношение- чл.43, ал.1 ЗВ, чл.49, ал.3 ЗВ, чл.56, ал.1, т.4 ЗВ и чл.70, ал. 1, т.1 ЗВ. Правилното конституиране на страните в съдебното производство се следи служебно от съда по смисъла на чл.218, ал.2 АПК, във връзка с чл.153, ал.1 и чл.154 от АПК, тъй като решението се ползва с обвързваща сила за страните по реда на чл.177, ал.1 АПК, от която произтичат и последващите им права. Именно поради това неучастието на титуляра на разрешителното за водовземане,съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените и е достатъчно основание за отмяна на решението по смисъла на чл.222, ал. 2, т.1 АПК. С оглед изложеното решението е неправилно, като постановено при съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С оглед връщането на делото за ново разглеждане разноски пред касационната инстанция не се дължат. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК Върховният административен съд, Трето отделение