Решение № 9739 от 12.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2058/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба АГРО МАРКС ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ЕИК 200960175, представлявано от управителя Х. И. Т. чрез пълномощник адв. Е. Йончева, срещу решение 190 от 28.04.2022 г., постановено по адм. дело 296/2021 г. от Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо 01-2600/6900/6924#2 от 15.05.2019 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ относно отказана финансова помощ по заявление за подпомагане и е прекратен агроекологичния ангажимент на земеделския производител по направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2016 г. В жалбата се развиват съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния закон, неправилно тълкуване на материалния закон и необоснованост.Иска се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата и присъждане на понесените съдебни разноски. Ответната страна Заместник изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" чрез отговора си оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК досежно претенцията за разноски на касатора. Процесуалният представител на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените отменителни основания и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна с обоснован правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 4619 от 12.04.2021 г, постановено по адм дело 8597/2020 г. тричленен състав на ВАС е отменил решение 306 от 10.06.2020 г., постановено по адм. дело 758/2019 г. на АС Плевен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с конкретни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. След изпълнение на указанията на касацинната инстанция е постановено обжалваното в настоящото производство решение. Пред решаващия съд е оспорено Уведомително писмо 01-2600/6900/6924#2 от 15.05.2019 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, с което е отказана финансова помощ по подадено от АГРО МАРКС ЕООД заявление с УИН 15/040716/88067 за кампания 2016 г. и е прекратен агроекологичния ангажимент по мярка 214 от Програма за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2007-2013 г., направление "Биологично растениевъдство". За да мотивира решението си административният орган е приел за установено от фактическа страна, че за част от заявените за подпомагане площи кандидатът не е доказал обективна невъзможност да спази поетия от него петгодишен ангажимент с оглед изменението на § 15 ПЗР на ЗИД на чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 41, ал. 1 ЗПЗП. В резултат на това при извършената административна проверка процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от търговското дружество за кампания 2016 г. парцели спрямо референтните парцели за участие по направление Биологично растениевъдство е спаднал под изискуемите от чл. 24, ал. 2 от Наредба 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. 90 % от площта, за която ЗП има поет агроекологичен ангажимент. Въз основа на тази констатация от правна страна административният орган се е позовал на чл. 7, чл. 24, ал. 1 и ал. 2 и чл. 65, ал. 1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., във връзка с чл. 63, т. 1 вр. чл. 77, т. 4, б. "в" от Регламент (ЕС) 1306 на Европейския парламент и Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на чл. 18, ал. 3, т. 3 от посочената Наредба 1. Съдът е събрал необходимите за изясняване на спора доказателства, назначил е първоначална и повторна СТ експертизи и в резултат на анализа на доказателствения материал е приел от фактическа страна следното: АГРО МАРКС ЕООД Плевен е регистриран като земеделски производител с УРН 497234 в ИСАК и с Уведомително писмо с изх. 01-2600/9286 от 08.10.2012 г. е одобрен за участие по мярка 214 Агроекологични плащания по направление Биологично растениевъдство за петгодишен период. Одобрени са конкретни площи по мярка с код АП 08, представляващи трайни насаждения орехи в землището на [населено място] с обща площ 40.71 ха. В писмото са посочени поетите задължения и условията, при които ще бъдат извършени плащанията. Ангажиментът е подновен през 2013 г. за нов петгодишен период, на осн. чл. 24, ал. 7 и ал. 9 от Наредба 11/06.04.2009 г., когато ЗП е заявил за подпомагане допълнителна площ от 711.32 ха по мярката с код АП 06 - затревени площи и трайни насаждения орехи с код АП08 - 40.71 ха, или общо 752.13 ха, конкретизирани по БЗС в Уведомително писмо изх. 01-2600/10250 от 23.10.2013 г. За кампания 2016 г. земеделският производител е декларирал по направление Биологично растениевъдство площ за плащане от 40.51 ха, заети с трайни насаждения орехи, но с код АП03, като не са били декларирани площи с код АП08 и АП06. При извършените административни проверки на подаденото заявление за кампания 2016 г., съгласно чл. 65, ал. 1 от Наредба 11 е установено, че не е спазено изискването на чл. 24, ал. 2 от наредбата. За това несъответствие търговското дружество е уведомено с писмо изх. 01-2600/6924 от 08.11.2016 г., като му е предоставен 15-дневен срок да представи доказателства за неговото отстраняване. След разглеждане на представените от ЗП документи ДФЗ РА е приела, че за част от площите е доказана невъзможност ЗП да спази поетия ангажимент вследствие на изменението на § 15 ЗИД на чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ, като тези площи са изключени от ангажимента. След изключването новата референтна площ, след извършване на административните проверки, е определена на 51.63 ха. Процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за 2016 г. парцели, спрямо референтните парцели за участие по направление Биологично растениевъдство е изчислен на 78.89 %, поради което е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент на АГРО МАРКС ЕООД. За изясняване на правния спор съдът е назначил две съдебно-технически експертизи, чиито заключения подробно е преразказал и е приел за обосновани, обективни, компетентни и съответстващи на събрания доказателствен материал. При така изяснената фактическа обстановка съдът е направил извод, че оспорвания административен акт е издаден от компетентния, съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, чл. 20, ал. 4 ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", административен орган, в предписаната от закона форма, има изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание, като в акта са посочени фактическите и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Обосновано е приетото, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган. Неоснователно е твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Земеделският производител е бил уведомен по надлежния начин за започване на административното производство. Предоставена му е възможност да ангажира доказателства и изложи доводи, след което административният орган ги е обсъдил във връзка с констатациите при извършените административни проверки, след което надлежно се е обосновал. Разписаната от закона процедура е спазена стриктно, поради което не е нарушено правото на защита на оспорващия. Обосновано и законосъобразно също така съдът е приел, че административният орган е тълкувал и приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 7 от Наредба 11/2009 г. агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено заявление за подпомагане, което през първата година е и заявление за плащане. За всяка следваща година до изтичане на срока кандидатите подават само "Заявление за плащане". Съгласно чл. 24, ал. 1 и 2 от Наредба 11/2009 г. агроекологичните дейности или направления се извършват върху едни и същи площи в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение, като одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления може да бъде намалена веднъж за целия петгодишен период до минус 10 %, като поне 90 % от площта се припокрива с одобрената със заявлението за подпомагане. С други думи правната норма изисква идентичност на площите, върху които се извършват агроекологичните дейности, като размер и като географско местоположение. Когато не са спазени тези изисквания ДФЗ РА прекратява агроекологичния ангажимент на осн. чл. 18, ал. 3, т. 3 от наредбата. В случая заключението на двете вещи лица по двете назначени по делото експертизи не е оборено от касатора с допустимите доказателства и доказателствени средства. Безспорно е установено, че процентът на географско припокриване на първоначално заявените през 2013 г. площи, представляващи постоянно затревени площи пасища и мери от 10.90 ха, за които не е било доказано прекратяване на правното основание след изменението на ЗСПЗЗ, и заявените за кампания 2016 г. парцели общо в размер на 40.73 ха трайни насаждения орехи по направление биологично растениевъдство, които формират референтна площ общо от 51.63 ха и площта на пресичане със заявените в текущата кампания 40.73 ха трайни насаждения, е изчислен при автоматичните административни проверки на 78.89 %. През четвъртата година от поетия петгодишен ангажимент ЗП не е спазил изискването за 90 % географско припокриване спрямо заявените през 2013 г. площи, което е довело до прилагане на санкциониращата норма на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 11 - прекратяване на агроекологичния ангажимент и отказ за подпомагане за кампания 2016 г. Доказаното нарушение е достатъчно основание, за да се приеме, че оспорваният административен акт е законосъобразен. По изложените съображения от решаващия съд, към които настоящата инстанция препраща на осн. чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, възражението на касатора за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон се явява неоснователно. Решението е обосновано с пълен, обективен и точен анализ на приложените към делото доказателства и доказателствени средства и на възраженията на страните, поради което твърдението за необоснованост на съдебния акт е неоснователно. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение