Решение № 10050 от 5.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6261/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Петрова, чрез адв. И. Славов, срещу Решение 109 от 21.05.2021 г., постановено по адм. дело 56 по описа за 2021 г. на Административен съд Ямбол. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло. Претендира разноски. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Ямбол, чрез юрк. А. Стоянова като процесуален представител, в писмен отговор, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Ямбол е Решение 2153-28-11 от 08.02.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Р. Петрова с вх. 1012-28-32/26.01.2021 г. против Разпореждане 281-00-936-5 от 22.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Ямбол, с което, на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е разпоредено тя да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 07.04.2016 г. до 06.04.2017 г. в размер на 4 741,22 лева и дължима лихва в размер на 2 016,22 лева. С обжалваното решение съдът е приел, че макар жалбоподателката да е имала трудов договор с Йонко ООД, тя не е била осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, понеже не е упражнявала трудова дейност съобразно трудовия си договор и по тази причина няма право на парично обезщетение за безработица. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че жалбоподателката не е полагала труд в Йонко ООД- дружество, посочено като осигурител в спорните правоотношения. Съдът е анализирал подробно събраните доказателства досежно обстоятелството полагала ли е труд жалбоподателката в посоченото дружество и е констатирал, че макар да е налице сключен Трудов договор 66 от 29.03.2016 г. в Йонко ООД на длъжността технически секретар, липсват каквито и да било доказателства, че тя изобщо е започнала да осъществява тези функции в посоченото дружество. Изводът на съда за липса на реално полаган труд по трудово правоотношение с посочения работодател не се опровергава нито от твърденията на жалбоподателката, нито от ангажираните свидетелски показания, които са за факти и обстоятелства, релевантни за спора и са лично възприети от разпитаните свидетели. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Въз основа на неизпълнението на издаденото Задължително предписание ЗД-1-28-00589169/05.07.2019 г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за лицето Р. Петрова е подадено Заявление 1019-28-184/31.07.2019 г., заедно с придружително писмо с 1019-28-184#1/31.07.2019 г. до НАП, офис Ямбол, за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, съгласно чл. 3, ал. 13 от Наредба Н-8/29Д2.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Задължителното предписание е влязло в сила, което го трансформира в стабилен административен акт, подлежащ на изпълнение. С §1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легалната дефиниция на понятието осигурено лице, съгласно която това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Основанието за възникване на осигурително правоотношение е извършването на трудова дейност, за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Предвид обстоятелството, че Петрова не е работила в Йонко ООД, правилно административният орган не е взел предвид осигурителния й доход за посочения период.Установява се от надлежно събраните пред контролния орган на НОИ писмени обяснения от собствениците на Йонко ООД, че Р. Петрова не е работила във фирмата, с нея не е бил сключван трудов договор, не са налице заповеди, допълнителни споразумения и каквито и да било други документи, свързани с трудови правоотношения, както и не са й изплащани трудови възнаграждения. Липсата на доказателства за реално полаган труд по трудово правоотношение относно жалбоподателката сочат на некоректност на данните във връзка с нейния осигурителен статус, подавани до Регистъра на осигурените лица. Полученото от жалбоподателката парично обезщетение е недължимо, предвид нейната недобросъвестност. В случая доказателствата, събрани в хода на административното производство и на съдебното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Ямбол, сочат на така изложения извод, която недобросъвестност е доказана от страна на административния орган. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на посочените в тази алинея случаи, които обаче изключения не са осъществени за настоящия казус. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, за осъществено процесуално представителство по делото за един юрисконсулт. Р. Петрова следва да заплати на ТП на НОИ Ямбол сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,