Решение № 15598 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 222/2011 г.

Решение № 15598 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 222/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Благоевград, срещу решение № 598 от 12.11.2010 г. по адм. д. № 784/2010 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с която е отменена негова заповед рег. № 755/18.11.2005 г., с която на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, редакция, ДВ, бр. 105 от 2006 г.; понастоящем Закон за българските лични документи), на Емил Иванов Иванов е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на Република България и отнемане на издаден паспорт № 339680464, до настъпване на законово основание за нейната отмяна". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено при наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Емил Иванов Иванов, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес от касационно обжалване. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът намира същата за неоснователна. С оспореното решение на Административен съд - Благоевград е отменена Заповед, рег. № 755/18.11.2005 г., с която на основание чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, редакция, ДВ, бр. 105 от 2006 г.; понастоящем Закон за българските лични документи), на Емил Иванов Иванов е наложена принудителна административна мярка "Забрана за напускане на Република България и отнемане на издаден паспорт № 339680464, до настъпване на законово основание за нейната отмяна". Извършвайки контрол за законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.), Административен съд - Благоевград е приел, че задължението на Емил Иванов Иванов попада в дефиницията на закона за парични задължения в големи размери към физически или юридически лица според посоченото в искането на искането на държавния съдебен изпълнител при РС Благоевград за налагане на ПАМ. Счел е, че от събраните по делото доказателства е установено, че личното имущество на жалбоподателя покрива безспорно установените парични задължения, което изключва приложението на нормата на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.). В мотивите на акта са развити и съображения за противоречието на наложената мярка с нормата на чл. 2 от Протокол № 4 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на международния акт въвежда изискване ограничението на правото всеки свободно да напусне пределите на всяка държава, включително и своята, да е пропорционално, т. е. необходимо, с оглед конкретния случай и личното поведение на лицето. Решението е правилно. Съгласно нормата на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.) може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. При това нормативно предписание, наличието на лично имущество, чиято парична равностойност надхвърля размера на съдебно установените вземания от общо 5 596.81 лева, съставлява отрицателна предпоставка (правопогасяващ факт) досежно публичното право на административния орган да наложи ПАМ, обезпечаваща удовлетворяването на кредитора. По делото е безспорно установено, че Емил Иванов Иванов е собственик на три леки автомобила и недвижим имот (сграда) в гр. Благоевград, чиято парична равностойност надвишава размера на дълга, като изпълнението е насочено върху движимото имущество и обезпечено с наложен запор върху банкови сметки на съдлъжника. Описаните факти са правно значими за законосъобразността на акта за прилагане на ПАМ, поради което съдът е формирал на тяхна база решаващия правен извод, че по отношение на Емил Иванов не са били осъществени материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ. При това положение обосновано е приел, че игнорирането на факта на притежавано от адресата имущество, годно да покрие задължението, е довело до постановяване на заповедта в нарушение на приложимия материалния закон - чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.). Само на това основание актът подлежи на отмяна. Касаторът твърди, че с разпоредбата на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.) българският законодател е установил ПАМ, която се налага от съображения, свързани с обществения ред. Поддържа, че изпълнението на съдебните актове е императив, който не търпи отклонение, обезпечава правовия ред с оглед функционирането на държавата, и оттам директно засяга интересите на обществото. Въз основа на това прави извод, че ограничаването на правото на излизане на българските граждани в качеството им на граждани на Европейския съюз в разглежданата хипотеза от националния закон е мярка, установена в публичен интерес и отговаря на критерия за обществен ред по смисъла на директивата, поради което като е приел обратното, решаващият съд е постановил неправилно решение. Независимо, че в оспореното решение липсват съображения на противоречието на разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБДс (отм.) с чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО, следва да се има предвид, че в тълкувателно решение № 2/22.03.2011 г. по т. д. № 6/2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, са изложени мотиви относно противоречието на разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД с чл. 27 от Директива 2004/38/ЕО. Прието е, че заповедта, с която се налага ПАМ "забрана за напускане на страната" на посоченото основание недопустимо ограничава правото на лицата на придвижване в рамките на Европейския съюз и националният съдия следва да прилага разпоредбата на директивата в смисъла на така даденото тълкуване. Съгласно предписанието на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Следователно приетото от Общото събрание на ВАС решение по тълкуването и прилагането на чл. 75, т. 6 ЗБЛД и аналогичната й като съдържание разпоредба на чл. 76, т. 3 ЗБЛД (отм.) е задължително и за настоящия съдебен състав. При това положение оплакването, че решението противоречи на чл. 27, § 1 от Директива 2004/38/ЕО, не се оправдава от фактическа страна. Не са налице касационни основания за ревизиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,