Решение № 2106 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9507/2013 г.

Решение № 2106 от 25.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9507/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП") против решение № 1202/15.05.2013 г., постановено по адм. 861/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което в обжалваната част е отменен Ревизионен акт /РА/ № 03251000229/11.04.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 403/7.09.2011 г. на и. п. Директор на Дирекция "ОУИ" - Варна, в частта, с която е отказан данъчен кредит на "Финанс Инженеринг" АД, ЕИК 125538552, представлявано от Генади Табаков, в размер на 46 939, 92 лв., за д. п. м. 08.2010 г. по фактури с № № 4000000075/7.07.2010 г. и 4000000079/23.08.2010 г., издадени от "Ърнст и Янг България" ЕООД . Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение, включително и в частта относно присъдените разноски и бъде отхвърлена жалбата против РА по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Финанс Инженеринг" АД чрез адв. Скочев в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба на ДД "ОДОП". Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба на ДД"ОДОП" е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1202/15.05.2013 г., постановено по адм. 861/2013 г по описа на АС - Варна е отменен РА № 03251000229/11.04.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 403/7.09.2011 г. на и. п. Директор на Дирекция "ОУИ" - Варна, в частта, с която е отказан данъчен кредит на "Финанс Инженеринг" АД, ЕИК 125538552, представлявано от Генади Табаков, в размер на 46 939, 92 лв., за д. п. м. 08.2010 г. по фактури с № № 4000000075/7.07.2010 г. и 4000000079/23.08.2010 г., издадени от "Ърнст и Янг България" ЕООД. Административният съд е приел, че спорът в настоящото производство се ограничава до издадените от "Ърнст и Янг" ЕООД фактури и се свежда до въпроса представляват ли предоставените от цитираното дружество консултантски услуги, във връзка са разработване на бизнес план на "ТЕЦ Хасково" "безвъзмездна услуга" в полза на трето лице - едноименното дружество, или то е доставка за ревизираното лице, т. е. обслужва неговата независима икономическа дейност. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е кредитирал като компетентна и обективна. Като е съобразил представените от експертизата характеристики на т. нар. "проектно финансиране" съдът е приел, че проектът се изпълнява именно при условията на същото, при което "Финанс Инженеринг" АД е "спонсор" на проекта, като този извод се потвърждава и от заключението по т. 4 на експертизата, съгласно което проектът "ТЕЦ Хасково" е основан на базата на проектното финансиране, както и с пакета документи към Лицензия с титуляр "ТЕЦ Хасково" ЕАД, издадена от ДКЕВР. Първоинстанционното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Правилно е установено от фактическа страна, че съгласно сключеният с Община Хасково Договор за покупко - продажба от 1.04.2008 г. дружеството "Финанс Инженеринг" АД, придобива недвижими имоти, като поема задължението да изготви бизнес и инвестиционен план за изграждането на "ТЕЦ Хасково" като предприятие за производство на топло - електрическа енергия, както и да въведе същия в експлоатация т. е. задълженията за проектиране и изграждане на "ТЕЦ Хасково" са поети от "Финанс Инженеринг" АД и той остава задължен за изпълнението им. Касационната инстанция намира за неоснователни и голословни твърденията за некомпетентност на вещото лице. Твърдението, че компетентен да се произнесе по поставената задача може да е само тесен специалист в тази специфична материя - експерт в сферата на ПЧП, а не счетоводител - икономист не може да бъде споделена. Вещото лице е икономист - доктор на икономическите науки, бивш преподавател в Софийския университет, с допълнителна финасово - счетоводна квалификация, поради което притежава специалните знания и умения за изготвяне на експертното заключение. Наред с това страната не е предприела необходимите процесуални действия за опровергаване на изводите на вещото лице чрез своевременно /преди приключване на делото пред първата инстанция/ искане за изготвяне на друго заключение - допълнително или повторно, или чрез искане за назначаване на експертиза от три вещи лица; не е изложила обосновани доводи и възражения по изводите на вещото лице. Поради това първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е възприел изводите на вещото лице. Не става ясно от касационната жалба на какво основание се твърди, че не е налице проектно финансиране, както и че проект "ТЕЦ Хасково" не е собственост на ревизираното лице. Настоящият съдебен състав изцяло споделя направените изводи от страна на първоинстанционния съд, че при безспорно установеното "проектно финансиране" по отношение на "ТЕЦ Хасково", правилно извършените от "Финанс Инженеринг" АД разходи за развитие на проекта са представени като нетекущи активи в групата на активите на дружеството. Независимо от връзката им с бъдещи доставки, ефектът от консултантските услуги, предоставени от "Ърнст и Янг" ЕООД, във връзка с разработването на бизнес план, е настъпил за "Финанс Инженеринг" АД и правилно е намерил отражение в счетоводството му. Съдът е извършил подробна преценка на доказателствения материал, обсъдил е заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и становищата на страните, като за приетото фактически и правно се е обосновал. Като е отменил оспореният ревизионен акт, административния съд е постановил правилно решение, за което не се обективира наличие на касационни основания за отмяна от предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение