Решение № 7254 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11192/2017 г.

Решение № 7254 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11192/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците - (ДАБ) при Министерския съвет (МС), чрез процесуален представител против решение № 563 от 15.08.2017 г. по адм. д. № 712 от 2017 г. на Административен съд - Х. (АС-Х.). Със съдебното решение е отменено Решение № 10243/23.05.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на К. Х. и малолетните й деца А. Х., М. Х. и М. Х. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е изпратена преписката на административния орган - Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за ново произнасяне. Касаторът чрез процесуалния си представител поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. О. К. Х., А. Х., М. Х. и М. Х. чрез процесуален представител изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Х. отменил решение № 10243/23.05.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на К. Х. и малолетните й деца А. Х., М. Х. и М. Х. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут и е изпратена преписката на административния орган - Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за ново произнасяне. Съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), съдържащ правилото, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото не са налице данни, нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на малолетните деца. По време на производството пред административния орган не е присъствал социален работник, който да е дал становище. Едва в хода на съдебното производство е представен социален доклад за децата, след изискването му от съда. Съдът е приел също, че е допуснато и нарушение на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет., съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Установява се от преписката, че в хода на провеждане на особеното административно производство жалбоподателката К. Х. е запозната с общите Указания за правата и задълженията й, като подател на молба за закрила в страната ни, но в тях съдът не открива изрично посочване /или указание/ относно правата, касаещи придружените малолетни или непълнолетни лица, така, както се предвижда в българското законодателство. Няма друго доказателство, което да сочи, че административният орган изпълнява въпросните предписания и на специалния закон, даващ закрила на интересите на детето. На последно място, съдът е приел, че в оспореният административен акт липсват доводи относно твърдените проблеми на съпруга на жалбоподателката в държавата й по произход, които се сочат като причина за напускане от страната на цялото семейство. Предвид факта, че фактическите основания от които последната черпи исканата закрила почиват и са свързани с причините за напускане на страната по произход на съпруга й при положение, че не се представят доказателства а и не се твърди от органа, че молбата за закрила на съпруга на жалбоподателката е била отхвърлена преди постановяване на оспореното в настоящото производство решение, то съдът е извел извод, че неправилно молбите им за закрила на двамата са били разгледани поотделно. Същите е следвало да бъдат съединени в едно общо производство съобразно чл. 32 от АПК, тъй като са свързани и са в състояние на зависимост помежду си. Решението е правилно като краен резултат. В хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, за което съдът следи служебно и което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. С оглед ниската възраст на децата, чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето е неприложим. Допуснато е обаче нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, съдържащ правилото, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото не са налице данни нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на малолетните деца, а по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на горецитираната разпоредба, като е приемал, че същата е императивна по характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административно-производствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето" установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл и разпоредбата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците. , съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Настоящата инстанция споделя извода на АС-Х. за допуснато нарушение чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Съгласно чл. 2 от ЗЗДет- дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години. Правилно от първоинстанционния съд е посочено, че не са представени доказателства за това в хода на административното производство на непълнолетните лица да е било обяснено правото им на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Д. К. Х. е била изрично запозната общите Указания за правата и задълженията й, като подател на молба за закрила в страната ни, но в тях съдът не открива изрично посочване /или указание/ относно правата, касаещи придружените малолетни или непълнолетни лица, така, както се предвижда в българското законодателство. По делото не се съдържат доказателства, които да сочат, че административният орган е изпълнил императивните повели на специалния закон, даващ закрила на интересите на детето. В указаните процедури не се съдържа никаква информация относно възможностите за получаване на правна помощ от децата, а няма доказателства жалбоподателката да е запозната и със съдържащия се в преписката списък на организациите, предоставящи правна помощ. Липсват доказателства административният орган да е разяснявал на последната редът за реализиране на правото на безплатна правна помощ. Това, както и подаването на жалба срещу решението на ДАБ, след консултиране с организация, предоставяща правна помощ не игнорира правото на детето да знае, че има възможност да получи правна помощ във всички производства, засягащи негови права или интереси. Спецификата на конкретния случай е изисквала - изрично, конкретно и специално разяснение по отношение на правната помощ във връзка със Закона за закрила на детето. Настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на съда, че молбите на двамата съпрузи, касаещи закрила е следвало да бъдат съединени в едно общо производство съобразно чл. 32 от АПК, тъй като са свързани и са в състояние на зависимост помежду си. От представените по делото доказателства е видно, че по подадената от К. Х. молба за закрила се е развило административно производство по ЗУБ, като са извършени всички дължими се по закон действия. Произнасянето в отделни производства по така подаденото искане и това на нейния съпруг и баща на децата й не основава възприетото от административния съд нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорения пред него отказ. С решението си съдът е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9; чл. 9, ал. 6 и чл. 22 и 34 от ЗУБ, както и чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Тези разпоредби са неотносими към възприетото нарушение на административнопроизводствените правила. Чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут, тогава, когато чл. на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, какъвто не е настоящия случай. Съответно разпоредбата на чл. 22 от ЗУБ определя кръга от права и задължения на членовете на семейството на чужденец, със статут на бежанец или с предоставен хуманитарен статут. Абсолютно неотносима е разпоредбата на чл. 34 от ЗУБ, която касае случаи, когато семейството на лице с предоставена закрила по ЗУБ е извън пределите на Р. Б.. Освен това, тези норми, ако и да извеждат основание за предоставяне на закрила, при наличен статут на чл. на семейството, отново изискват и съответна преценка на личния им статус и липса на обстоятелствата по чл. 12 от ЗУБ. Несъмнено административният орган следва да зачита правото на семеен живот, но по делото не се твърди, не се и установява това право да е нарушено по какъвто и да е начин по отношение на ответниците по жалбата в хода на административното производство. Що се касае до приетото в обжалваното решение нарушение на чл. 32 от АПК, следва да се отбележи, че тази разпоредба визира възможност, а не задължение за административния орган, като следва да се има предвид, че както искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля, така и преценката на административния орган се дължи по лично заявеното лично основание по ЗУБ. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ЗУБ то изведените във връзка с това обстоятелство факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление и може да основат евентуална материална негова незаконосъобразност, но не водят до нарушение на административнопроизводствените правила. Ето защо настоящата инстанция намира, че не е налице неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 32 от АПК от административния орган, при произнасянето му по същество по подаденото искане от търсещите закрила. Като е отменил решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.