Решение № 11748 от 16.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ферал ООД, чрез процесуалния си представител адв. И. Тодорова срещу решение 20 от 17.01.2022 г. по адм. дело 285/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-16002420004492-091-001 от 21.01.2021 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив в частта, потвърден с решение 210 от 05.04.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установения корпоративен данък за 2019 г. в размер на 87 098,24 лева ведно с лихвите за забава в размер на 4 960,16 лева, както и Ферал ООД е осъден да заплати в полза на дирекция ОДОП гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 291,75 лева. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, като не е възприел доводите на дружеството, че коригиращите декларации за 2016 г. и 2017 г. по чл. 92 ЗКПО са подадени по реда на чл. 103 ДОПК и е следвало да бъдат взети предвид от приходните органи. Изразява становище, че така подадените коригиращи декларации са породили действие и незаконосъобразно приходните органи не са признали пренасянето на данъчните загуби от предходни години. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг с отмяна на РА. Претендира разноски. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от юрк. Панова в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 3 292 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Стара Загора е бил Ревизионен акт Р-16002420004492-091-001 от 21.01.2021 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив в частта, потвърден с решение 210 от 05.04.2021 г. на директора на дирекция ОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП относно допълнително установения корпоративен данък за 2019 г. в размер на 87 098,24 лева ведно с лихвите за забава в размер на 4 960,16 лева. Така определеният размер на корпоративен данък за 2019 г. е в резултат на непризнато от приходните органи декларирано намаление на счетоводния финансов резултат /СФР/по реда на чл. 70 и сл. ЗКПО в размер на 870 982,43 лева. В подадена от дружеството декларация по чл. 92 ЗКПО за 2019 г. същото декларира приспадане на данъчна загуба в размер на 900 760,97 лева. Сумата представлява дебитното салдо по сметка 121 Непокрита загуба от минали години към 31.12.2019 г. формирано от натрупаните загуби от минали години. За формираните от ревизираното лице /РЛ/ данъчни загуби за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. от Ферал ООД през 2016г. , когато е формирана за първата година данъчна печалба, е настъпил моментът за избор по чл. 70, ал. 2 ЗКПО на данъчнозадълженото лице. Дружеството е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО с вх. 2400И0199085 от 29.03.2017 г. за отчетната 2016 г., с която е декларирало данъчна печалба в размер на 19 047,02 лева и не е упражнило правото си да приспадне данъчната загуба, реализирана до тази година. За 2017 г. е подадена декларация по чл. 92 ЗКПО с вх. 2400И0258050 от 29.03.2018 г., с която е декларирана данъчна печалба в размер на 17 118,79 лева. Установява се, че в хода на предходно ревизионно производство на дружеството същото е подало заявление с вх. 25656 на 11.12.2019 г. в ТД на НАП Пловдив за подаване на коригиращи данъчни декларации по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. и 2017 г., във връзка с което е извършена проверка, приключила с протокол ПО 16002419090639-073-001 от 07.01.2020 г., съгласно която на основание чл. 70 ЗКПО дружеството няма право да коригира подадената декларация за 2016 г. На 18.03.2020 г. Ферал ООД е входирало в ТД на НАП Пловдив нова молба с вх. 6195 относно подаване на коригираща декларация по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. и 2017 г. Отново през м.04.2020 г. от дружеството са подадени коригиращи декларации по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. и 2017 г., в които е било извършено преобразуване на СФР в посока на намаление, като е приспадната данъчна загуба. Прието е, че така подадените коригиращи декларации са извън срока, поради което на основание чл. 104, ал. 3 ДОПК се счита за неподадени и не пораждат правни последици за целите на данъчното облагане. Формиран е извод, че от декларираните в законоустановения срок данни не е налице данъчна загуба за приспадане, тъй като Ферал ООД е отказало да упражни правото си на пренасяне на формираните данъчни загуби за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. За отчетната 2018 г. Ферал ООД е декларирало данъчна загуба в размер на 29 778,54 лева. За 2019 г. е констатирано, че счетоводна сметка 121 Непокрита загуба от минали години е с дебитно салдо към 01.01.2019 г. в размер 870 982,43 лева и към 31.12.2019 г. е с дебитно салдо 900 760,97 лева, като същото е формирано от натрупаните загуби от минали години. Ревизиращите приемат, че през 2019 г. на дружеството следва да бъде приспадната само данъчната загуба от 2018 г. в размер на 29 778,54 лева, а не цялото натрупано салдо по сметка 121. На основание чл. 70, ал. 2 ЗКПО за финансовата 2019 г. СФР в размер на 920 587,23 лева е преобразуван в посока намаление с 29 778,54 лева и е формиран резултат за периода допълнително установено задължение за корпоративен данък. За да отхвърли жалбата на Ферал ООД срещу процесния РА, съдът е формирал мотиви за издаването му от компетентни органи, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на прилагането на материалния закон, АС Стара Загора е обосновал извод за законосъобразност на РА, доколкото от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че РЛ не е упражнило правото си по чл. 70, ал. 2 ЗКПО за приспадане на данъчна загуба от предходни години в установения срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първоинстанционното съдебно решение на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилност на решението, като постановено при неправилна преценка на доказателства и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗКПО, данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на тази част. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите години. От друга страна, съгласно чл. 70, ал. 2 ЗКПО ДЗЛ упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчна загуба през първата година след реализирането на данъчна загуба, през което лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Съгласно чл. 72 ЗКПО за нововъзникнали данъчни загуби се прилагат разпоредбите на посочената глава / глава единадесет от ЗКПО/, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите данъчни загуби 5 годишният срок започва да тече от годината ,следваща годината на възникването им. Съобразно така посочените разпоредби и видно от доказателствата по делото, Ферал ООД е декларирал отрицателен финансов резултат данъчна загуба за миналите 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. За следващите години 2016 г. и 2017 г. декларираните данъчни финансови резултати преди приспадане на данъчната загуба са положителни, но РЛ не е упражнило правото си на приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат, а именно процесната 2016 г., а това е станало с натрупване на данъчните загуби едва през 2019 г. Неоснователно се твърди от касатора, че дружеството е подало коригиращи декларации по реда на чл. 103 ДОПК и същите не са зачетени от приходните органи. Не е спорно, че на Ферал ООД е извършена предходна ревизия по ЗКПО за периода 01.01.2017 г. 31.12.2018 г., приключила с издаването на РА Р 16002419004108-091-001 от 07.01.2020 г., който е обжалван в частта по ЗКПО и същият е отменен с решение 116 от 10.03.2020 г. на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив поради неправилно прилагане от приходните органи на чл. 46, ал.1 ,т. 1 ЗКПО за извършено увеличение на СФР за процесните 2 години съответно със суми в размер на 1 064 232,80 лева и 89 597,79 лева / задължения, които са погасени по давност/, в резултат на което с РА са били определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2017 г. и 2018 г. В посоченото решение на решаващия орган е обсъдено съдържащото се в жалбата до него твърдение на РЛ за пренасянето на данъчни загуби от предходни години по реда на чл. 70, ал. 2 ЗКПО и същото е прието за неоснователно. Както се установява от доказателствата по делото, Ферал ООД е подало декларации по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. и за 2017 г., без да упражнява правото си по чл. 70, ал. 2 ЗКПО. Едва в рамките на така описаното предходно ревизионно производство подава коригиращи декларации /на 11.12.2019 г./. Такъв опит е направен и по-късно след приключване на ревизията с обхват задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. и 2018 г. / на 18.03.2020 г./. Коригиращи декларации по чл. 92 ЗКПО за 2016 г. и 2017 г. са подадени през м.04.2020 г., но обосновано приходните органи не са ги взели предвид, тъй като корекцията не е направена в рамките на срока съгласно чл. 104, ал. 1 ДОПК и съответно, същите се считат за неподадени и непородили правно действие. В процесния случай не е налице прилагане на чл. 103 ДОПК, както необосновано твърди касаторът, тъй като не е налице корекция на данни в декларация, за която е установено от самите приходни органи несъответствие. До друг извод не се достига и от заключенията по ССчЕ и допълнителната ССчЕ. Отразяването на констатации на приходните органи относно непризнаване на правото на приспадане на данъчна загуба за 2017 г. в данъчно-осигурителната сметка на РЛ няма никакво правно значение и няма определени правни последици. По категоричен начин е установено, че дружеството подава коригиращи декларации след срока съгласно изискването на чл. 104, ал. 1 ДОПК, а именно за първи път в рамките на предходното ревизионно производство / 11.12.2019 г./, както и впоследствие през м.03 и м.04.2020 г. Това означава, че коригиращи декларации по чл. 92 ЗКПО за процесните 2016 г. и 2017 г. не са подадени, до който правилен извод е достигнал и съдът, възприемайки констатациите на ревизиращите органи, поради което лицето няма право да приспада през 2019 г. всички данъчни загуби от предходните години. Съобразно изложеното, като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА, АС Стара Загора е постановил правилен съдебен акт. С оглед изхода на спора, решението следва да се остави в сила и в частта относно разноските. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 292 лева за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение