Решение № 124 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1982/2013 г.

Решение № 124 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1982/2013 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Подадена е молба от П. Х. Д. вх. № 1797 от 31.01.2013 г. като наследник на Х. Ц. Д. с искане за отмяна на влязлото в сила на 14.03.2001 г. решение на Плевенския районен съд, постановено на 21.04.1998 г. по гр. д. № 2201/1997 г. В молбата за отмяна се твърди, че е налице ново писмено доказателство - удостоверение от 30.01.2013 г. за изрично приемане на наследството на Н. Р. Д., майка на молителя и вписването му в книгата за приемане и отказване на наследствата по реда на чл. 48 ЗН. Представена е и уточняваща молба вх. № 2267 от 7.02.2013 г., в която се изясняват фактическите обстоятелства по спора и се обосновава, че плащането на такси не измества правото на съпруга и на молителя като законен правоприемник да встъпи в наследството на починалата Н. Д., придружена с нови доказателства. Ответниците не са изразили становище по молбата за отмяна. Производството е прието за допустимо от гледна точка на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК № 81 от 26.03.2013 г. С решението, предмет на молбата за отмяна от 21.04.1998 г. по гр. д. № 2201/1997 г. на Плевенския районен съд, оставено в сила с решение № 69 от 9.02.2000 г. по гр. д. № 637/1999 г. на Плевенския окръжен съд, са отхвърлени предявените от Х. Ц. Д. срещу Г. Р. Н. и [община] искове за прогласяване нищожност на вписванията под пореден № 3 в гробищния картон на СП "Комунални услуги" при Г. - П. за предоставено вечно право на ползване на гробно място № 5 парцел I ред VII в гробище "М. Д." [населено място] на покойната В. М. Ф., както и вписването като правоимащ по наследство на това право на Г. Р. Н. както и иск да се признае за установено, че Х. Ц. Д. има право на вечно ползване на гробното място. Окръжният съд е приел, че в Санитарните правила за устройство и поддържане на гробищата /обн. В. "Известия" бр. 87/1951 г./ не се съдържат ограничения за придобиване правото на вечно ползване само от членовете на семейството на починалия. Както в тези правила, така и в последващите Санитарни правила /обн. Изв. бр. 21/52 г./, Санитарните правила /ДВ, бр. 99/1969 г. и Правилника за погребенията /ДВ, бр. 102/1970 г./ близките на починалото лице могат да откупят гроба. При липса на друга нормативна уредба, следва да намерят приложение чл. 56 и сл. ЗС, които допускат придобиване право на ползване чрез правна сделка. Х. Д. и В. Ф. са заплатили цена и са придобили право на ползване на едно и също гробно място като правото на първия е било ограничено със срок - до 10.02.1966 г. Такса за придобиване на правото на ползване безсрочно, е заплатена от майката на починалата съпруга на Х. Д. - В. Ф., но не за сметка на Х. Д., а в лично качество и поради това е придобила правото на ползване за вечни времена. Молителят П. Х. Д. в качеството му на наследник на ищеца по делото Х. Ц. Д., починал на 14.12.2011 г. представя в производството за отмяна удостоверение по гр. д. № 364/2013 г., съгласно което той приема наследството на Н. Р. Д., починала на 10.02.1958 г., вписано в книгата за приемане и отказване от наследство под № 7 от 30.01.2013 г. Представени са удостоверение за наследници на В. М. С. от 28.10.1997 г., препис-извлечение от акт за смърт на Х. Ц. Д. от 14.12.2011 г., удостоверение за приемане на наследството на Х. Ц. Д. от сина му П. Х. Д., удостоверение за наследници на Н. Р. Д., копие от гробен картон, определение по гр. д. № 551/2010 г. на Плевенския окръжен съд, потвърждаващо прекратително определение на първата инстанция. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение при съпоставка на съдържанието на мотивите на влязлото в сила решение и удостоверените с представените с молбата за отмяна доказателства намира, че същите са неотносими към правилността на влязлото в сила решение на Плевенския районен съд, постановено на 21.04.1998 г. по гр. д. № 2201/1997 г. Производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънистанционен контрол на влезли в сила решения. В това производство не се проверява правилността на влязлото в сила решение на основанията, предвидени за касационно обжалване в чл. 281 ГПК и не всяко влязло в сила решение подлежи на отмяна. В чл. 303 ГПК са изброени изчерпателно основанията, които дават право на заинтересованата страна да поиска отмяна като конкретно в чл. 303, т. 1 ГПК е посочено, че отмяната е допустима ако се открият нови обстоятелства или нови доказателства, които са от значение за делото. Както в ППВС 2/77 г., така и в последователната практика на ВКС след това се приема, че новите доказателства трябва да са от значение за делото и да са съществували при разглеждането му, но страната да не е могла да се снабди с тях по обективни причини. Новите доказателства трябва да установяват факти, които страната е твърдяла, но не е доказала т. е. да дават основание да се приеме, че ако са били представени при разглеждането на делото, изводите на съда биха могли да бъдат други. В разглеждания случай представените в производството за отмяна писмени доказателства установяват, че молителят П. Х. Д. е наследник /син/ на ищеца по делото Х. Ц. Д. и на Н. Р. Д., починала през 1958 г., изрично е приел наследството им по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН, както и че В. М. С., която се води като титуляр на вечното право на ползване на гроба, е майка на Н. Р. Д. Тези обстоятелства обаче не са били спорни по делото и съдът ги е приел за доказани. Искът е отхвърлен по правни съображения, че правото за вечно ползване е платено само от майката на починалата и поради това е придобито само от нея. При тези изводи на съда новите доказателства не са от значение за делото, не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна е неоснователна. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение