Решение № 1524 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2020 г.

Решение № 1524 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2020 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на С. Аптурахман от [населено място] против решение № 1385/27.07.2020 г., постановено по адм дело № 253/2020 г., по описа на Административен съд – Пловдив (АС - Пловдив), в частта, с която предявеният от него против Столична дирекция на вътрешните работи иск за обезщетение по ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 300, 00 лв. до пълния претендиран размер от 380, 00 лв. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде изцяло уважен предявения иск. Претендира разноски. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС – Пловдив е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на С. Аптурахман обезщетение по ЗОДОВ за причинени имуществени вреди в размер на 300, 00 лв., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по повод обжалване на електронен фиш серия К № 2420722 издаден от СДВР за налагане на глоба, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, отменен по съдебен ред с влязло в сила решение по НАХД № 8900/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва от 24.01.2020 г. до окончателното плащане на сумата. Наред с това съдът е отхвърлил предявения иск за сумата над 300, 00 лева до пълния претендиран размер от 380, 00 лева, като неоснователен. Също така ищецът е осъден да заплати на СДВР сумата от 21, 05 лв. юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, като решението в тази част не е оспорвано от Апурахман и е влязло в законна сила. За да постанови този резултат съдът е приел, че претендираните разноски в размер на 380, 00 лв. действително са направени при съдебното обжалване на електронен фиш серия К № 2420722 издаден от СДВР и същият е отменен по съдебен ред, но с оглед обема на извършените процесуални действия обезщетението за размера над 300, 00 лв. е прекомерно високо. Решението в обжалваната му част е неправилно. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд за прекомерност на адвокатското възнаграждение в конкретния случай, определено в минималния размер от 300 лв., съгласно приложимия към датата на възникване на разхода текст на разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., съответно съобразен с вида и стойността на защитавания материален интерес, а също и с вида и обема на положения адвокатски труд. Към материалите по делото е приложен договор за правна помощ, изразяващ се в процесуална защита и съдействие по НАХД № 8900/2019 г. по описа на Софийски районен съд. Тази защита и съдействие е осъществена, процесуалният представител е изпълнил поетия ангажимент за процесуална защита и съдействие, за който е заплатен хонорар в размер от 380 лева. Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 година минималният хонорар следва да е 300 лева, заплатената от ищеца сума за процесуално представителство незначително надвишава цитирания размер. По изложените съображения решението в обжалваната му част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което СДВР бъде осъдена да заплати на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 80, 00 лв., представляваща разликата от присъденото обезщетение в размер на 300, 00 лв. до пълния размер на претендираното обезщетение в размер на 380, 00 лв. Предявеният иск се основава на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Претендира се обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен електронен фиш, изразяващи се в заплатена при условията на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) глоба. При този краен извод в полза на касатора следва да бъдат присъдени пред настоящата инстанция разноски в размер на 300, 00 лв., предвид направеното от ответника възражение за прекомерност, както и сумата от 73, 68 лв. за първоинстанционното производство, съобразно уважената част на иска. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение