Решение № 4771 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13408/2019 г.

Решение № 4771 от 23.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13408/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба на М. Михайлов против решение № 5163 от 25.07.2019 г., постановено по адм. дело № 13361/2018 г. по описа на Административен съд София -град, с което е изменена заповед № РД-09-340/13.11.2018 г. на кмета на Столична община – район "Банкя", с която е учредено безсрочно право на преминаване и право на прокарване на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през част с площ 125 кв. м. от ПИ с идентификатор 02659.2193.287 в р-н Банкя в частта, с която е определено еднократното обезщетение за частта от 125 кв. м. от имот с идентификатор 02659.2193.287, която е непосредствено засегната от учредения със заповедта сервитут в полза на Д. Марков, като е увеличена стойността на обезщетението за учредяване на право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура от 4 560, 00 лв. на 5 223, 00 лв. с ДДС и е отхвърлена жалбата срещу заповедта в останалата й част. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му. Ответните страни - кмет на район "Банкя" при СО и Д. Марков оспорват жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема заповедта в частта относно определеното обезщетение за материално незаконосъобразна, а оспорената заповед в останалата й част е счетена за законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правото на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите – чл. 192, ал. 1 ЗУТ. Когато не е постигнато съгласие между собствениците на ПИ и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужд ПИ се учредява със заповед на кмета на общината. С правото на преминаване не могат да се влошават условията за застрояване на ПИ, да се препятстват установеният начин на трайно ползване на ПИ и да се засягат разрешени строежи или съществуващи сгради. Цената на правото на преминаване се определя по реда на чл. 210 и се заплаща преди издаване на заповедта- чл. 192, ал. 6 ЗУТ. Основанията за издаване на заповедта, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването й, са в тежест на доказване на административния орган и лицата, за които оспорената заповед е благоприятна (собствениците на ПИ, който се обслужва от учреденото право на преминаване), съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. В разглеждания случай са събрани доказателства за наличие на кумулативните материалноправни условия за издаване на оспорената заповед, поради което обжалваното решение се явява обосновано. Приложени са доказателства за надлежното връчване на М. Михайлов на приложената нотариална покана, с която се предлага сключване на договор за учредяване право на преминаване. Към нея е приложена и копие от кадастралната карта с данни от КРНИ, както и комбинирана скица за пълна или частична идентичност на ПИ с идентификатор 02659.2193.760. Не е установено друго техническо решение, при което трасето на отклонението да не засяга имота на жалбоподателя. Правилно първоинстанционният съд приема, че при определяне размера на дължимото обезщетение за учредяване на процесния сервитут, не е спазен критерия оценката да бъде по пазарни цени. За установяване на действителната пазарна цена на засегнатия от сервитута имот, съдът е назначил комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, основна и повторна експертиза и допълнително заключение на повторната. Съдът обосновано, при установените от тези експертизи правно релевантни факти, е приел, че оценката е незаконосъобразна, тъй като липсва съотнасяне към площта на имота, през който преминава сервитута. Ето защо като е увеличил размера на обжалваната оценка, съдът е приложил правилно материалния закон и решението му се явява обосновано. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на чл. 193, ал. 8 ЗУТ. Цената на правото на прокарване е определена по предвидения от закона ред и е преведена на собственика на засегнатия имот по реда на чл. 210, ал. 5 ЗУТ - преди оценката да е влязла в сила. Такава възможност е допустима по закон и е използвана от лицето, което може да поиска прилагането на посочената разпоредба, с което е изпълнено и изискването на чл. 193, ал. 8 ЗУТ. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,