Решение № 12915 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10639/2010 г.

Решение № 12915 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10639/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 9724 от 13.07.2010 г., постановено по адм. д. № 1772/10 г. Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Джафар Муса Джафар, гражданин на Ирак, против решение № 5/05.01.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Джафар Муса Джафар, гражданин на Ирак. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решение № 9724/13.07.2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 1772/10 г. Ответният по касационната жалба председател на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата Джафар Муса Джафар, гражданин на Ирак, против решение № 5/5.01.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерския съвет. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалвания административен акт, в това число че е издаден по "последваща молба" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ и е приел, че същият е законосъобразен, издаден е от компетентен орган след преценка и изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Изложени са мотиви, че законосъобразно административният орган е приел, че не са налице условия за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В подкрепа на тези изводи е дадено тълкуване на последните две разпоредби и е извършена съпоставка между тях и установените факти по делото. Специално внимание е обърнато на понятието "вътрешен въоръжен конфликт", за което не се съдържа легални дефиниция в закона, като на база на представените доказателства е прието, че такъв вече не съществува в Ирак. Тричленният състав е приел за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалвания административен акт, тъй като са преценени и обсъдени всички факти, относими към предмета на спора. По отношение на позоваването от жалбоподателя на решението по административно дело № С - 465/2007 г. на Съда на Европейските общности задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО тричленният състав е приел същото за неоснователно, тъй като се касае за лични заплахи срещу живота или личността, както правилно е приел и административния орган, а не само до обективна характеристика на ситуацията в държавата по произход. Посочено е, че от установеното от фактическа страна не следва, че жалбоподателят е бил лично заплашван или преследван и напускането на страната му по произход се обяснява с неуреденост в държавата и финансови проблеми. Направен е краен извод за законосъобразност на издадения административен акт. Постановеното решение е не правилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Основните оплаквания, развити в касационната жалба, са за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че решението на тричленният състав съдържа взаимно изключващи се аргументи, както и че не са обсъдени детайлно всички представени по делото доказателства. Правят се и оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и по-специално на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Оплакванията са основателни. Изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя не се установяват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, е в противоречие с разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност, като в текста на чл. 15, б. "в" от последната са посочени като тежки посегателства: "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Тази разпоредба е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. От представените по делото доказателства, в това число становище на дирекция"Международно право" при Министерство на външните работи, се установява, че обстановката в Ирак може да бъде квалифицирана като вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на международно-правните норми. При наличието на такъв и в съответствие с цитираното по-горе тълкуване на нормата на чл. 15, ал. 1, б. "а" от Директива 2004/83/ЕО на молителя неоснователно е отказано предоставяне на хуманитарен статут с мотив, че не е доказано, че за него Ирак не е сигурна страна по произход. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага националните юрисдикции и властите на държавите-членки да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи, в който смисъл посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид от административния орган при решаване на настоящия спор. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че оспореното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материални закон, което обуславя необходимостта от неговата отмяна и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което следва да се отмени решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което е отказан хуманитарен статут на молителя и делото бъде върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, петчленен състав на първа колегия,