Решение № 6639 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2018 г.

Решение № 6639 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител гл. юрисконсулт К. Т., против решение № 494/12.03.2018 г. по адм. дело № 2838/2017 г. на Административен съд-В., с което по жалбата на "Санрайс" ООД, гр. В., е отменена негова заповед № 03-РД/3426/19.09.2017 г. за одобряване на заявление за обезщетение за загуба на доход по План за преструктуриране и конверсия № 160/07.07.2015 г., в размер на 192 746. 40 лв и преписката е върната на касатора за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания. Наведени са доводи за неправилност на решението, като необосновано и издадено в противоречие с приложимия материален закон. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се остави в сила обжалваната заповед. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. С допълнително представена молба- становище от 16.04.19 г. касаторът, чрез пълномощника юрк. Колева, мотивира допълнителни съображения в подкрепа на изложените оплаквания в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави алтернативно възражение за прекомерност на претендираното адвокастко възнаграждение. Ответната страна - "Санрайс" ООД, представлявано от управителя П. Б., , чрез пълномощника адв. Донев, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд- В. е отменена като незаконосъобразна заповед № 03-РД/3426/19.09.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г. С последната е одобрено заявление за изплащане на обезщетение за загуба на доход по План за преструктуриране и конверсия № 160/07.07.2015 г. и е отпуснато обезщетение в размер на 192 746. 40 лв., платимо на две равни вноски. За да постанови посочения резултат, административният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, и в противоречие с приложимия материален закон. Въз основа данните по преписката, обосновано е констатирано, че жалбоподателят, на 17.07.2017 г. е депозирал заявление за обезщетение за загуба на доход ДП 11-01, с УРН: 184405, ИН: 2902020079 и УИН: 29.07.0715/92947, по договор № 201581/16.07.2015 г. по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", с приложени към него, всички изискуеми от приложимата наредба, документи. При извършена административна проверка е генериран Контролен лист 01 за съответствие и легитимност, според който документите са представени в оригинал, кандидатът е подписал, подпечатал и поставил дата на заявлението по образец от РА, което е окомплектовано и легитимно. Констатациите на първия експерт относно наличието на предпоставките за провеждане на процедурата по предоставяне на парично обезщетение за загуба на доход съвпадат с тези на втория експерт; същите изводи за допустимост на заявлението се потвърждават и от съдържанието на Контролен лист 02 за допустимост. По- нататък в мотивите си административният съд се е позовал на действащата към момента на скрючване на процесния Договор № 201581/16.07.2015 г. между ДФ "Земеделие"- РА и "Санрайс" ООД Заповед № РД-09-779/27.11.2014 г. на Министъра на ЗХ (като елемент от формулата за изчисляване размера на обезщетението за загуба на доход по Приложение № 2 вр. чл. 8, ал. 2 от наредба № 2/04.04.2014 г.), с която е определена цена за кг. грозде в размер на 1.00 лв. Отчел е още, че по делото е представена и Заповед № РД-09-198 от 14.03.2017 г. на Министъра на ЗХ, с която е определена цена на килограм грозде, приложима при изчисляване размера на паричното обезщетение за загуба на доход за заявления, подадени през 2016- 2017 г., в размер на 0. 66 лв. В първоинстанционното производство е изслушана и съдебно- счетоводна експертиза със задача след запознаване с административната преписка и с материалите по делото, в това число с удостоверенията за среден добив, единична цена иза приключени дейности, да даде заключение в два варианта, като посочи размера на финансовата помощ- парично обезщетение за загуба на паричен доход във връзка с изпълнен Договор № 201581/16.07.15 г., изчислени при условията, сроковете и начина на плащане по Наредба № 2/04.04.2014 г. в първия вариант- в редакцията й към датата на сключване на горепосочения договор, и втори вариант- по действащата към момента на издаване на процесната заповед редакция на същата наредба; и при съобразяване на единичните цени на кг. винено грозде, съгласно Заповед № 09-779/27.11.2014 г. и Заповед № 09-198/14.03.2017 г. на Министъра на ЗХ. Предвид горната фактическа установеност, административният съд е приел, че приложимата редакция на разпоредбата следва да бъде определена към датата на сключване на договора по мярката, т. е. към 16.07.2015 г., съдът счел за приложима редакцията на текста на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2/2014 г., по ДВ бр. 34/15.04.2014 г. - преди последващото й изменение по ДВ, бр. 92, в сила от 27.11.2015 г. В тази връзка съдът е счел, че всички относими параметри за изпълнение по договора се регулират от материалния закон, действащ към датата на сключване на същия, а процесната заповед, макар и да представлява самостоятелен административен акт, подлежащ на адм. контрол съгласно чл. 28, ал. 3 от наредба № 2, е издадена в изпълнение на вече възникнало и валидно към датата на постановяването й правоотношение, като одобрението на обезщетението за загуба от доход се предпоставя от изпълнение на правата и задълженията по договора, каквото в случая несъмнено било налице. Имонно в този смисъл, според съда, размерът на обезщетението за доход е установен по силата на сключения между страните договор, по отношение на който е приложим материалният закон, действащ към датата на сключването му - 16.07.2015 г. В допълнение съдът е аргументирал и извода за допуснато съществено процесуално нарушение, произтичащо от обстоятелството, че ответникът в първоинстанционното производство не е посочил в акта защо приема, че следва да приложи не редакцията на Наредба № 2, действала към момента на сключване на Договор № 201581/16.07.2015 г. с ДФ "Земеделие"- РА, а тази, действала към момента на оспорената заповед. По този начин, според решаващия съдебен състав, се нарушава правото на защита на дружеството- жалбоподател. В заключение първостепенният съд е посочил, че изложеното налага извода за допуснато нарушаване на установения от европейското право и практиката на СЕС принцип за правна сигурност изащита на оправданите (легитимни) правни очаквания, възпроизведен като основен принцип и в чл. 13 от АПК. Приемайки, че административният орган е издал немотивиран акт, в противоречие с материално- правни разпоредби, съдът е отменил процесния административен акт и доколкото правомощието за предоставяне на финансиране или отказ е в изключителната компетентност на адм. орган, на основание чл. 173, ал. 2 АПК е постановил връщане на преписката на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- РА за ново разглеждане, при съобразяване с вариант І. 1 от заключението на вещото лице, отчитащо действащата към датата на сключване на Договора от 16.07.2015 г. редакция на чл. 5, ал. 2 и Приложение № 2, към чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2/04.04.2014 г., обн. ДВ, бр. 34/15.04.2014 г. Постановеното решение е неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилното прилагане на материалния закон. По данни от административната преписка, "Санрайс" ООД е подало заявление за обезщетение за загуба на доход при действието на Наредба № 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г., в редакцията й след изм. и доп. по бр. 42/03.06.2016 г., в сила от 15.06.2016 г. Според чл. 5, ал. 2 от Наредба № 2/04.04.2014 г., за дейностите по ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 2, буква "а", одобрените кандидати получават обезщетение за загуба на доход в една от следните форми: разрешение за едновременно отглеждане на стари и нови лозови насаждения за определен период от време /отложено изкореняване/, който не надвишава три години, или парично обезщетение - предназначено да компенсира загубата на приходи в периода до встъпване в плодоподаване на новосъздадените лозови насаждения за определен период от време, който не надвишава две години, с цел полагане на грижи за същите и опазване на околната среда. В случая, "Санрайс" ООД е избрало втората възможност - да получи обезщетение за загуба на доход под формата на парично обезщетение, което е изрично отразено в заявлението по чл. 9 от Наредбата за кандидатстване за предоставяне на финансова помощ по мярката. По силата на чл. 28, ал. 1 от Наредбата, заявлението за обезщетение за загуба на доход се подава в ЦУ на ДФЗ в рамките на финансовата година, в която се подава заявлението по чл. 17, ал. 1, според който до 10 работни дни след изтичане на крайния срок за изпълнение на дейностите от договора, сключен по реда на чл. 14, ал. 2, но не по-късно от 31 юли на съответната финансова година, ползвателят на финансова помощ подава в ЦУ на Д. фонд "Земеделие" заявление за окончателно плащане. Следователно, в така определения момент възниква както правото на кандидата да подаде заявление за определяне и изплащане на обезщетението за загуба на доход, така и правомощието на административния орган да стори това, и следва да намери приложение именно действащата нормативна уредба, регламентираща възникналите правоотношения към датата на подаване на заявлението за обезщетение. В случая, заявлението за обезщетение за загуба на доход от дружеството е постъпило на 17.07.2017 г., към която дата е приложима редакцията на Наредба № 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. (изм. и доп., бр. 42/03.06.2016 г., в сила от 15.06.2016 г.). Към този момент, чл. 8, ал. 2 от Наредбата вече е изменен с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2/2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. (обн. ДВ, бр. 34/2014 г.; изм., бр. 60 и 89/2014 г.), на министъра на земеделието и храните, обн. в ДВ бр. 92/27.11.2015 г., в сила от 27.11.2015 г. Новата редакция на този текст определя, че паричното обезщетение за загуба на доход по чл. 5, ал. 2, т. 2, се изчислява на база среден годишен добив на хектар за период от две години преди получаване на право на презасаждане /а не както в старата редакция - за период от три години/, както и че средният годишен добив, за който се изплаща обезщетение е до 9000 кг/ха. На практика, с промяната е въведен нов алгоритъм за определяне на дължимото обезщетение. На следващо място, към 17.07.2017 г., видно от представената с преписката заповед № РД 09-198/14.03.2017 г. на МЗХ, цената на кг грозде, необходима за изчисляване на размера на обезщетенията за загуба на доход по заявления, подадени през финансовата 2016-2017 г., вече е определена в размер на 0,66 лв. Поради това, основателно е оплакването на касатора, че съдът незаконосъобразно приема, че размерът на обезщетението е неправилно определен с атакувания административен акт. При съобразяване на влязлото в сила на 27.11.2015 г., изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2/04.04.2014 г., с което е променена формулата по Приложение № 2 към същата разпоредба на Наредбата, и относимата в процесната хипотеза заповед № РД 09-198/14.03.2017 г. на министъра на земеделието и храните, определяща цената на кг грозде, необходима за изчисляването на размера на обезщетенията за загуба на доход по заявления, подадени през финансовата 2016-2017 г. в размер на 0, 66 лв, административният орган е приложил именно уредбата, действаща към датата на подаване на заявлението за обезщетение за загуба на доход. Това заявление е различно от заявлението за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", като липсва основание за прилагането на отменена вече редакция на Наредба № 2/2014 г., действала към момента на сключване на договор № 201581/16.07.2015 г. между дружеството и Д. фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция. Заявлението за обезщетение за загуба на доход е самостоятелно и налага осъществяването на фактически състав, различен от този при заявлението за предоставяне на финансова помощ, като различните моменти на подаването им прави възможно да са приложими междувременно изменени материалноправни разпоредби, какъвто е и процесният случай. Следователно, законосъобразно административният орган е приложил формулата по Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2 от Наредбата, в редакцията й, действаща към 31.05.2017 г. и при отчитане на данните в преписката относно среден годишен добив от лозовите насаждения само за две предходни години, реалната засадена площ /за приключване дейности по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя"/ и определената цена на кг грозде със заповед № РД 09-198/14.03.2017 г., при което изчислил паричното обезщетение за загуба на доход в размер на 192 746. 40 лв. В този смисъл са и Решение № 1658 от 06.02.2019 г. по адм. д. № 14077/2017 г. и Решение № 4070 от 20.03.2019 г. по адм. д. № 5052/2018 г. на ВАС, Четвърто отделение. Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налата събиране на нови доказателства и спорът е изяснен от фактическа страна, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата, подадена пред първата инстанция, като неоснователна да бъде отхвърлена. Следва да бъде отменено и определение № 1497 от 09.05.18 г., постановено по делото, с което е изменено решение № 494 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 2838/2017 г. на Административен съд- В., в частта за разноските, като същите са увеличени и ДФ Земеделие" е осъден да заплати вместо 6 016 лв. сумата 7 159. 38 лв. Определението няма самостоятелно битие, а е част от съдебното решение и доколкото последното е обжалвано изцяло, то същото е обжалвано и в частта на окончателно определените разноски с определението на съда от 09.05.2018 г. С оглед изхода от спора, своевременно направеното от процесуалния представител на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ възнаграждение в размер общо на 400 /четиристотин/ лева за двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение