Решение № 15828 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3947/2012 г.

Решение № 15828 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3947/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Пловдив срещу решение № 207/30.01.2012 г. по адм. д. № 2894/2011. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено негово решение № 1626 от 24.10.2011 г., с което на "Садат" ООД по ЕАД № 10BG003000Н0049259/20100409 е определено допълнително публично вземане за ДДС и лихви в размер на 1386,74 лв. Твърди се неправилност на решението и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД, гр. Пловдив, представлявано от упълномощен адвокат, поддържа правилност на решението и искане за оставянето му в сила. Заинтересованата страна ТД на НАП - Пловдив не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява обосновано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Фактически установено по делото е, че на 9.04.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0049259 на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "едновременно допускане за свободно обръщение и крайно потребление" стока, представляваща "амбалажни кутии за опаковки от картон за нехранителни продукти", с декларирана фактурна стойност 2467,13 евро с произход Турция и изпращач "ЕKО-KIM TEMEZLIK URUNLERI SAN. TIC. LTD. STI.", Турция, гр. Гебзе. Към ЕАД е приложена търговска фактура/invoice № 301652/7.04.2010 г. на стойност 2467,13 евро. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност, митническият орган е изискал информация от турските митнически власти и е получил отговор с приложени издадени от турския износител фактура, със стойност различна от тази, която е към ЕАД. За да приеме оспореният митнически акт за незаконосъобразен, съдът е обосновал подробни и аргументирани мотиви, анализирайки установените по делото данни и приложимите разпоредби, от които е установил различие в номерацията на ЕАД и съответно фактурите, от което е направил извод за необоснованост на митническия акт. Решението е правилно. Данните, приети за релевантни от митническата администрация, са установени по линия на сътрудничеството и взаимопомощ в митническата дейност, процедура, която е нормативно установена в Спогодбата между правителствата на Република България и Република Турция и няма причина да не бъдат приети и съобразени при решаването на административноправния спор. Съдът анализирайки и съпоставяйки данните по фактурата и ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, които е задължил ответната страна да представи в превод на български език, е установил редица различия: в номерата на фактурите, при едната съществува серия, а при другата - само номер, стойността на стоката посочена в евро при вносителя и в долари при износителя, различие при описание на стоките, различие в номерата на ЕАД, различия в условията на доставка по ЕАД на вносителя и износителя, поради което е извел извод, че митническият акт е изграден въз основа на абсолютно противоречива информация, получена от турската администрация, като липсват мотиви защо е приета цената по фактурата, получена от турската администрация, а не цената по фактурата, приложена от вносителя по процесния ЕАД. Представеният Договор и документ от турския доставчик доказват договорената и платена цена на стоката, така както е декларирана от "Садат" ООД в ЕАД и приложените документи. При липса на надлежни данни за съпоставка, поради разминаване в данните от представените документи от вносителя към ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага извод за липсата на основание за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При наличие на разлика в номерацията на ЕАД и съответно фактурата, на която се позовава митническия орган, необоснован е изводът на митническия орган, че фактурата, приложена към процесния ЕАД не отразява договорената и платена митническа стойност на осъществения внос. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 30, § 2, б. "а" - б. "г" от Регламент (ЕИО) № 2913/92, респективно чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ е стойността да не може да бъде определена по реда на чл. 35 ЗМ - да няма доказателства за договорената стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В случая, предметът на продажбата е конкретизиран в издадената от продавача и изпращач по вноса фактура. Получените по линия на международен обмен ЕАД и фактура са с различни номера, от тези по конкретния внос, поради което липсват основания за съпоставка на стойностите по същите. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Като е достигнал до същия правен извод административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. По повод искането на адв. Василев като процесуален представител на ответното дружество "Садат" ООД за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, настоящият съдебен състав счита, че такова не следва да се присъжда, поради следното: След проведеното съдебно заседание по настоящото дело, на 21.11.2012 г. е постъпила молба от Сюхейла Куртулду - управител и представляващ "Садат" ООД, в която е посочено, че не е подписвала представеното пред ВАС, I отделение пълномощно на адв. Василев, макар че той действително е ангажиран по делото, но на база общо пълномощно по силата на Договор за правна помощ от 15.10.2012 г., приложен към молбата, за текущо правно и административно обслужване като юридически консултант на "Садат" ООД и фирмите от групата на САРС за срок от една година с месечно възнаграждение в размер на 800 лева. Сочи се в молбата на управителя на "Садат" ООД, че не е уговаряно адвокатско възнаграждение и такова не е заплащано на адв. Василев по настоящото дело и дружеството не претендира сторени разноски във вид на адвокатско възнаграждение по настоящото дело. С оглед изложеното в молбата на управителя на "Садат" ООД настоящият съдебен състав счита, че следва да се зачете направеното волеизявление, с което не се претендират разноски и затова не се присъждат такива от съда за настоящата съдебна инстанция в претендираното от адв. Василев адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,