Решение № 268 от 9.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 819/2017 г.

Решение № 268 от 9.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 819/2017 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на защитниците на подсъдимия А. Б. Ч., както и по жалба на повереника на частните обвинители С. Е. Д., Е. Р. А., М. М. Т. и С. А. Т., всички против въззивно решение № 110/02.06.2017 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 305/2017 г., с което е била частично изменена и потвърдена присъда № 39/25.04.2016 г. по НОХД № 2155/2015 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционната присъда Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимият А. Б. Ч. за виновен в това, че на 18.07.2015 г. на път III-8602 км. 20+500 [населено място] - [населено място], обл. П., управлявайки л. а. м. "Ф. К. " с рама № ., е нарушил правилата за движение по чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП и по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - Е. Е. А., на 21 г. и Н. М. Т., на 25 г., като деецът е управлявал без да има необходимата правоспособност, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 5 и 7, б. "б", вр. ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 и вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание шест години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Оправдал е подсъдимия по обвинението да е извършил деянието във връзка с допуснати нарушения по чл. 6, т. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от ЗДвП. В тежест на подсъдимия съдът е присъдил заплащане на разноските по делото. С въззивното решение, предмет на настоящата касационна проверка, Пловдивския апелативен съд е изменил частично първоинстанционната присъда, отменяйки произнасянето относно типа затворническо общежитие, в което подсъдимият Ч. следва да търпи наложеното му наказание. Потвърдил е присъдата в останалата й част. В касационната жалба, изготвена от защитниците на подсъдимия, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се намаляване на наказанието до размера от 3 години лишаване от свобода и прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК. В жалбата на частните обвинители също се оспорва справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание, като се иска увеличаване на неговия размер. Подсъдимият, редовно призован, не се явява пред ВКС, като изрично е заявил нежелание да участва в с. з. Двамата му защитници - адв. С. и Р. поддържат доводите и исканията, направени в касационната жалба. Същото становище изразява и резервният му защитник. Подалите жалба частни обвинители и граждански ищци, както и техния повереник - адв. А., редовно призовани не се явяват. Повереникът на частния обвинител М. Т. - адв. В., счита касационната жалба на останалите частни обвинители за основателна. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и за уважаване жалбата на частните обвинители, като предлага делото да се върне на въззивният съд с указание относно обсъждане размера на наложеното наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби на подсъдимия и на частните обвинители са неоснователни. Макар и с различна насоченост доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание са изтъквани както в неговата жалба, така и в тази на частните обвинители. ВКС намира, че наказанието е справедливо и липсва необходимост от неговото намаляване или увеличаване съобразно претенциите на защитата и частното обвинение. Потвърждавайки присъдата в оспорваната част за размера на лишаването от свобода, отмерено на 6 години и 6 месеца, въззивният съд правилно е съобразил значението и относителната тежест на всички релевантни и доказани обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. Противно на соченото в жалбата на подсъдимия, не са били пренебрегнати обстоятелства със смекчаващ характер, между които младата му възраст, чисто съдебно минало, както и семейна ангажираност. Заявеното в последната му дума пред въззивния съд критично отношение към извършеното не е било включено в тази категория, но разгледано само по себе си, а и в съвкупност с останалите обстоятелства, не предопределя извод за необходимост от намаляване на наложеното му наказание. Застъпените в жалбата твърдения за добросъвестно процесуално поведение и съдействие за разкриване на истината по делото, не се подкрепят от материалите по делото, поради което с основание те не са били отчитани при индивидуализацията. Следва обаче да се подчертае, че данните относно укриването на подсъдимия след постановяване на първоинстанционната присъда, довело до издирването му с ЕЗА и предаването му от германските власти, както и лансирането на защитна версия относно развитието на пътния инцидент, не са били съобразявани като отегчаващи обстоятелства в негова вреда. Неоснователни са и възраженията на частните обвинители относно обема и значението на установените по делото отегчаващи обстоятелства. По същество оплакването е мотивирано единствено с високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед зачестилите случаи на ПТП с тежък съставомерен резултат и необходимост от завишаване на наказателната репресия с цел постигане на превантивно въздействие. Следва обаче да се припомни, че обществена опасност на деянието, визирано в състава на чл. 343, ал. 3, б. "б" от НК, е взета предвид от законодателя при фиксиране пределите на наказанието, които са от 3 до 15 години. При индивидуализацията се отчита конкретната тежест на деянието с оглед неговата специфика и данните за личността на дееца, които ориентират относно точната мярка за наказателно въздействие. В случая индивидуалната тежест на извършеното е обусловена от реализирането на две квалифициращи обстоятелства - смърт на две лица и управление без правоспособност, както и конкретните обстоятелства за допуснатите нарушения на правилата за движение - движение нощно време със скорост от 120 км/ч. (при разрешена от 60 км/ч.) непосредствено преди десен завой, довело до навлизане в насрещната лента за движение, където е реализиран челен удар с попътно движещ се товарен автомобил "К. ", възприел опасността за движението и намалил скоростта до 10 км/ч. В нужната степен са оценени и данните за предходно наказване на подсъдимия през 2013 г. за управление без правоспособност. При така посочените обстоятелства и съотношението помежду им ВКС намира наложеното на подсъдимия наказание от 6 години и 6 месеца лишаване от свобода за справедливо. В този размер то съответства на тежестта на конкретно извършеното деяние и се явява достатъчно за постигане на всички цели по чл. 36 от НК. По делото не се установяват други обстоятелства, които да не са били взети предвид от въззивната инстанция и да пораждат необходимост от по-голямо смекчаване на наложеното наказание или връщане на делото за ново разглеждане, с оглед неговото увеличаване. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото от защитата и частното обвинение касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение