Решение № 2026 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7938/2008 г.

Решение № 2026 от 13.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7938/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от РПК "Обединение", с. Белокопитово против решение № 631/24.04.2008 г. постановено от Варненски административен съд по адм. д. № 1894/2007 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу РА № 2700202/2.07.2007 г. издаден от ТД на НАП-Шумен, а именно в частта, в която е определен допълнително корпоративен данък за 2004 г. в размер на 2 218,91 лв. в резултат на увеличението на финансовия резултат със сумата от 31 718,02 лв.; начисления ДДС от 7 819, 56 лв. за данъчен период м. 12.2002 г. и начислен ДДС в размер на 6 343,60 лв. за данъчен период м. 12.2004 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът неправилно не е преценил РА в тази част като нищожен. Иска се отмяна на решението и прогласяване нищожността на РА в обжалваната част. Претендират се разноски. Ответникът по касация- директорът на ДОУИ - Варна оспорва жалбата, като се иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия преценява жалбата като допустима, но неоснователна. С РА, предмет на контрол пред първоинстанционния съд, финансовият резултат за 2004 г. е увеличен със сумата от 31 718,02 лв. представляваща изчислената от ревизиращите органи разлика между стойността на произведената и реализирана от кооперацията в мандра - с. П. Волов, продукция и заведената такава в счетоводна сметка 303 - продукция. Тази разлика, данъчните органи са установили след като са възприели информация от ветеринарно- медицински свидетелства, издадени от ветеринарно-санитарни инспектори в системата на НВМС, в които продукцията е посочена по видове млечни произведения в килограми и са умножили установените килограми със средните продажни цени на отделните продукти, посочени в "Справка за цени на едро и дребно на произвежданите в кооперацията бяло саламурено сирене, кашкавал "Витоша" и суроватъчно масло", посочени от представляващия кооперацията. Установената по този начин стойност на реализираната продукция е съпоставена с информацията от сметка 303 и е констатирана разлика. Въз основа на увеличението на финансовия резултат с посочената сума на осн. чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (отм.), на ревизирания субект са определени допълнително корпоративен данък и лихви върху него за 2004 г. На същото фактическо и правно основание на ревизирания субект е определен данък печалба и данък общини за 2002 г. (в тази част обаче съдът е прогласил РА за нищожен, поради което решението не е предмет на касационната жалба). С установените разлики за 2002 и 2004 г. е увеличена и облагаемата данъчна основа по ЗДДС за посочените години в резултат на което допълнително е определен ДДС в размер на 6 343,60 лв. за 2004 г. и лихва за забава върху тази сума в размер на 1 838,95 лв., и 7 819,56 лв. за 2002 г., и лихва за забава в размер на 4 271,51 лв. Първоинстанционният съд е преценил като неоснователна жалбата срещу РА в частта относно увеличението на финансовия резултат за 2004 г. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (отм.), в резултат на което, на ревизирания субект са определени допълнително корпоративен данък и лихви върху него за 2004 г. както и относно допълнително определения ДДС в размер на 6 343, 60 лв. за 2004 г. и лихва за забава върху тази сума в размер на 1 838,95 лв., и 7 819, 56 лв. за 2002 г., и лихва за забава в размер на 4 271,51 лв. в резултат на което я е отхвърлил с мотивите, че ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което фактическите констатации в РА се ползват с презумпция за вярност. Съдът е приел, че ветеринарно-медицинските свидетелства са годно доказателствено средство, събрани са в хода на ревизията и в качеството им на официални удостоверителни документи се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях факти. Прието е, че тези свидетелства съдържат конкретни данни за вида, количеството, крайният получател на продукта и мястото на разтоварването му. Съдът е приел, че констатациите в РА не се опровергават от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, изходящи от РВМС-Шумен- протоколи за изпитване, актове за вземане на проби, поради което правилно за 2004 г. въз основа на увеличението на финансовия резултат са определени преки данъци и върху сумата на увеличението за 2002 и 2004 г. е определен допълнително ДДС. Решението в обжалваната част е правилно. Основното възражение на касатора е, че първоинстанционният съд неоснователно е отхвърлил възражението му за нищожност на РА в тази част. Твърдението си за нищожност на РА, касаторът обосновава с обстоятелството, че както ревизионният акт, така и ревизионният доклад са издадени след заповед за удължаване срока на ревизията, която е призната от съда за нищожна. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, нищожността на заповедта, с която е удължен срока на ревизията не влече след себе си нищожност на РА, при положение, че той, както е в конкретния случай, е резултат на валидно възложена данъчна ревизия и е издаден от упълномощено за това лице. Неоснователно е и възражението, че доказателствата въз основа на които са направени констатациите в РА относно тази част от спора са събрани след изтичане на срока на ревизията. Първоинстанционният съд основателно е посочил, че доказателствата от ветеринарно-медицинските служби са поискани преди приключване срока на ревизията (още през м. 02.2007 г.) и са пристигнали в последния ден от този срок (12.03.2007 г.). т. е, те са събрани в хода на ревизията и в този смисъл са годни доказателствени средства за констатациите в РА, направени въз основа на тях. По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че правилно първоинстанционния съд не е уважил възражението на жалбоподателя за нищожност на РА в тази част. Съдът е приложил правилно материалния закон, като е отхвърлил жалбата в тази част от спора, приемайки основателно, че жалбоподателят не е опровергал констатациите на данъчните органи. Решението в обжалваната му част като правилно следва да се потвърди. Воден от горните съображения, Върховният административен съд на осн. чл. 221, ал. 1 от АПК