Решение № 60261 от 20.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3385/2020 г.

Решение № 60261 от 20.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3385/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 3733/25.06.2020 по гр. д. № 11818/2019, с което Софийски градски съд, отменяйки в обжалваната част решение № 156736/02.07.2019 по гр. д. № 912/2017 г. на Софийския районен съд, е отхвърлил исковете по чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 101 ЗЗД за суми от по 10 000 евро – съответно главница и възнаградителни лихви, предявени от М. В. С. срещу Б. В. Д. и Н. К. Г.. Решението е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправните въпроси, допустимо ли е при влязло в сила първоинстанционно решение по определен въпрос въззивният съда да преразглежда въпроса и да го пререшава; и по материалноправните въпроси за доказателственото значение на разписката за наличието на заемно правоотношение, когато тя удостоверява получаването на парична сума и е посочен размера на подлежащата на връщане сума от издателя на разписката, както и за правното значение на обстоятелството, кой в действителност е получил сумата – издателят на разписката, или трето лице. Отрицателният отговор на първия въпрос следва и от буквалния прочит на чл. 269, изр. 2 ГПК и чл. 299, ал. 1 ГПК. В своята казуална и тълкувателна практика Върховния касационен съд последователно го провежда. Поради това въпросът следва да се разгледа в аспекта на касационното оплакване за съществено процесуално нарушение, а се свежда до задължението на въззивния съд да зачете влязлата в сила част от първоинстанционното решение, когато е сезиран с жалба от ответника, осъден солидарно с друг ответник, за когото решението е влязло в сила. Настоящият състав приема, че когато първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила за един от солидарно осъдените ответници, въззивният съд е длъжен да зачете породената сила на пресъдено нещо. Решавайки спора по същество по субективно съединения иск срещу обжалвалия ответник, той няма правомощието да преразглежда и да пререшава въпроса, че необжалвалият ответник е длъжник на ищеца на установеното с необжалваната част от решението правно основание. Упражнявайки правомощията на инстанция по същество в частта, с която спорът е отнесен и до него – по иска срещу обжалвалия ответник, въззивният съд може да го намери неоснователен. Тогава той отменя решението в обжалваната част и отхвърля иска, без да пререшава разрешения въпрос. Въззивният съд може да намери иска за основателен. Тогава според установеното от него материално положение той потвърждава решението в обжалваната част, когато приеме, че обжалвалият ответник е солидарен длъжник или изменя решението, когато приеме, че обжалвалият ответник дължи престацията независимо от осъдения ответник с първоинстанционното решение (неистинска пасивна солидарност). Мотиви: Солидарната отговорност възниква, само когато е предвидена в закон или в договор (чл. 121 ЗЗД). Законът допуска солидарната отговорност на единия от длъжниците да възникне на самостоятелно основание/източник, наред или след вземането срещу другия (напр. поръчителство, встъпване в дълг, прехвърляне на търговско предприятие). Законът предвижда също, че кредиторът може да иска изпълнението на дълга от когото и да е от солидарните длъжници (чл. 122, ал. 1 ЗЗД). Следователно с насочването на иска срещу ответници, за които ищецът твърди да отговарят за дълга солидарно, се осъществяват изискванията по чл. 215, т. 1 ГПК, но не и по чл. 215, т. 2 ГПК. Материално и процесуалноправно е необосновима следваща от естеството на спора или по разпореждане на закона необходимост съдебното решение да е еднакво за ответниците. Всеки от тях действа самостоятелно, неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите (чл. 216, ал. 1 ГПК), а решението може да е различно за всеки от тях (арг. от обратното на чл. 216, ал. 2, изр. 1 ГПК). Предявените исковете са пасивно кумулативно съединени, съдът се произнася по всеки от тях; ответниците са обикновени другари, а тяхната процесуална легитимация е факултативна - зависи единствено от волята на ищеца. Въззивният съд винаги е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на първоинстанционното решение, когато не е обжалвано от солидарно осъден ответник, а е влязло в сила в частта по уважения иск.