Решение № 4776 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2152/2016 г.

Решение № 4776 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2152/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОДОП"- В. Т. против Решение № 525 от 22.12.2015 г., постановено по адм. д. № 738/2015 г. на Административен съд В. Т. С обжалваното решение по жалба на "Енерджи съпорт 2011"ЕООД е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 120991500005522/24.06.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 391/25.09.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. В. Търново и Дирекцията е осъдена да заплати разноски. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу акта за дерегистрация. Иска се също така присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Конкретните оплаквания на касатора се свеждат до следното: съдът неоснователно е приел, че в акта липсват мотиви, неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС; съдът не е преценил обективно фактите, установени от документите в данъчната преписка; съдът недопустимо и в нарушение на чл. 145, ал. 1 АПК е осъществил контрол върху целесъобразността на административния акт като е смесил това понятие с основанието за незаконосъобразност поради противоречие на акта с целта на закона; необосновано съдът приел, че дружеството редовно е откривано на декларирания адрес за кореспонденция, както и че адресът за кореспонденция е този по гражданската регистрация на управителя на лицето. Ответникът "Енерджи съпорт 2011"ЕООД, чрез адв. Д. Павлова, оспорва касационната жалба по съображения в писмени отговор и защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: За да отмени акт за дерегистрация на орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. В. Търново, административният съд е приел, че протоколите за проверка на посочения от дружеството адрес за кореспонденция, съответно от 14.05. и 03.06.2015 г., удостоверяващи, че на този адрес не може да бъде открит управителя на лицето или упълномощено от него лице, не са достатъчни, за да се установи, че приходните органи са извършили задълбочена проверка на възможностите лицето да бъде открито на декларирания адрес. П. съд е счел, че неполагането на достатъчно усилия лицето да бъде открито на адресите за кореспонденция с всички допустими способи по ДОПК не покрива хипотезата на основанието за дерегистрация по чл. 176, т. 1 ДОПК, а и от представените в съдебното производство доказателства се установява, че данъчната администрация многократно контактувала с лицето на декларирания адрес за кореспонденция и на електронния такъв. Така постановеното решение за отмяна на оспорения административен акт е правилно. При изяснена фактическа обстановка по спора, съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Съгласно чл. 176, т. 1 от ЗДДС компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК. Прекратяването на регистрацията по ЗДДС е принудителна административна мярка, чието прилагане е свързано с тежки последици за данъчния субект, с оглед на чл. 100, ал. 4 от ЗДДС, поради което органът по приходите е следвало да прецени наличието на съответните предпоставки за прилагането и да мотивира преценката си за това. Когато органът по приходите прилага санкцията, предвидена в чл. 176, ал. 1 от ЗДДС той действа в хипотезата на оперативна самостоятелност, което от своя страна изисква не само в акта да се изложат мотиви относно необходимостта от прилагане на мярката, но и такива относно приложението на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 ЗДДС. След като органът по приходите разполага с оперативна самостоятелност, то съдът е длъжен да провери дали с избраната от него възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта /чл. 4, ал. 2 от АПК/ и ако тази цел се постига - доколко са спазени изискванията за съразмерност, регламентирани в чл. 6 от АПК. Докато мотивите относно наличието на законови предпоставки за издаване на акта за дерегистрация са посочени, макар и схематично в приложения протокол за резултати от проверката и са доразвити от решаващия орган, в обжалвания акт липсват мотиви във връзка с приложението на принципа за съразмерност. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че наличието на предпоставките по чл. 176, т. 1 от ЗДДС не е установено единствено с осъществените две посещения на адреса за кореспонденция на търговското дружество, за което са били съставени съответните протоколи. Сочената разпоредба не съдържа в хипотезата си изискване са системност на нарушението. Системността на нарушението обаче подлежи на преценка във връзка със спазване принципа за съразмерност, доколкото налаганата принудителна административна мярка следва да засяга правата и законните интереси на данъчния субект в степен, не по-голяма от необходимото за постигане целта на закона - чл. 6, ал. 2 АПК. Именно затова, когато действа при условията на оперативна самостоятелност, органът по приходите следва да прецени цялостното поведение на ревизирания субект, а не да действа с цел формално изпълнение на правомощията си. В случая, действително ответникът по касационната жалба е търсен на адреса за кореспонденция с цел изискване на информация два пъти в работни дни, съответно от 14.05. и 03.06.2015 г., но от тези проверки не може да се направи обоснован извод за системност в невъзможността лицето да бъде открито. В същото време, със заявление на осн. чл. 101, ал. 5 от ЗДДС от 13.02.2014 г., данъчният субект е посочил електронен адрес за кореспонденция, който органите по приходите не са използвали във връзка с производството по издаването на процесния акт. Видно е от представените пред първоинстанционния съд доказателства, че данъчната администрация успешно е контактувала с данъчния субект, както на посочения адрес за кореспонденция, на който е връчен и процесния акт, така и на адреса на посочения от дружеството електронен адрес, както преди, така и след издаването на акта за дерегистрация. С оглед на изложеното настоящият състав на касационната инстанция, намира за правилна преценката на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на акта за дерегистрация, издаден на основание чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,