Решение № 500 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7153/2008 г.

Решение № 500 от 12.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7153/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митническото бюро - гр. Шумен, срещу решение № 41 от 7.04.2008 г., постановено по адм. дело № 355 от 2007 г. по описа на Административния съд - гр. Шумен, с което са отменени решения за корекция на вземанията и решения за възникване на митническо задължение към следните ЕАД: 2008/5.163/28.02.06 г.; 2008/5-326/14.04.06 г.; 2008/5-491/25.05.06 г.; 2008/5-554/7.06.06 г.; 2008/5-579/13.06.06 г.; 2008/5-592/15.06.06 г.; 2008/5-619/22.06.06 г.; 2008/5-637/24.06.06 г.; 2008/5-711/12.07.06 г.; 2008/5-722/14.07.06 г.; 2008/5-727/14.07.06 г.; 2008/5-808/8.08.06 г.; 2008/5-844/17.08.06 г.; 2008/5-934/15.09.06 г.; 2008/5-939/18.09.06 г.; 2008/5-976/2.10.06 г.; 2008/5-1093/20.10.06 г.; 2008/5-1114/25.10.06 г.; 2008/5-1186/13.11.06 г. ; 2008/5-1222/20.11.06; 2008/5-1258/24.11.06 г.; 2008/5-1290/30.11.06 г.; 2008/5-1372/18.12.06 г. всичките, издадени от началника на МБ - гр. Шумен. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са доводи относно характера на решението за вземане под отчет, което според касатора не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. В жалбата се излагат и съображения за нарушения на материалния закон поради не закриване на режима- активно усъвършенстване. По подробни съображения в този смисъл се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - "Попов-С. И. Е." ООД - гр. Шумен, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд - I отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да отмени обжалваните решения, издадени от началника на МБ - гр. Шумен, Административният съд - гр. Шумен, е приел, че в случая са налице решения, с които се определят нови допълнителни задължения. Същите са такива по прилагане на митнически разпоредби, пораждат правни последици за техния адресат и представляват административен акт, който на основание чл. 220 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК. Приел е също, че обжалваните решения са издадени от компетентен орган, в кръга на правомощията му съгласно чл. 30 ППЗМ - от началника на Митническото бюро - гр. Шумен - митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ. Приел е, че актовете са незаконосъобразни, тъй като са постановени в нарушение на относими материални норми, касаещи определянето на митническите задължения. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по всяко едно от процесните решения на митническия орган. Изводите на съда са обосновани и верни. Основателно е кредитирано заключението на допусната и приета като неоспорена, съдебна експертиза по делото. Позовавайки се на заключението на вещото лице, проследило движението на стоката по тази ЕАД, съдът е приел за установено, че спомагателните шивашки материали са вложени в производството на готова продукция, която е изнесена съгласно посочените в заключението и приобщени към доказателствения материал по делото митнически документи, а една част, представляваща технологичен брак, е унищожена в присъствието на митнически служители. Съдът е приел, че доколкото е доказано редовното приключване на митническия режим за стоките, предмет на спорните митнически декларации, обстоятелството, че стоките са с произход от страни, членки на Европейския съюз, е ирелевантно. Решението на първоинстанционния съд е законосъобразно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото и е направил обосновани изводи, които са в съответствие с данните по делото, в резултат на което е приложил правилно материалния закон. В този смисъл възраженията за незаконосъобразност на акта, които се поддържат в касационната жалба, се явяват неоснователни. Релевираните в жалбата касационни основания не са налице, а оплакванията на касатора не се подкрепят от доказателствата по делото. Основното възражение, което се поддържа в касационната жалба, е по отношение на това, че обжалваните актове - решенията на началника на МБ - гр. Шумен, за възникване на вносно митническо задължение и вземане на отчет по 23-те броя ЕАД, не представляват индивидуални административни актове, тъй като не са правопораждащ факт на задължението за заплащане на митни сборове. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, това възражение е неоснователно. Правилно съдът е приел, че решенията за определяне на митническо задължение са такива по прилагане на митническите разпоредби, пораждат правни последици за техния адресат и представляват административен акт, който на основание чл. 220 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК. В този смисъл е и по-новата практика на Върховния административен съд по тези дела, която приема, че решенията на митническите органи, с които се определят допълнителни митни сборове, различни от тези по митническата декларация, подлежат на обжалване по реда на АПК на основание чл. 220 ЗМ. В случая процесните решения посочват митнически задължения на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗМ и чл. 204, т. 1 от Митническия кодекс. С тях по процесните ЕАД са определени мито и ДДС, поради което тези решения са такива по прилагане на митническите разпоредби, пораждат правни последици за неговия адресат и представляват административен акт съгласно легалното определение на "решение", съдържащо се в § 13 от ДР на ЗМ, който на основание чл. 220 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК. В този смисъл неоснователно в касационната жалба се поддържа, че едва след като за тези задължения се издаде постановление за принудително събиране, което е единственото годно изпълнително основание, тогава за длъжника по това постановление ще съществува правен интерес да обжалва решението. Правилно е решението и в останалата част - относно материалната незаконосъобразност на така издадените актове. Анализирайки доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, съдът правилно е приел, че в производството жалбоподателят е ангажирал доказателства, с които се оборват изводите на митническите органи за отклонение от митнически надзор на стоката, посочена в тези решения. В тази насока съдът правилно е кредитирал заключението на назначената експертиза, приета неоспорена по делото, която е изготвена компетентно и на база събраните доказателства. Съдът е разгледал спора и на плоскостта на общностното право и е изложил мотиви в тази насока, доколкото в решенията си по процесните ЕАД митническия орган се е позовал и на чл. 203 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913 от 1992 година . Предвид изложените по-горе мотиви и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,