Решение № 5170 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10087/2011 г.

Решение № 5170 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10087/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), както и по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 6 от АПК и с чл. 166, ал. 3 от АПК. Образувано е по повод на постъпили от СД "КИМЕКС - 69 - Колеви и сие" град Плевен, бул. "Скобелев" № 20, вх. А, ап. 23, представлявано от управителя Станислав Иванов Колев две жалби - касационна и частна жалба. Касационната жалба е насочена срещу решение № 295/01.06.2011 г. на Административен съд Плевен - III състав по адм. дело № 413/2011 г., като се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. По подробно развити съображения касаторът моли да бъде отменено и постановено друго, с което да се отмени обжалваната заповед на кмета на Община Плевен, като му се присъдят и направените в цялото производство разноски. Частната жалба е насочена срещу определение № 367/18.05.2011 г. постановено по същото адм. дело № 413/2011 г. Частният жалбоподател счита, че определението, с което съдът оставя без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неправилно и незаконосъбразно и моли да бъде отменено изцяло. Претендира разноски. Ответникът - Кмета на Община Плевен, не заявява становище по жалбите. Заинтересованата страна ЕТ "Атлантик Груп - Детелина Даринова - Николай Дъбнишки", гр. Плевен, също не взема отношение. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната и частната жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирана страна и са допустими, като по същество са неоснователни. По отношение на частната жалба прокурорът е посочил, че въз основа на правилна преценка на доказателствата по делото съдът е приел, че допуснатото от административния орган предварително изпълнение е законосъобразно. Частният жалбоподател не е ангажирал доказателства, че допуснатото предварително изпълнение ще му причини значителна или трудно поправима вреда, а причиняването на значителна или трудно поправима вреда е основание за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. При липсата на доказателства за това, направеният от съда извод, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е законосъобразен. По отношение на касационната жалба прокурорът е изразил становище, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с изискванията на приложимия материален закон - Закона за общинската собственост и Наредба № 7 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане доводите на страните, съдът точно е констатирал, че оспорената заповед съдържа всички реквизити съгласно чл. 59 от АПК. Жалбоподателят не е внесъл депозит за участие и при наличие на задължения към ОП "ЖИЛФОНД", не е отговарял на обявените в тръжните правила условия за допускане до участие в търга, като правилно е бил отстранен от комисията. При извършеното класиране, административният орган правилно е приложил изискванията на тръжната документация и материалноправните разпоредби на Закона за общинската собственост и Наредба № 7. Съдът не е допуснал нарушения съставляващи касационни основания за отмяна, като е постановил правилно решение. Според прокурора и определението, и решението следва да бъдат оставени в сила. С оглед датата на пощенското клеймо - 20.VI.11 г., входираната на 22 юни 2011 г. в Административен съд - Плевен касационна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на 6.06.2012 г. Също с оглед датата на пощенското клеймо 25.5.11 г., входираната на 26 май 2011 г. частна жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 230 от АПК 7-дневен срок. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеното решение е неблагоприятно. Частната жалба също е подадена от надлежно легитимирано лице срещу определение, за което изрично е предвидено в закона, че подлежи на обжалване (чл. 166, ал. 3 от АПК). С оглед изложеното до тук, и касационната жалба, и частната жалба са процесуално допустими, но разгледани по същество, и двете се явяват неоснователни. По отношение на касационната жалба на СД "КИМЕКС - 69 - Колеви и сие" гр. Плевен, срещу решение № 295 от 01 юни 2011 г. на Административен съд - Плевен, III състав, постановено по адм. дело № 413/2011 г.: С това решение съдът, в производство по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 8, ал. 11 от ЗОС, ОТХВЪРЛЯ жалбата на СД "КИМЕКС - 69 - Колеви и сие" гр. Плевен срещу заповед № РД 10-357/05.04.2011 г. на Кмета на Община Плевен, с която на осн. чл. 44, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ЗМСМА, чл. 94, ал. 1 от Наредба № 7 на ОбС - Плевен, ЕТ "Атлантик Груп - Детелина Даринова - Николай Дъбнишки" - Плевен е определен за класиран и за спечелил участник в публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем за срок от 5 години на общински нежилищен имот, представляващ преместваемо съоръжение - павилион № 9 на спирка за масов градски транспорт, находящ се на ул. "Данаил Попов" до Дома на книгата, УПИ IХ, кв. 346 по плана на гр. Плевен с площ 6 кв. м - за продажба на хляб и тестени изделия. С втори диспозитив като логическа и законна последица от горния изход на спора съдът ОСЪЖДА жалбоподателя СД "КИМЕКС - 69 - Колеви и сие" гр. Плевен, бул. "Скобелев" № 20, вх. А, ап. 23, представлявано от управителя Станислав Иванов Колев да заплати на Община Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган съобразно предоставените му със закона правомощия и по конкретно - чл. 14, ал. 2 от ЗОС и приетата от Общински съвет - Плевен на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОС Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Нито кмета на общината, нито тръжната комисия при определяне и утвърждаване на изискванията към участниците и условията за допускане и основанията за отстраняването им, са излезли извън обхвата на правомощията си като са поставили изискване за внасяне на депозит и представляване на удостоверение за липса на задължения към ОП "Жилфонд", общината и общински дружества. Съдът е посочил, че такива изисквания са оправдани с оглед спецификата на търга и са в защита на общинската собственост, а и всички участници са били предварително запознати с тях. Във връзка с направено от жалбоподателя възражение за прихващане на дължими суми от Община Плевен, съдът е изложил обстойни съображения относно условията на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД. Като краен извод е посочил, че в резултат на отстраняването на жалбоподателя е останал само един допуснат участник, който отговаря на обявените условия и е обявен за спечелил търга по предложената от него цена в размер на 411 лева, която е по-висока от обявената начална тръжна цена (400 лв.), с което е спазено условието на чл. 90, ал. 2 от Наредба № 7. Констатирал е още, че заповедта е в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 59 от АПК, както и че са спазени съществените административнопроизводствени правила при издаването й, като за несъществено е прието нарушението на изискването на чл. 94, ал. 1 от Наредба № 7, че в заповедта не са упоменати отстранените участници, тъй като от съдържанието й е ясна волята на органа, който се е позовал и на съставения от комисията протокол, в който е посочено, че жалбоподателят е остранен, както и причините за отстраняването му. На последно място съдът е приел, че заповедта е съобразена и с целта на закона - да се отдаде под наем имот - частна общинска собственост, като при проведен публичен търг се достигне до сключване на договор с предложилия най-висока цена в интерес на населението на общината. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка Административен съд - Плевен е достигнал до законосъобразни правни изводи. Условията и изискванията за провеждането на публичен търг с тайно наддаване за отдаване под наем на имот, който е частна общинска собственост и по-конкретно на павилион № 9 на спирка за масов градски транспорт, находящ се на ул. "Данаил Попов" до Дома на книгата, УПИ IХ, кв. 346 по плана на гр. Плевен с площ 6 кв. м - за продажба на хляб и тестени изделия, са определени предварително в Заповед № РД - 10 - 202 от 23.02.2011 г. на Кмета на Община Плевен и утвърдените от него Тръжни правила. Изрично в Раздел III, т. 10. е посочено, че участниците трябва да представят в запечатан, непрозрачен и надписан плик /голям/ писмени предложения с документ за внесен депозит и Удостоверение от ОП "Жилфонд" - Плевен за липса на задължения. Жалбоподателят СД "КИМЕКС - 69 - Колеви и сие" гр. Плевен, е отстранен на тези две основания: непредставяне на документ за внесен депозит и наличие на задължения към ОП "Жилфонд", което се установява от представеното от него Удостоверение, че има задължение в размер на 5782,46 лева обезщетение за ползване на общински терен за м. 11 и м. 12. 2010 г. Жалбоподателят не оспорва факта, че не е внесъл искания депозит в размер на 1200 лева, но неговото становище както пред първата инстанция, така и в касационната е, че община Плевен има задължения към дружеството, което е с пъти повече от този депозит. Твърди още, че той няма никакви задължения към ОП "Жилфонд", издаденото удостоверение е частен писмен документ и съдът не е следвало да го взема предвид. Позовава се на съдебни решения по водени дела за тези суми. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни. За да се участва в процедура по провеждане на търг се представят изискваните документи, а непредставянето им или тяхната нередовност води до отстраняване от участие, тоест, изискванията трябва да се спазват така, както са предварително определени. Нямат правно значение за процедурата по търга останалите взаимоотношения между страните, водените дела, резултатите от тях. Впрочем цитираното в касационната жалба решение № 177/12.03.2009 г. на ВКС изобщо не се намира в кориците на адм. дело № 413/2011 г. по описа на Административен съд - Плевен. В съдебно заседание на 18 май 2011 г. съдът е дал възможност на жалбоподателя да се запознае с приложените доказателства и той изрично е заявил, че всичко е представено. В административното производство не се разглеждат въпроси за наличие на условия за прихващане по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) между две насрещни, ликвидни и изискуеми вземания. В контекста на изложеното е ирелевантно написаното от управителя на СД "КИМЕКС - 69 - Колеви и сие" гр. Плевен върху Удостоверение изх. № гр. дело № 8182/2010 г. от 25.03.2011 г. (намиращо се на стр. 36 по адм. дело № 413/2011 г.), че представя настоящото с цел да замести документа за внесен депозит, предвид наличието на описаното задължение на Община Плевен към повереното му дружество. Процедурата по търга е формална - изискваните документи следва да бъдат представени. Нито административният орган, нито помощната му комисия имат задължението, а и правото да извършват проверка на кой участник и на какво основание общината или общинските предприятия дължат суми и да извършват съответните пресмятания. Прихващането, на което се позовава жалбоподателя е извън административното правоотношение по провеждане на търга. Последицата от неспазени предварително обявени изисквания е отстраняване от по-нататъшно участие в процедурата, както в случая е процедирано. Дори и да се приеме, че жалбоподателят не дължи описаната сума в представеното именно от него Удостоверение за наличие или липса на задължения към ОП "Жилфонд" Плевен с № 509/29.03.2011 г., то той пак би бил отстранен на основание, че не е внесъл изискуемия депозит за участие в търга, като причината за невнасянето е извън предмета на административния спор. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение се явява съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано, тоест не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. По отношение на частната жалба на СД "КИМЕКС - 69 - Колеви и сие" град Плевен, срещу определение № 367 от 18 май 2011 г. на Административен съд - Плевен, Трети състав, постановено по адм. дело № 413/2011 г.: С това определение съдът ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя СД "Кимекс-69-Колеви и Сие" гр. Плевен за спиране на предварителното изпълнение на заповед № РД 10-357 от 05.04.2011 г. на кмета на Община Плевен, допуснато с чл. 97 от Наредба № 7 на ОбС - Плевен. Съдът е приел, че в случая намира приложение чл. 166, ал. 2 от АПК. Жалбоподателят е поискал спиране на предварителното изпълнение на заповедта и следва да докаже, че то би могло да му причини значителна или труднопоправима вреда, но въпреки допълнителните указания и в съдебното заседание той не твърди и не представя доказателства за такива обстоятелства. Съдът е посочил, че допуснатото с чл. 97 от Наредба № 7 на ОбС - Плевен предварително изпълнение има ограничен времеви обхват - до постановяване на съдебно решение по спора за законосъобразност на заповедта и не засяга последиците от обжалването на тази заповед и в този смисъл това изпълнение не може да засегне права на жалбоподателя при благоприятен изход от обжалването. Така постановеното определение е правилно. В жалбата си от 19.04.2011 г. до Административен съд - Плевен жалбоподателят СД "КИМЕКС-69-Колеви и сие" гр. Плевен моли съда да спре изпълнението на оспорваната заповед № РД-10-357/5.04.2011 г. (производството по заповеди с № РД-10-358/5.04.2011 г. и с № РД-10-359/5.04.2011 г. е разделено и са образувани други административни дела), до приключване на настоящото производство, като се позовава на чл. 97 от Наредба № 7 на Общински съвет - Плевен. С допълнителна Молба от 9.05.2011 г. прави уточнение като заявява, че в случая е в сила разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от АПК и оспорването спира изпълнението на административния акт, но въпреки това свое становище, не оттегля първоначалното си искане, а отново моли да бъде издадено определение, защото то единствено като акт на съд в Република България може да спре незаконните действия на Община Плевен и да постави спора в рамките на закона както за него, така и за общината, тоест искането му за издаване на това определение е с цел да бъде дисциплинирана Община Плевен да спазва законите на страната и да бъде възпряна от незаконни действия. В обжалваната по адм. дело № 413/2011 г. заповед № РД-10-357 от 5.04.2011 г. няма допуснато предварително изпълнение. Такова разпореждане се съдържа в заповед № РД-10-202 от 23.02.2011 г., в раздел VII от която Кметът на Община Плевен изрично е посочил, че "в случай на подадена жалба по реда на АПК, да се сключи договор със спечелилия участник при условията на чл. 97 от Наредба № 7 на Общински съвет - гр. Плевен, като това се отрази в клаузите по договора". Видно от цитираната разпоредба, когато има подадена жалба срещу заповедта по чл. 94, ал. 1 (за класиране и отстраняване на участниците), кметът на общината или оправомощено от него лице, може да сключи договор за наем със спечелилия публичния търг участник, за срок до влизане в сила на решението по оспорването. И заповед № РД-10-202 от 23.02.2011 г. на Кмета на Община Плевен и Наредба № 7 на Общински съвет - Плевен, са влезли в сила. При тези данни е налице хипотезата на ал. 2 на чл. 166 от АПК, а не на ал. 1, както счита жалбоподателя. Същият не само че не представя доказателства, но дори и не твърди, че ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Правилно съдът е приел, че искането е неоснователно. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК. Отделен е въпроса, че временните мерки, каквито са спирането изпълнението на административния акт, допускането на предварително изпълнение на акта от административния орган, респ. от съда или спиране на допуснато предварително изпълнение, имат стойност до окончателното разрешаване на правния спор. С постановяване на настоящото касационно решение, което е окончателно, определението по временна мярка, каквото и съдържание да има, губи смисъла си и няма самостоятелно правно значение. Въпреки това настоящият състав счита, че то не следва да бъде обезсилвано като лишено от предмет, защото към момента на постановяването му, спорът е бил висящ. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,