Решение № 13234 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7283/2014 г.

Решение № 13234 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7283/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Румяна Венкова Михайлова от гр. София, представлявана от адв. Цанева, надлежно упълномощена, против решение № 1823/21.03.14 г. по адм. д. № 9475/13 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно претендира разноски . Ответникът "Автотрансснаб" АД, представляван от адв. Савов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответниците Началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ София и кмет на район "Надежда", Столична община, не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил оспорването на касатора Михайлова срещу Отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, изх. № 94-1336-22-10-12068/14.06.13 г., постановен по нейно заявление от 10.01.13 г. за нанасяне нов обект на кадастъра в имот с идентификатор 68134.1351.877. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в производството по чл. 53 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ действията на административния орган по съставяне на акт за непълноти са в съответствие с императивното изискване на ал. 2 от цитираната разпоредба, а отказът на "Автотрансснаб" АД да подпише този акт е обосновал последицата по чл. 62, ал. 3, предл. посл. от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба № 3" за постановяване на обжалвания административен акт. Изложени са мотиви относно правната природа на представеното по делото решение по адм. д. № 7725/09 г. по описа на Административен съд София-град като е прието, че с това решение не е разрешен спор за собственост, нито такъв по чл. 53, ал. 2, предл. 2 ЗКИР, за да бъде приложима разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3. Решението е постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Фактите сочат, че в действащите, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.11 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София КК и КР имот с идентификатор 68134.1351.877 г. с площ 26000 кв. м. е записан като собственост на "Автотрасснаб" АД. В представения графичен проект за нанасяне на възстановеният земеделски имот същият попада в площта на посочения идентификатор. При тези данни решаващият правен извод, мотивирал отхвърлителното оспорването срещу административния отказ решение, се явява правилен. Заинтересувани лица по § 1, т. 13 ДРЗКИР в приложимата по преписката редакция, са собствениците и носителите на други вещни права на недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението. В действащия кадастрален регистър като собственик на имот с идентификатор 68134.1351.877 г. е вписано, "Автотрансснаб" АД. Това дружество не е било надлежен участник нито в процедурата по възстановяване собствеността върху земеделската земя по реда на ППЗСПЗЗ, нито в производството по адм. д. № 7725/09 г. на Административен съд София град предвид което изводът за съответствие на административния отказ с материалния закон е обоснован и законосъобразен. Процесуално законосъобразно административният орган не е взел предвид влязлото в сила решение по посоченото дело, а отказът на дружество да подпише съставения акт за непълноти е дал основание отстраняването на претендираната непълнота в КК да бъде отказана на основание императивната норма на чл. 62, ал. 3, предл. 2 от Наредба № 3. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Ответникът по касационната жалба "Автотрансснаб" АД по влезлия в сила КР е вписан като собственик на идентификатор 68134.1351.877 въз основа на конкретно посочен документ за собственост. Данните по действащия КР са меродавни до изменението му по предвидения в специалния закон ред. Ето защо, обосновано, както административният орган, така и съдът са се позовали на записването в КР относно собствеността на засегнатия от претендираното изменение поземлен имот, без необходимост от прилагане цитирания в КР документ за собственост. Възстановяването на собствеността върху земеделска земя по реда на чл. 18ж ППЗСПЗЗ е в стари реални граници, т. е, в граници, в които понастоящем имотът не съществува. ЗКИР предвижда административен ред за определяне границите на възстановената земя спрямо действащата КК. Ето защо, в случай на конкуренция на права относно конкретен идентификатор по КК, собствениците на възстановените в стари реални граници земеделски земи следва да установят правата си спрямо записаните по КР собственици по предвидения в закона ред. С оглед изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение