Решение № 14145 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2470/2019 г.

Решение № 14145 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2470/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Л. Л. чрез процесуален представител адвокат Бамбалска срещу решение № 7041 от 27.11.2018 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 3167/2018 г. С него се отхвърля оспорването на Л. Л. от [населено място] против заповед № 3 Д/Д-С-ЛЦ-008/25.01.2018 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" район Л., потвърдена с решение № РД-22-РД06-0047/26.02.2018 г. на директора на РД Социално подпомагане" С. град. П. се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на дирекция Социално подпомагане район Л. чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Ответникът, Н. Н. чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Л. Л. против заповед № 3 Д/Д-С-ЛЦ-008/25.01.2018 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане", район Л. С нея се нарежда временно настаняване, спешно, за срок от една година за отглеждане и възпитание на Б. Н. [ЕГН] с постоянен и настоящ адрес [населено място], [адрес] с родители: майка Л. Л. и баща Н. Н. в семейството на М. Н., леля на детето по бащина линия с адрес в [населено място], ж. к. [ж. к. ] до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД или промяна на обстоятелствата. Разпоредено е предварително изпълнение на заповедта с цел опазване на живота и здравето на детето. Заповедта е издадена на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЗД и мотивирана с констатации за риск за живота и здравето на детето. Също така, че от 2014 г. до момента на издаване на заповедта отдел "Закрила на детето" не е осъществил контакт с детето, поради несътрудничество от страна на майката, както и поради факта, че тя ограничава изцяло достъпа на органите за закрила. Няма данни детето да посещава учебно заведение. Съща така, че на 27.09.2017 г. е получен сигнал от бащата във връзка с обстоятелството, че майка му е изпратила съобщение, с което изнесла информация, че е купила нови дрехи за погребение на детето, което ще хвърли от петия етаж. Така издадена заповедта е оспорена с възражения за незаконосъобразност, поради липса на мотиви и възражения против констатациите послужили като основание за издаване на заповедта. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От доказателствата по делото е установил, че с решение № 985/14.06.2012 г. на Апелативен съд С. родителските права са предоставени на майката след което споровете между двамата родители за отглеждането на детето не стихвали в резултат на което са споровете между тях по граждански и административни дела. Установил също така, че се препятства достъпът на компетентните институции до детето по причини на майката, детето не посещава училище и е поставено в социална изолация. Предприета е мярка полицейска закрила, а впоследствие и оспорената заповед. В хода на производството съдът е приел, че са събрани доказателства, че детето е в риск и за него съществува опасност от увреждане на физическото и психическо здраве, нравствено, интелектуално и социално развитие, които предпоставки за временно и спешно настаняване по административен ред извън семейството са налице. При обсъждане на възраженията и констатации, че няма промяна във фактическата обстановка жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Основанието за издаване на заповедта е чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 26 от Закона за закрила на детето. Основание за настаняване на детето извън семейството е когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето и когато то е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Правилно административният орган и съдът са установили, че детето е в риск, което е наложило спешното му настаняване за отглеждане и възпитание при близки роднини. Доказателствата, събрани в административното производство и пред съда са правилно преценени и е изведен обоснован извод, че при прилагане на временното настаняване по административен ред няма нарушение на административнопроизводствените правила, фактите от съществено значение за правилното разрешаване на спора са установени по несъмнен начин и законът е приложен правилно и най вече в интерес на детето след преценка на всички фактори за правилното му отглеждане и възпитание. При тези констатации се споделят изводите на административния съд, изложени в мотивите, като възраженията в касационната жалба за допуснати нарушения при постановяне на решението са неоснователни. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на дирекция "Социално подпомагане" Р. Л. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Разноски от ответника Н. Н. не са искани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение