Решение № 8913 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11796/2014 г.

Решение № 8913 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11796/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на полицейски инспектор в 02 сектор "ОКТП " към СДВР против решение № 191/9.01.2014 г., постановено по адм. дело № 7619/2013 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменено разпореждане на същия административен орган рег. № ЯЗ7721/11.07.2013 г., издадено на основание чл. 55 ЗМВР. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Камен Желязков Костов от град Варна не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е разпореждане № ЯЗ7721/11.07.2013 г., издадено на основание чл. 55 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР(отм.), с което е разпоредено на Камен Желязков Колев да не възпрепятства действията на главен разследващ полицай Станчев при осъществяване на правомощието му по чл. 59 ЗМВР, в изпълнение на разпоредено с писмо на СГП № 2-7/1.07.2013 г. Като е обсъдил представените с административната преписка писмени доказателства, АССГ е обосновал правни изводи за незаконосъобраност на оспореното пред него разпореждане, поради липса на правно основание и мотиви за издаването му. Поради това е отменил същото. Касационната инстанция намира решението за правилно, като обосновано и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Правилно и обосновано съдът е приел, че актът не съдържа фактически и правни основания, с което е нарушен чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и то е основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗМВР (отм.) полицейските органи регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. В ал. 2 е посочено, че регистрацията е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на ЗМВР. В ал. 3 са посочени действията, които се извършват за целите на регистрацията, като съгласно ал. 4 за извършване на действията на ал. 3, т. 1 и 2 не се изисква съгласие на лицето. Правилни са съображенията на АССГ, че посоченото като фактическо основание в акта "да не препятства действията на полицейския орган при осъществяване на полицейското правомощие, регламентирано в чл. 59 от ЗМВР и в изпълнение на разпореденото с писмото на СГП № 2-7/1.07.2013 г. на прокурор В. Андреев от СГП, не отразява какви действие е извършил Костов, с които е възпрепятствал осъществяване на правомощията на полицейския служител. "Копирането" на текста на разпоредбата на чл. 59 ЗМВР в разпореждането също не може да замести липсата на фактически обстоятелства, които да обосноват възпрепятстване на компетентния орган да приложи цитираната разпоредба. Действително фактическите основания освен в самия акт могат да се съдържат и в материалите към административната преписка, въз основа на които той е издаден. Тези материали обаче също не установяват фактите, послужили като основание за издаване на процесното разпореждане. Съгласно приложеното постановление на СГП от 22.04.2013 г., лицето е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, за което спрямо него е приложимо изискването на чл. 59, ал. 1 от ЗМВР за полицейска регистрация. Приложено е заявление на лицето от 22.06.2013 г., че отказва извършване на полицейска регистрация предвид предявеното му обвинение. Това писмено изявление обаче няма никаква правна стойност по отношение на задължението за извършване на полицейска регистрация, с оглед на което не доказва факти по възпрепятстване на служителя, извършващ регистрацията. В разпореждането е посочено, че правното основание за издаването му е разпоредбата на чл. 55 ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията, издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Административно процесуалния кодекс. Издаването на полицейски разпореждания е строго обвързано с наличието на необходимост от такива, когато поведението на гражданина е неправомерно и се явява пречка за изпълнението на възложените функции на полицейските служители. Такива факти в административната преписка липсват. Правилни са изводите в оспореното решение, че за съдържание на административния акт, включително и това по т. 4 от цитираната разпоредба се изискват фактически и правни основания за неговото издаване. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, когато административния акт е издаден в писмена форма, той следва да съдържа фактическите и правни основания за издаване на акта, което ще рече че следва да бъде мотивиран. Това изискване е залегнало и в нормата на чл. 55, ал. 5, т. 3 ЗМВР относно съдържанието на разпореждането. Фактическите основания са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Тяхната липса пречи да се провери доколко законосъобразно е упражнено това право. Излагането на фактите е особено важно, тъй като те определят предмета на спора и правното основание. Те именно дават възможност да се провери доколко законосъобразно е упражнено това право. Те определят и предмета на доказване в административното производство. Липсата на тези фактически основания в акта не може да се запълни чрез събиране на доказателства в самото съдебно производство. Освен това периодът от време от привличането на лицето като обвиняем до издаване на процесния акт, през който не е извършена регистрацията, не може да се възприеме като възпрепятстване на извършване на полицейската регистрация, тъй като същата е задължителна и законовото задължение тя да бъде извършена е на полицейския орган по чл. 59, ал. 1 от ЗМВР, а не е предоставена на волята на обвиняемия. Разпореждането е издадено в и в противоречие с материалния закон - при липса на мотиви, а именно фактически обстоятелства относно основанията по чл. 55 вр. с чл. 59 от ЗМВР, правилно АССГ е приел, че оспореното пред него разпореждане страда от пороците по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, които водят до неговата отмяна. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение