Решение № 1334 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8606/2011 г.

Решение № 1334 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8606/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Петър Маринов Неделчев, от гр. София против заповед рег. № К-4267/28.04.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречието й с разпоредби на Закона за защита от дискриминация. Моли заповедта да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд, приема за установено следното: До прекратяване на служебното му правоотношение Петър Маринов Неделчев е заемал длъжността "началник" на 07 Районно управление "Полиция" при СДВР. С предложение рег. № я 9144/18.04.2011 г. директорът на СДВР е предложил на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на Неделчев на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Към предложението е приложена справка рег. № 0198/013.04.2011 г., установяваща, че към 1.05.2011 г. служителят има общо 34 години, 8 месеца и 28 дни осигурителен стаж, от които 27 години, 8 месеца и 5 дни са на длъжности в МВР. С оспорената заповед министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Заповедта е в писмена форма и съдържа законовите реквизити. При постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването след предложение на директора на СДВР съгласно правомощията му по чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР. По отношение на жалбоподателя са осъществени и материалноправните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО регламентира, че държавните служители от МВР придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при осигурителен стаж до 31.12.2011 г. 25 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. В конкретния случай е установено, че жалбоподателят до 1.05.2011 г. има общ осигурителен стаж 34 години, 8 месеца и 28 дни, от които като държавен служител на различни длъжности в МВР е прослужил 27 години, 8 месеца и пет дни, т. е. повече от две трети. С оглед на изложеното съдът намира, че изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО са изпълнени - жалбоподателят е придобил право на пенсия, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки. Доводите на жалбоподателя за осъществена спрямо него дискриминация не следва да се обсъждат. Позоваването на чл. 73 от Закона за защита от дискриминация, е неоснователно. Съгласно чл. 47, т. 1 от Закона за защита от дискриминация в правомощията на Комисията за защита от дискриминация е да установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице. Правилото на чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, регламентира, че извън случаите по раздел I (производството пред Комисията за защита от дискриминация), всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд за установяване на нарушението. Следователно предвидения в специалния закон ред препятства обсъждането на доводите за дискриминация в това производство. Законосъобразността на оспорения административен акт следва да се провери на предвидените в чл. 146 от АПК основания, едно от които е противоречие с материалноправните разпоредби, които в случая са тези, регламентирани в ЗМВР, а не в Закона за защита от дискриминацията. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същата е законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,