Решение № 3701 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13620/2019 г.

ВАСVI отделение11.03.2020 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1759 от 12.09.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 2418/2018 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3701 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13620/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 1759 от 12.09.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 2418/2018 г. С него се отменя заповед № 259/19.06.2018 г. на директора на РЗОК Пловдив в частта, с която е отказано сключване на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки между НЗОК като възложител и МБАЛ "Д-р Киро Попов" Карлово ЕООД като изпълнител по повод постъпило в РЗОК Пловдив заявление вх. № 3 Д-720/24.04.2018 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради което се иска отмяната му. Ответникът, МБАЛ "Д-р Киро Попов Карлово" ЕООД чрез представляващия управител и процесуален представител адвокат Попова взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу заповед № 259/19.06.2018 г. на директора на РЗОК Пловдив, в частта, с която се отказва сключване на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки между РЗОК Пловдив като възложител и МБАЛ "Д-р Киро Попов Карлово" ЕООД като изпълнител по постъпило заявление вх. № 3 Д-720/24.04.2018 г. за изпълнение на описаните клинични пътеки, описани в заявлението. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил заповедта в обжалваните части. Установено е, че по заявление от дружеството с вх. № 3 Д-720/24.904.2018 г. за сключване на договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки е сключен договор на 1.06.2018 г. с НЗОК София. С оспорената заповед е прекратено действието на договора и е отказано изплащането на парични суми по него. Мотивите на отказа са, че по процесните клинични пътеки се изисква наличието на специалисти за изпълнението им, включително и лекари с придобита специалност по анестезиология и интензивно лечение. От представените документи за сключване на договора административния орган установил, че дружеството е с второ ниво на компетентност и разполага с един лекар анестезиолог, назначен на един щат и половина и още 3-ма лекари анестезиолози, назначени на трудови договори по 4 часа. Лекарите на непълен работен ден не могат да бъдат включени в Приложение № 1 към договор № 161345/1.06.2018 г. Искано е становище от председателя на НС на НЗОК за приложението на условието по чл. 260, ал. 3 от НРД за 2018 г. във връзка с недостатъчния брой анестезиолози на пълен работен ден в лечебното заведение но няма отговор до издаване на заповедта и с оглед обстоятелството, че лечебното заведение не отговаря на изискванията за сключване на договор е постановен обжалвания отказ. Съдът е назначил съдебно медицинска експертиза от заключението на която е установено, че оперативната натовареност на акушеро-гинекологичното отделение за процесния период са общо 152 оперативни интервенции, като от тях 85/55. 9% планови операции и 67/44% спешни операции. Установено е от експерта, че ефективността на работния процес на анестезиологичния екип е силно занижена, поради което бройката му е напълно адекватна. Съобразно медицинския стандарт "Анестезиология и интензивно лечение" се изисква 24 часово покритие на дейностите, което е изпълнено условие, видно от работния график на Отделението по анестезиология и интензивно лечение. От правна страна съдът е установил, че изискването изпълнителят да разполага с лекари с придобита специалност по анестезиология и интензивно лечение е изпълнено. Коментирал е разпоредбите на Наредба № 11 от 18.04.2005 г. която е приложима в случая след отмяната на Наредба № 10 от 4.03.2010 г. и е приел, че по отношение на медицински стандарт Анестезиология и интензивно лечение е налице изискване за лечебното заведение да разполага с налични човешки ресурси които да осигурят 24 часово покритие на дейностите. При установеното със заключение на експертизата и законовото изискване на приложимата материална норма заповедта е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. Възражението в касационната жалба относно заключението на експертизата е неоснователно. Същото е прието в съдебно заседание на 28.05.2019 г. в присъствието на страните, които не са възразили срещу него и са дали становище да се приеме. По тази причина е налице основание съдът да възприеме заключението и да основе фактическите си изводи върху него. Констатациите, че дружеството изпълнител разполага с необходимите лекари с квалификация анестезиология и интензивно лечение за 24 часово покритие на дейностите в съответствие с нормативните изисквания за изпълнение на медицински стандарт "Анестезиология и интензивно лечение" съгласно разпоредбите на приложимата Наредба № 11 от 18.04.2005 г. е достатъчно фактическо и правно основание съдът да изведе извод за незаконосъобразност на заповедта в обжалваните части, поради което е постановил правилно решение. Неоснователни са доводите за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е обсъдил доказателствата, относими към установяването на фактите от съществено значение за правилното решаване на спора. Ответника по касация е поискал присъждане на възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, което съдът намира за неоснователно тъй като не са доказани предпоставките за приложението му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 260, ал. 3 НРД