Решение № 4657 от 3.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Русе против решение 39 от 04. 11. 2022 г. по адм. дело 65/ 2022 г. на Административен съд Русе, с което е отменена заповед ДК-02-Р-1/ 27.01.2022 г., издадена от същия административен орган в частта, в която е наредено премахване на незаконен строеж жалузи по фасадата на съществуваща производствена сграда към завод за производство на автомобилни компоненти от алуминиева сплав, находящ се в УПИ III-92 пп, гр. Русе, Източна промишлена зона. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд в тази част е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Линамар лайт металс Русе ЕООД, гр. София против заповедта да бъде отхвърлена и в тази част. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение. Решението на Административен съд Русе е оспорено и с касационна жалба, подадена от Линамар лайт металс Русе ЕООД, гр. София, в частта, в която жалбата на дружеството против заповед ДК-02-Р-1/ 27.01.2022 г., издадена от началника на РДНСК- Русе, е отхвърлена. Касационният жалбоподател поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на началника на РДНСК- Русе да бъде отменена и в тази част. Претендира и направените по делото разноски. Всеки от касационните жалбоподатели оспорва касационната жалба на насрещната страна. В този смисъл Линамар лайт металс Русе ЕООД, гр. София представя писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт в съответните оспорени части е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на Линамар лайт металс Русе ЕООД, гр. София е неоснователна, а касационната жалба на началника на РДНСК Русе е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд Русе в частта, в която е отхвърлена жалбата на Линамар лайт металс Русе ЕООД, гр. София против заповед ДК-02-Р-1/ 27.01.2022 г., издадена от началника на РДНСК- Русе, е постановено в съответствие с материалния закон. Административният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Актът е писмен и съдържа фактическите и правни основания, обосноваващи издаването му. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 222, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан строежа и нарушените при изглаждането му разпоредби. Актът е съобщен на извършителя, а постъпилите от последния възражения са обсъдени от административния орган. В този смисъл са подробните съображения на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Заключението на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед в частта, в която е наредено премахването на незаконен строеж: изграждане на съоръжение за обработка и оползотворяване на омаслени стружки и инсталация за производство на сух лед, стояща се от два броя пелетизатори и един резервоар за въглероден двуокис към завод за производство на автомобилни компоненти от алуминиева сплав към завод за производство на автомобилни компоненти от алуминиева сплав, находящ се в УПИ III-92 пп, гр. Русе, Източна промишлена зона, е направено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от първа до трета категория се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. В случая административният съд правилно приема, че предпоставките на цитирания текст са изпълнени и са налице основания за издаване на заповедта в посочената част. Предмет на заповедта е за премахване е съоръжение за обработка и оползотворяване на омаслени стружки, което представлява метален контейнер (бункер) с размери приблизително 3м/6м/3м, в който се извършва сепариране на стружки от смазочно- охладителната течност. Същият е разположен в пристройка към хале 1 и 2 по северозападната фасада. Инсталацията за производство на сух лед се състои се от два броя пелетизатори и един резервоар за въглероден двуокис, свързани с технологичен тръбопровод. Двата пелетизатора са разположени свободно в самостоятелна сграда от метална конструкция, извън производствените корпуси. Резервоарът е с височина около 13м., 2,30 м. диаметър и вметимост 45500 кг. Пелетизаторите стъпват върху бетонова настилка, а резервоарът върху стоманобетонов фундамент. Обектите са със спомагателни функции и приложение по отношение на основната производствена дейност на дружеството. Изградени са през периода 2014-2017г. без разрешения за строеж. При тези факти административният съд правилно приема, че наредените за премахване обекти са строежи по смисъла на §5, т. 38 ДР на ЗУТ. По своите технически характеристики строежите следва да се квалифицират като такива от първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, б. е и б. и ЗУТ и чл. 2, ал. 6 и ал. 9 от Наредба 1/ 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, според които в хипотезата на чл. 137, ал. 1, б. е ЗУТ се включват производствени сгради и съоръжения в областта на металургията, химията, машиностроенето и др., а по смисъла на чл. 137, ал. 1,б. и ЗУТ- това са производствените предприятия, вкл. сградите и съоръженията и складовете към тях с капацитет над 500 работни места. За строежите от тази категория се изисква издаване на разрешение за строеж, каквито в случая липсват. Поради това правилно е преценено, че по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежите са незаконни. Като изградени в периода 2014 2017 г. същите не попадат във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не могат да се определи като търпими. Ето защо правилно е прието, че същите подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед в тази част е законосъобразна. Възраженията на касатора Линамар лайт металс Русе ЕООД, гр. София, че описаните по-горе обекти не представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, са неоснователни. Обратно на поддържаната от жалбоподателя теза, изброяването в текста не е изчерпателно, а разпоредбата очертава основните характеристики на обектите, които се квалифицират като строежи. В случая описаните в заповедта съоръжение за обработка и оползотворяване на омаслени стружки и инсталацията за производство на сух лед по своите технически характеристики, технологично единство и функционално предназначение следва да се определят като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ. Обектите са с промишлено предназначение и подпомагат основната производствена дейност на дружеството. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решението на административния съд в посочената част. Съдебният акт в в този част е постановен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. В частта, в която заповед ДК-02-Р-1/ 27.01.2022 г., издадена от началника на РДНСК- Русе, е отменена в частта, в която е разпоредено премахване на незаконен строеж жалузи по фасадите на съществуваща производствена сграда, решението на административния съд е незаконосъобразно и не се обосновава от събраните доказателства. Не е съобразено, че съгласно представения инвестиционен проект, поставянето на допълнителни прозорци и жалузи по фасадите на съществуващата производствена сграда е свързано с прорязване на отвори в трислойно стенно ограждение, демонтаж на съществуващо стенно ограждение и изолационен пласт от минерална вата, както и демонтаж на отделни хоризонтални елементи от фахвертова конструкция по фасадите,а също и монтиране на ограничителни профили за оформяне на отворите за предвиденото остъкляване. По своите характеристики извършеното представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 ЗУТ. Като част от производствена сграда строежът е от първа категория съгласно чл. 137, ал. 1, б. е и чл. 2, ал. 6 от Наредба 1/ 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и е незаконен, тъй като е извършен без разрешение за строеж. Обстоятелството, че жалузите не се ползват по предназначение, е без значение за квалификацията на наредения за премахване обект като строеж и изводът на административния съд в обратен смисъл е неправилен. Като изграден след 2011 г. строежът не може да се ползва и от режима на търпимост, тъй като не попада във времевия обхват на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ. Ето защо същият подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна и в тази част. Поради това като достига до заключение в обратен смисъл и отменя административния акт, в частта, в която е наредено премахването на незаконен строеж жалузи по фасадите на съществуваща производствена сграда, първоинстанционният съд постановява неправилно решение, което противоречи на материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. На това основание същото следва да бъде отменено в тази част, като на основание чл. 222, ал.1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Линамар лайт металс Русе ЕООД, гр. София против заповед ДК-02-Р-1/ 27.01.2022 г. на началника на РДНСК Русе да бъде отхвърлена и в тази част. С оглед изхода на спора, направеното искане, обстоятелството, че административният орган се представлява в производството от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Линамар лайт металс Русе ЕООД, гр. София следва да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,