Решение № 16180 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9515/2019 г.

ВАСVI отделение28.11.2019 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 292/20.06.2019 г. по адм. дело № 901/2018 г. на Административен съд Велико Търново. ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса – Велико Търново да заплати на Многопрофилна областна болница за активно лечение "Д-р Стефан Черкезов" АД, гр. Велико Търново сумата от 200, 00 (двеста) лева, разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 16180 от 28.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9515/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Велико Търново против решение № 292/20.06.2019 г. по адм. дело № 901/2018 г. на Административен съд Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Многопрофилна областна болница за активно лечение (МОБАЛ) "Д-р Стефан Черкезов" АД, гр. Велико Търново, чрез адв. Д. Минева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че допуснатите нарушения от контролните органи на РЗОК по връчване на протокола по чл. 74, ал. 3 ЗЗО на лечебното заведение не съставляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила защото не са се отразили на констатираните обстоятелства, довели до налагането на финансови неустойки по процесните 3 случая на ИЗ. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 292/20.06.2019 г. по адм. дело № 901/2018 г. Административен съд Велико Търново е отменил по жалба на МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, гр. Велико Търново заповед № РД – 09 – 1793/27.11.2018 г. на директора на РЗОК – Велико Търново, с която са наложени три броя санкции, представляващи финансова неустойка, всяка по 200, 00 лева за нарушение на индивидуален договор № 040468/29.05.2018 г., а именно при ИЗ № 16300; № 16369 и № 16 491 липсва подпис на приемащ лекар и подпис на пациент в част втора на направлението за хоспитализация, нарушение по смисъла на чл. 289, т. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС) за 2018 г. (НРД – 2018). Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в невръчване на констативния протокол по чл. 74, ал. 3 ЗЗО от контролните органи на РЗОК на лечебното заведение, което е основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че административното производство е било инициирано по заповед на директора на РЗОК – Велико Търново за извършване на тематична проверка на МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" АД, гр. Велико Търново. Допуснати са нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 74 ЗЗО. Не е надлежно връчен екземпляр от констативен протокол на проверяваното лечебно заведение. Предаването на книжа на работещ в болницата лекар, но без правомощия по нейното представителство и без пълномощия за контакти с трети лица съществено нарушава правата на лечебното заведение по чл. 74, ал. 3 и ал. 4 ЗЗО. Заложеното в закона изискване е при установяване на нарушение по чл. 73, ал. 1 ЗЗО съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 ЗЗО да състави и подпише протокол, в който да опише установените факти. Екземпляр от протокола се предоставя на лицето - обект на проверката, срещу подпис, а копия от него се изпращат на управителя на НЗОК, съответно на директора на РЗОК и на съответната районна колегия на съсловната организация на лекарите или на лекарите по дентална медицина. Лицето - обект на проверката, има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК с когото е сключило договор по направените от длъжностното лице констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола. Основателни са изводите на съда, че с неосъщественото връчване на съставения протокол по чл. 74, ал. 3 ЗЗО изпълнителят на болнична помощ е бил фактически лишен да упражни правото си да даде писмено становище пред директора на РЗОК и да оспори констатациите по съставения протокол. Допуснатите нарушения са довели до преодоляване на произнасянето на Арбитражната комисия, която е помощен орган с експертни функции, чиято намеса в тези производства е от важно значение, както за издаване на индивидуалния административен акт, така и при преценка на неговата законосъобразност в съдебната фаза. Обосновано административният съд е приел, че констативният протокол следва да се счита невръчен и същият не съдържа реквизитите по Приложение № 1 – неразделна част от Инструкция № РД-16-31/23.06.2016 г., тъй като съдържанието му не съответства на заложените изисквания по чл. 16, ал. 1 от посочената инструкция. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие серия А № 0000046005/18.11.2019 г. възлизат на сумата от 200, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1