Решение № 7381 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3400/2012 г.

Решение № 7381 от 28.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3400/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Електро България" АД със седалище и адрес на управление гр. София, против решение № 17306 от 29.12.2011 г., постановено по адм. д. № 14030/10 г., по описа на ВАС, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу протоколно решение № 144 от 06.10.2010 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ в частта по т. 3 от решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения, касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез пълномощниците си адв. Вълчев и адв. Трендафилова, касаторът доразвива доводите в жалбата, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - ДКЕВР, чрез процесуалните си представители, мл. експерт Кавалова и Методиева, излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред тричленния състав е било протоколно решение № 144 от 06.10.2010 г. на ДКЕВР в частта по т. 3, с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ) във връзка с т. 3.10.2 от издадените лицензии за извършване на дейността "разпределение на електрическа енергия" на всички електроразпределителни дружества и крайни снабдители и във връзка с дадените от съда указания с влезли в сила решения № 9616/9.07.2010 г. по адм. д. № 5916/2010 г. на ВАС, петчленен състав с което е потвърдено решение № 9792/13.07.2010 г. по адм. д. № 6077/2010 г. на тричленен състав на ВАС, с което считано от 06.10.2008 г. на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, "ЧЕЗ Електро България" АД, "Е. ОН България Мрежи" АД, "Е. ОН България Продажби" АД да бъде указано, че комисията ще приема като икономически обосновани единствено разходи за извършване на услуги, свързани с лицензионната дейност, които не надвишават посочените в таблица, неразделна част от решението, като на дружествата е указано в едномесечен срок да представят в комисията нови ценоразписи, с цени, които не са по-високи от посочените в горната таблица За да отхвърли жалбата на "ЧЕЗ Електро България" АД съдът е приел, че от регулаторният орган в изпълнение на указания дадени с влезли в сила решения № 9616/09.07.2010 г. по адм. д. № 5916/2010 г. на ВАС, петчленен състав с което е потвърдено решение № 9792/13.07.2010 г. по адм. д. № 6077/2010 г. на тричленен състав на ВАС е сформирана работна група, която да извърши проучване и да направи анализ на цялата информация, свързана с формиране на цените на допълнителните услуги извършвани от електроразпределителните дружества и крайните снабдители, включително и от жалбоподателя. За целта от дружеството е изискана детайлна информация, свързана с брой на услугите по отделните позиции, включени в ценоразписа, обща численост на персонала, численост на персонала свързан с извършването на услугите, средствата за работна заплата, транспортни и логистични разходи и др. След обстоен икономически анализ на предоставената информация и при отчитане на специфичните факти и обстоятелства, характерни за електроразпределителните дружества, ДКЕВР е направила изчисления на цените за допълнителни услуги през 2008 г. приемайки за основа за определянето им използването на необходимите човекочасове за извършването на конкретните услуги, умножени по часовата ставка за труд и съответно прибавени други разходи. Съдът е възприел съображенията за приемане на този подход при определяне на пределна стойност на цените на услугите, поради липсата на измерима и единна счетоводно-калкулационна схема за отделяне на разходите, свързани с извършването на съответния вид услуга, което внася съмнение в сигурността у потребителите за извършено вече плащане на услугата, чрез крайните цени на ел. енергия и установеното включване на значително по-високи разходи в сравнение с действително направените за извършването им. Прието е, че различните методики използвани от отделните дружества водят до неравнопоставеност на потребителите в различните региони на страна, калкулирането на приходи от услуги, които вече са включени в утвърдените от комисията цени за присъединяване и не на последно място включена печалба в цените на услугите, което не е икономически обоснован елемент и лицензиантът не може да формира печалба от предоставянето на съпътстващи основната му дейност услуги. Съдът е приел, че комисията е извършила подробен сравнителен анализ за времето, необходимо за извършване на услугите по възстановяване на електрозахранването, както и анализа на икономически обоснованото ниво на разходите, които потребителите трябва да заплащат за извършваните допълнителни услуги при отчитане на спецификите на осъществяване на лицензионната дейност от електроразпределителните дружества и законосъобразно на основание чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗЕ във връзка с т. 3.10.2 от издадените лицензии за извършване на дейността "разпределение на електрическа енергия" е издала процесното Решение. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Носнователен е довода в касационната жалба за неправилност на решението, поради неотчитане на факта, че дружеството извършва само две допълнителни услуги "откриване на партида на потребител" и "смяна на партида и пререгистрация на битови и стопански потребители", тъй като тези услуги са част от посочените в таблицата, неразделна част от решението. В тази насока е неоснователен довода за неправилно определени от комисията две групи /посочени по-горе/ за безплатни услуги. До този извод както е приел първоинстанционния съд, комисията е достигнала след икономически анализ на предоставената информация от дружеството и направени изчисления на цените за допълнителни услуги през 2008 г. приемайки за основа за определянето им използването на необходимите човекочасове за извършването на конкретните услуги, умножени по часовата ставка за труд и съответно прибавени други разходи. Съображенията за приемане на този подход при определяне на пределна стойност на цените на услугите са подробно изложени в административния акт и се свеждат до липсата на измерима и единна счетоводно-калкулационна схема за отделяне на разходите, свързани с извършването на съответния вид услуга. В тази насока от касатора не са ангажирани допълнителни доказателства, вкл. изслушване на ССЕ, поради което следва да се приеме, че икономически обосновани са посочените разходи за извършване на услуги, свързани с лицензионната дейност, които не надвишават посочените в таблицата, неразделна част от решението. Довода за нищожност на обжалваното пред тричленния състав решение на ДКЕВР е подробно обсъден от съда и изложените от него доводи в тази насока се споделят от настоящия състав. Обжалваното пред тричленния състав решение на ДКЕВР е постановено след отмяна по съдебен ред на предходно решение на ДКЕВР на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и при спазени указания на съда. Изискана е допълнително информация от електроразпределителните дружества, свързана с формиране на цените на допълнителните услуги, извършвани от тях, като факта, че процесното решение като краен резултат е идентично с отмененото предходно решение на ДКЕВР, не налага на извода, че не е изпълнено влязло в сила съдебно решение. Довода за липса на компетентност от ДКЕВР също е обсъден от първоинстанционния съд. Правилно съдът се е позовал на на разпоредбата на чл. 76, ал. 1 във връзка с ал. 4, т. 9 от ЗЕ, съгласно която комисията контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензии, които са изчерпателно изброени в т. 1 до 8 на ал. 4, а в т. 9 е посочено, че този контрол обхваща и други условия, посочени в лицензията. В т. 3.6.4. от издадената на касатора лицензия № Л-135-11/29.11.2006 г. за обществено снабдяване с електрическа енергия изрично е посочено, че при определяне на неподлежащи на регулиране цени за предоставяне на услуги, свързани с лицензионната дейност, лицензиантът следва да съблюдава следните принципи: 1. цените да съответстват на икономически обоснованите разходи за тяхното извършване; 2. цените не могат да включват разходи, включени в цените на доставяната до краен потребител ел. енергия. При така разпоредените със законови норми правомощия на ДКЕВР, издаденото от нея решение е действително, постановено при наличие на материална компетентност на органа, при осъществяване на контрол върху цените на услугите, свързано е с лицензионната дейност на жалбоподателя, независимо че се касае за елемент от цени, неподлежащи на регулиране. В този смисъл оплакванията за нищожност на оспореното решение са неоснователни. Неоснователен е довода на касатора, че с приемането на обжалваното пред първоинстанционния съд решение ДКЕВР е надхвърлила предоставените й със ЗЕ правомощия и по същество представлява регулиране на цените на процесните две допълнителни услуги, които не подлежат на регулиране и контрол от ДКЕВР. В изпълнение на правомощието по чл. 76 от ЗЕ регулаторния орган не е извършил ценово регулиране, а е посочено какъв следва да бъде диапазона на цените за извършване на услуги, свързани с лицензионната дейност, за да бъдат впоследствие приети разходите за извършването на услугите като икономически обосновани в производството по ценово регулиране. Действително цените на допълнителните услуги, свързани с лицензионната дейност не подлежат на ценово регулиране, така както се поддържа в касационната жалба. Видно от диспозитива и съобразителната част, включваща таблицата, посочените услуги е прието да бъдат безплатни като са взети предвид обстоятелствата, че са калкулирани приходи по услуги, които са част от утвърдените от комисията цени за присъединяване, включената печалба в цените на услугите е между 7 и 12 % за отделните дружества, като е изчислена като надценка върху разходите и т. н. Както правилно е приел първоинстанционният съд, контролът върху разходите за допълнителни услуги, свързани с лицензионната дейност препятства калкулиране на приходи по услуги, които са част от утвърдените от комисията цени за присъединяване и недопустимо включване на печалба от тези дейности при изчислена надценка върху разходите. На последно място е неоснователен довода свързан с придаване обратна сила на решението на ДКЕВР. Факта, че са определени пределни цени на допълнителните услуги, предоставяни от енергийните дружества, считано от 06.10.2008 г. не придава обратно действие на АА. Законосъобразността на АА се преценява според материалния закон, действал към момента на издаването му-арг. чл. 14 ЗНА. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, която конкретизира общото правило, че съществуването и съдържанието на правите последици от фактите се уреждат от закона действал по време на настъпването им, като няма пречка при извършена проверка да се установят нарушения, респективно да се дадат предписания с предходна дата, но въз основа на действащи материално правни норми. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите прави изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав