Решение № 8196 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2343/2009 г.

Решение № 8196 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2343/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 1748/18.12.2008 г. по адм. д. № 780/2008 г. на Варненския административен съд, с което РА № 08-001300/2.3.2007 г. на ТД - Добрич е обявен за нищожен в частта, потвърдена при обжалването по административен ред, с която не е признат данъчен кредит 10 047, 63 лв. по фактура от м. 2.2004 г. като неправилно. Поддържа, че е допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Елпещи" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1748/18.12.2008 г. по адм. д. № 780/2008 г. на Варненския административен съд РА № 08-001300/2.3.2007 г. на ТД - Добрич е обявен за нищожен в частта, потвърдена при обжалването по административен ред, с която не е признат данъчен кредит 10 047, 63 лв. по фактура от м. 2.2004 г. на "Булинвест" ЕООД. В мотивите си съдът е приел, че за същия период - м. 2.3004 г. е издаден приложения в съдебното производство ДАПВ № 25-4132/30.3.2004 г. По справката-декларация за този период е деклариран резултат ДДС за възстановяване 39, 52 лв. Съдът е приел, че ДАПВ е издаден след извършена проверка, която по чл. 110 ал. 2 и 3 ДОПК установява факти и обстоятелства. При ревизията по чл. 112 - 113 ДОПК се установяват данъчни задължения. ДАПВ не е обжалван и е влязъл в сила. Съдът е приел, че със следваща ревизия не могат да се установяват факти и обстоятелства, различни от вече установените с ДАПВ, който е стабилен административен акт и може да бъде изменян само при условията на чл. 133 ДОПК. Естеството и правните последици на ДАПВ - с него са признати право на прихващане или възстановяване налага при действието на ДОПК да бъде взет предвид и да бъде изменян по реда на чл. 133 ДОПК. По чл. 134, ал. 1 ДОПК компетентен да издаде заповед за възлагане на ревизията е само териториалния директор. В случая заповедите за възлагане на ревизията и определяне на компетентен орган не са издадени от териториалния директор, а от орган по приходите без необходимата компетентност и издадения РА е обявен за нищожен. Възприетата фактическа обстановка от съда е съобразена със събраните по делото доказателства. В ревизионния доклад е констатирано, че декларираният резултат за м. 2.2004 г. в справката-декларация ДДС за възстановяване 39, 52 лв. е прихванат с ДАПВ № 25-4132/30.3.2004 г., с което данъчните органи са признали декларирания ДДС за възстановяване за периода. Цитираният ДАПВ и потвърждава констатациите в РА за извършено прихващане на декларирания ДДС за възстановяване за м. 2.2004 г. с изискуемо вземане по ДРА № 1-23-1060/16.1.2004 г. С ДАПВ се определят вземанията и задълженията, с които се извършва прихващането и правилно съдът е приел, че изменение на установените с него права на касатора за периода може да се извърши само по реда на чл. 133 ДОПК. Правилно съдът е приел, че компетентен да издаде заповедта за възлагане на ревизия по чл. 133 ДОПК е териториалния директор, а в случая заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентен орган да издаде РА са издадени от други служителите на ТД - Добрич без необходимата компетентност. Ревизиращите органи и актосъставителят са определени от некомпетентен орган, поради което издадения РА правилно е обявен за нищожен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение