Решение № 12934 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2783/2013 г.
ВАСI отделение08.10.2013 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 75/10.01.2013 г., постановено по адм. дело № 1889/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12934 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2783/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Бургас против Решение № 75/10.01.2013 г., постановено по адм. дело № 1889/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменено негово Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 4/2012 от 18.07.2012 г., потвърдено с Решение № 443/20.08.2012 г. на Директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и да се присъдят разноски. Ответникът - АЕБТРИ в представена писмена защита оспорва касационната жалба. Заинтересованата страна - НАП-София, представлявана от юрк. Лафазански изразява становище за неправилност на решението и иска отмяната му. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на АЕБТРИ-София против ППСПДВ № 4/2012 от 18.07.2012 г. на Началника на Митница Бургас, потвърдено с Решение № 443/20.08.2012 г. на Директора на Агенция "Митници". По силата на постановлението АЕБРТИ е задължена, в качеството й на солидарен длъжник по приключен с резерви карнет ТИР № ХЕ52793960 относно възникнало публично вземане за ДДС в размер на 1 772, 32 лв. и лихви. Осъществена е транзитна операция под покритието на ТИР карнета във входно митническо учреждение МП Лесово на 14.03.2010 г. с титуляр на ТИР карнета - "SC Transnord - Grup SRL", Румъния, и получаващо митническо учреждение в Република Литва, посочено в ТИР карнета. Поради неприключен редовно ТИР карнет са предприети действия по уведомяване на титуляра на ТИР карнета за задълженията, съответно за издадено спрямо него Решение № 1191/03.09.2010 г. с определения размер на задължения. Плащания от прекия длъжник не са постъпили, поради което на 18.07.2012 г. е издадено ППСПДВ за същото задължение, на солидарния длъжник - АЕБТРИ. За да отмени митническото решение като незаконосъобразно, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че макар и да е бил известен адреса на прекия длъжник и да са водени кореспонденции със същия и да е издадено решение на началника на Митница Бургас спрямо него с установеното задължение, митническите органи не са издали ППСПДВ срещу прекия длъжник, съответно не са предприети каквито и да е действия по събиране на вземането, с което не е установено митническия орган да е предприел всички възможни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащото ги по закон лице, което е известно и е водена кореспонденция със същото, макар и да е чуждестранна фирма, с регистрация в Румъния. Съдът е обсъдил приложимите правни разпоредби и е съобразил Тълкувателно решение № 3/25.03.2003 г. по ТД № 6/2002 г. на Върховния административен съд по тълкуване и прилагане на Конвенция ТИР. Решението е правилно. Солидарната отговорност по Конвенция ТИР е различна от тази по ЗЗД, т. е. митническите органи нямат право да предявят вземането си по свое усмотрение пред което и да е от солидарно задължените лица. В чл. 8, т. 7 от Конвенцията ТИР е регламентирано задължение за компетентните органи в рамките на възможното да търсят плащането на дължимите суми от лицата, които пряко ги дължат, преди да предявят иск към гарантиращата асоциация. Следователно с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица, независимо дали са местни или чуждестранни. Конвенцията, като международен договор, ратифициран по конституционен ред с Указ на Държавния съвет № 1144 от 29.07.1977 г., обнародван в ДВ, бр. 61 от 1977 г., съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право с предимство пред нормите на вътрешното ни законодателство, които й противоречат. В т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 25.03.03 г. по дело № ТР-6/2002 г., е посочено, че само след изчерпване възможностите за изпълнение по отношение на пряко задължените лица, компетентните органи могат да търсят изпълнение от гарантиращата асоциация. Следователно, с императивна правна норма е въведена поредност при търсене на изискуемите държавни вземания, като компетентните органи са длъжни да извършат необходимите и възможни законни действия за събиране на публичните вземания първо от дължащите ги по закон лица, независимо дали са местни или чуждестранни. Това означава, че отговорността на гарантиращата асоциация е обусловена от невъзможността за удовлетворяване вземанията на държавата от пряко дължащите ги лица. Както е приел първоинстанционния съд, основателно e възражението на оспорващата АЕБТРИ, че митническите органи не са направили възможното да потърсят отговорността от пряко дължащото дружество, преди да предяви претенции към гарантиращата организация, чрез издаване на процесното ППСПДВ. По делото не са представени доказателства от митническите органи, че задълженията не могат да бъдат събрани. Освен водената кореспонденция с румънското дружество и изпращане на решение на началника на Митница Бургас с установените задължения по неприключилия редовно ТИР карнет, не са предприети каквито и да било действия по принудително събиране на вземанията, вкл. и не е издадено ППСПДВ спрямо длъжника по закон - титуляра на ТИР карнета, който в случая е румънско дружество, с което е установен контакт, по адрес на регистрация и седалище на фирмата с изпращане на писмо и решение с установеното задължение. Други действия във връзка с изпълнението на задължението, не са предприети. Налице са възможности за събиране на вземането от прекия длъжник, вкл. и чрез използване на механизмите на международното сътрудничество, но действия във връзка с това не са предприети от административния орган. При така установените факти, отговорността на АЕБТРИ е ангажирана в нарушение на разпоредбата на чл. 8, т. 7 от КТИР, тъй като митническият орган не е спазил законоустановената поредност и не е предприел необходимите законни действия за събиране на публичните вземания от дължащото ги по закон лице, в случая търговско дружество с регистрация и седалище в Румъния. Обжалваното съдебно решение с изводи за незаконосъобразност на оспорения пред него административен съд, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,
Цитирани разпоредби
2- чл. 208 АПК
- чл. 8, т. 7