Решение № 13260 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10721/2009 г.

Решение № 13260 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10721/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 99, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Образувано е по жалба на "Каолин" АД, гр. Сеново, против Решение № 5-2/2009 г. на Министъра на околната среда и водите. Жалбата е подадена в срок. С определение № 14741 от 2.12.2010 г., Петчленен състав при Втора колегия на Върховния административен съд е отменил определение № 10523 от 7.09.2010 г., с което производството по делото е било прекратено и е намерил, че жалбата е процесуално допустима, тъй като с обжалваното решение несъмнено се засягат съществуващи субективни права на частния жалбоподател, който е собственик на имоти в землището на община Каолиново, които попадат в обхвата на инвестиционното предложение. С оглед на задължителността на тези указания, жалбата е процесуално допустима. С обжалваното решение Министърът, на основание чл. 99, ал. 2 от ЗООС, чл. 19, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействие върху околната среда (НУРИОВОС), чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и чл. 39, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони (Наредбата за ОС) е одобрил осъществяването на инвестиционно предложение (ИП) "Добив на подземни богатства - индустриални минерали от находище за кварц-каолинови пясъци "Дар", в землището на гр. Каолиново, община Каолиново, област Шумен" с възложител "Мюлер груп" АД, София. Недоволно от решението, "Каолин" АД го обжалва. Счита издаденият административен акт за нищожен. Твърди и незаконосъобразност. Развива доводи за издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли обявяването му за нищожно, алтернативно - за отмяната му. Ответната страна - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Заинтересованата страна - "Мюлер груп" АД, чрез представеното писмено становище, счита жалбата за неоснователна. Върховният административен съд, Пето отделение, за да се произнесе по жалбата, прие за установена следната фактическа обстановка: Заинтересованата страна "Мюлер груп" АД, София е търговско дружество, регистрирано по ф. д. № 9970/2007 г. по описа на Софийски градски съд, с предмет на дейност търсене, проучване, откриване и оценка на находища, добив и др. подобни дейности, свързани с подземни богатства. На основание чл. 21, ал. 7, т. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), дружеството е подало Уведомление до Министерство на околната среда и водите (МОСВ), заведено с вх. № ОВОСУ-5491/22.10.2008 г. за ИП за "Добив на подземни богатства - индустриални минерали от находище за кварцо-каолинови пясъци "Дар", в землището на гр. Каолиново, община Каолиново, област Шумен". Към уведомлението е приложена информация за преценяване необходимостта от оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) за ИП. За това си ИП, "Мюлер груп" АД е известило и всички заинтересовани лица с обява, публикувана в националния в-к "Новинар", в броя му от 21.10.2008 г. С Писмо изх. № ОВОСУ-5491/22.12.2008 г. от МОСВ са указали на "Мюлер груп" АД какво следва да се извърши във връзка с внесеното ИП. Посочили са, че: а/ ИП подлежи на процедура по оценка за съвместимостта съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата за ОС, която се извършва чрез процедура по ОВОС във вр. с чл. 31, ал. 4 от ЗБР; б/ площта на ИП не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ) и в границите на защитени зони по смисъла на ЗБР; в/ преценката, направена на основание чл. 39, ал. 3 във вр. с чл. 39, ал. 4 от Наредбата за ОС, за вероятната степен на отрицателно въздействие е, че ИП няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху типовете природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони по изложени в писмото мотиви. В отговор, с Писмо изх. № 001/6.01.2009 г., заведено на 7.01.2009 г., в министерството са внесени "Задание за обхвата и структурата на доклада за ОВОС на ИП" и Резултати от консултациите с компетентните органи по околната среда, в т. ч. МОСВ, РИОСВ - Шумен, Басейнова дирекция "Черноморски район" Варна и РИОКОЗ - Шумен. Министерството е уведомено, че докладът по ОВОС (ДОВОС) е възложен за изготвяне на група експерти. С Писмо изх. № ОВОСУ - 5491/27.01.2009 г. зам. министърът на околната среда и водите е дал указания за предмета на необходимия ДОВОС и необходимостта от "План за управление на минните отпадъци", който да бъде неразделна част от инвестиционното намерение, подлежащо на ОВОС. Такъв план е изготвен и представен в МОСВ. Негов екземпляр е включен и в преписката по издаване на обжалваното решение. Дадени са и други указания във връзка с направеното уведомление за ИП. С Писмо изх. № 002/30.01.2009 г. "Мюлер груп" АД е представило в МОСВ доклада по ОВОС и негово нетехническо резюме. Поискана е оценка на същия и уведомление за последващите действия по организиране на общественото обсъждане. След преглед на представените документи, с Писмо изх. № ОВОС-6380/16.02.2009 г. на възложителя на ИП е съобщено, че в доклада по ОВОС информацията, анализите и прогнозите са неясни, което не позволява вземане на решение. Дадена е оценка "Степен Г" за качеството на доклада, като са посочени частите от него, които трябва да се преработят. След допълването на доклада и повторното му внасяне в МОСВ, с Писмо изх. № ОВОС - 6380/18.02.2009 г. е дадена положителна оценка "Степен В" и нови препоръки за поправката и допълването му. Със същото писмо, преработеният "План за управление на минните отпадъци при експлоатацията на находище "Дар" - общ. Каолиново" е оценен като отговарящ на изискванията на Глава VIII от ЗПБ и на Наредбата за специфичните изисквания за управление на минни отпадъци. Този план следва да се разглежда като част от инвестиционното намерение (ИН) и да бъде представен за утвърждаване. Министерството е определило като "засегнати", на основание чл. 16 от НУРИОВОС, Община Каолиново и кметства с. Тодор Икономово и с. Дойранци. Дадени са конкретни указания за провеждането на общественото обсъждане на ДОВОС. С Писмо изх. № 003/26.02.2009 г., възложителят е внесъл отново допълнения доклад за ОВОС, заедно с негово нетехническо резюме и Задание за обхвата и структурата на доклада по ОВОС за ИП. Възложителят е публикувал обява в националният вестник "Монитор", в броя от 26.02.2009 г. за предстоящото обсъждане на доклада за ОВОС на ИП. С писмо вх. № ОВОС-6380/6.03.2009 г., "Мюлер груп" АД е изпратило в МОСВ копия от обявата за планирано обществено обсъждане, писмо на община Каолиново за внесени доказателства във връзка с обсъждането и друго, с изразено съгласие за датата, часа и мястото на провеждането му. Съгласно тези писма, то е проведено на 01.04.2009 г. от 14,00 ч. в гр. Каолиново, пл. Украйна № 5. За проведеното обществено обсъждане е съставен протокол, в който подробно са отразени направените изказвания. По време на обсъждането, жалбоподателят "Каолин" АД е оспорил констатациите и изводите и представил писмено "Становище" във връзка с ДОВОС. Такова е депозирано и в МОСВ с вх. № 26-00-900/2.04.2009 г. Повторно такова е внесено в МОСВ с вх. № 26-00-952/8.04.2009 г., препратено на "Мюлер груп" АД с писмо изх. № ОВОС-6380/18.05.2009 г. Във връзка с възражението на "Каолин" АД, МОСВ е поискало допълнителна информация по посочени въпроси и отговор на възражението. Подробен такъв е даден с писмо на "Мюлер груп" АД изх. № 032/22.05.2009 г., заведено в МОСВ същия ден. Преди изготвянето на окончателния вариант на ДОВОС, възложителят "Мюлер груп" АД е поискал и получил становищата и съгласуване на инвестиционното си намерение от: Община Каолиново с писмо изх. № 08-00-009/8.01.2009 г. дава принципно съгласие и не възразява за реализацията на ИП; Националната агенция "Пътна инфраструктура" с писмо изх. № 66-Шн-138/29.12.2008 г. дава препоръките си за съдържанието на Заданието за обхвата и съдържанието на доклада за ОВОС и същевременно въвежда някои забрани при използването на пътища в местността; Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), Шумен с писмо изх. № 6176/4.12.2008 г. дава указания на възложителя за по-нататъшните му действия във връзка с предстоящото разглеждане на ИП от СЕК към МОСВ; Басейнова дирекция "Черноморски район с център Варна" с писмо № 26-00-3754/2.12.2008 г. уведомява пълномощника на възложителя за факта, че върху територията на инвестиционната площадка към настоящия момент няма водоизточници за подземни и повърхностни води; Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), гр. Шумен, с писмо изх. № 2-4555/28.11.2008 г. е съгласувала площадката на находище "ДАР"; "ЕОН България Мрежи" АД с писмо от 20.11.2008 г. е дало препоръки за изследване влиянието на бъдещите обекти върху възможността за нормално обслужване и експлоатация, както и влиянието на една допълнителна запрашеност върху нормалната работа на съоръженията в района; с писмо изх. № 20/7.01.2009 г. Водоснабдяване и канализация (В и К), Шумен е уведомило, че през находище "Дар" не преминават водопроводи от водоснабдителната система, а същите терени не попадат в санитарно-охранителните зони на водоизточниците, собственост на "В и К", Шумен; В Отчети за извършено теренно обхождане на трите участъка на находище "Дар" изх. № 73, 74 и 75, всички от 23.01.2009 г. Регионалният исторически музей, гр. Шумен е изложило констатациите си и е дадена една препоръка на за участък "Саръгьол". След представянето на всички изготвени документи от възложителя в МОСВ, вкл. материалите от проведеното обществено обсъждане, министърът е издал обжалваното Решение № 5-2/24.06.2009 г. Същото е разгласено на интересуващите се чрез обява в национален вестник "Новинар" в броя му от 012.07.2009 г. Видно от представените по делото нотариални актове от жалбоподателя, той е собственик на недвижими имоти в същото землище с обща площ над 3340 дка. На съда е служебно известно, че с Разрешение № 553/27.06.2008 г. издадено на основание чл. 49, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 9, чл. 39, ал. 1, т. 2 и чл. 5, т. 1 ЗПБ и протоколно решение на МС № 21/29.05.2008 г., министърът е разрешил на "Мюлер Груп" АД да извърши за своя сметка търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали, подземни богатства по смисъла на чл. 2, т. 2 от с. з., в площта "ДАР", разположена на територията на община Каолиново и Никола Козлево, обл. Шумен, за период от две години. Това разрешение е обжалвано от "Каолин" АД и "Ватия холдинг", София. С решение по образуваното а. д. № 11148/2008 г., жалбите са отхвърлени като неоснователни. Това решение на ВАС е било отново обжалвано. С решение по а. д. № 7738/2009 г. на ВАС, 5-членен състав, решението на 3-членния съдебен състав и Разрешението на Министъра са отменени. При така установеното от фактическа страна, жалбата на "Каолин" АД се явява неоснователна. Доводите за допуснати от Министъра съществени нарушения на административнопроизводствените правила са развити в няколко насоки. Първият от тях е, че е нарушен чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК: при наличието на съдебното производство по а. д. № 7738/2009 г. по описа на ВАС, 5-членен състав по проверка правилността на решението по а. д. № 11148/2008 г. и законосъобразността на Разрешение № 553/2008 г., Министърът е следвало задължително да спре производството по издаването на тук обжалваното Решение № 5-2/2009 г. Доводът е неоснователен. Както се каза в началото на настоящото решение, с Решение № 5-2/2009 г. министърът е одобрил изготвения ДОВОС и осъществяването на ИП "Добив на подземни богатства - индустриални минерали от находище "ДАР". С Разрешение № 553/2008 г. той е разрешил на "Мюлер Груп" АД да извърши за своя сметка търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми - индустриални минерали в същото находище. Двата акта на министъра имат самостоятелни предмети и издаването на всеки от тях се осъществява по реда на самостоятелно производство. Липсва правна норма, която да обявява някое от така издадените разрешения за задължително предшестващо другото и/или за причина, без наличието която да не може да се издаде втория. В мотивационната част на днес разглежданото Решение № 5-2/2009 г., издаденото Разрешение № 553/2008 г. е споменато епизодично, без наличието на съображения, че издаването на решението от 2009 г. се издава следствие и благодарение на разрешението от 2008 г. Нещо повече, на последната страница на решението е предвидена изрична възможност - "...При промяна на възложителя новият възложител съгласно чл. 99, ал. 7 от ЗООС задължително трябва да уведоми МОСВ". Докато разрешението за търсене и проучване на полезни изкопаеми е акт, издаван "intuiti persone" и то не може да бъде прехвърляно на друг субект, решението по ОВОС не е зависимо от възложителя на ИП. Последният, съгласно цитираното норма (чл. 99, ал. 7 от ЗООС), може да бъде променен. В такива случаи, новият възложител на предложението по чл. 81, ал. 1, т. 2 задължително уведомява компетентния орган, издал решението по ОВОС. Изложеното обстоятелство определя самостоятелност и липса на преюдициалност между производствата по издаването на двата вида административни актове на министъра, поради което няма и основания за спиране на производството по издаването на обжалваното Решение № 5-2/2009 г. предвид наличието на висящо съдебно производство за проверка законосъобразността на Разрешение № 553/2008 г. Този извод впрочем се споделя и от самия жалбоподател. Видно от изложеното в жалбата му (т. I. 1.), той счита, че "... този акт (т. е. Решение 5-2 (/2009 г. на министъра), както и предхождащото Разрешение № 553, представляват елементи от динамичен фактически състав /включващ няколко самостоятелни административни производства/, който при евентуално осъществяване и завършване, би породил правото за предоставяне на концесия...". Така изложеният довод се споделя изцяло и съответства на прочита на закона от ВАС. Вторият довод от тази категория е, че възложителят на ИП е нарушил повелителните норми на чл. 95, ал. 1 и 3 от ЗООС: той не е информирал писмено в най-ранния етап на своето инвестиционно намерение компетентните органи и засегнатото население, като го обявява писмено. Освен това, той не е провел консултации с компетентните органи за вземане на решение по ОВОС или оправомощени от тях длъжностни лица с други специализирани ведомства и засегнатата общественост. Доводите са неоснователни. Видно от приетата за установена фактическа обстановка, по искане от страна на възложителя "Мюлер груп" АД, са информирани писмено компетентните органи и засегнатото население непосредствено след уведомяването на МОСВ за ИП. Това е видно от цитираните по-горе писма, отговори на други такива, изпратени от възложителя до община Каолиново, Национална агенция "Пътна инфраструктура, РИОСВ - Шумен, Басейнова дирекция "Черноморски район" - Варна, РИОКОЗ - Шумен, "ЕОН България мрежи" АД, В и К - Шумен и Регионален исторически музей - Шумен. Необосновано е и твърдението за липса на проведени консултации. Именно такива са горецитираните отговори от заинтересованите ведомства и обществеността, който при това е имала възможност да изрази мнението си по ИП на проведеното на 1.04.2009 г. Нещо повече - засегнатата общественост е била уведомена за предстоящото обсъждане на доклада за ОВОС на ИП още на 26.02.2009 г., когато във вестник "Монитор", броя от 26.02.2009 г. е публикувана обява за него. Твърди се от жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на чл. 97, ал. 3 от ЗООС - възложителят на предложението не е уведомил всички заинтересувани физически и юридически лица, в т. ч. представители на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС, териториалната администрация на изпълнителната власт, обществени организации и граждани за мястото и датата на обсъждането чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин най-малко 30 дни преди срещата за общественото обсъждане. Твърдението е необосновано. Видно от приложените доказателства, всички посочени лица са уведомени чрез обява, публикувана във вестник "Монитор", броя от 26.02.2009 г. Самото обсъждане, както се каза е проведено на 1.04.2009 г., т. е. след повече от 30 дни от обявлението за него в национален ежедневник. Неоснователен е и последният довод от посочената група: че представеният доклад по ОВОС няма съдържанието, задължително определено с чл. 96 от ЗООС и в частност липсва "План за управление на минните отпадъци". Видно от представените доказателства е, че е изработен и представен в МОСВ "План за управление на минните отпадъци", който при това е бил преработван неколкократно с оглед дадените от министерството препоръки. Необосновано е и твърдението за липса на отразяване в ДОВОС на складове за добитата суровина.. В приложения към ДОВОС, последен вариант от м. II. 2009 г. № № 2.2-1 (схеми на трите участъка) и 2.2-2 - Карта с "Разположение на депата за хумус, минни отпадъци - разкривка и открити складове за кварц-каолинова суровина", е посочено точното местоположение на складовете за добитата суровина. Необосновано е и твърдението за липса на заключение за "Статута и собствеността на съседните земи". Тези данни се съдържат в Приложение 4.5.1-1. Данни по въпроса се съдържат и в Писмо изх. № 314/28.11.2008 г. на Общинска служба по земеделие, Каолиново, включено в същото приложение на доклада. Доводът за допуснати нарушения на материалния закон също са развити в няколко насоки: Първи такъв довод е този за нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 2 от НУРИОВОС. Твърди се, че наличието на мотивирани възражения по законосъобразност срещу осъществяването на ИП не дава възможност на Министъра да одобри осъществяването на ИП. Тълкувайки текста на цитирания чл. 19, ал. 1, т. 2 и на ал. 2, т. 3 от същия нормативен акт ВАС стига до извод, че в случая от значение е дали представените възражения са основателни, а не само "мотивирани". Последното може да бъде механично натрупване на всякакви доводи, дори такива без връзка със същността на разглежданите въпроси и спора по същество. От тази гледна точка, сравнявайки текста на представените възражения от "Каолин" АД по време на общественото обсъждане и пред МОСВ е видно, че в тях са изложени същите доводи, които фигурират и в жалбата му до съда. Детайлното им разглеждане от ВАС с оглед тяхната основателност, е довело до извод за липса на такава, поради което следва да се приеме, че липсва и нарушение на посочената норма от НУРИОВОС. Освен това, копие от Възражението е препратено от МОСВ на "Мюлер груп" АД и последното е дало отговор по направените в него доводи. Неоснователен е и доводът за незаконосъобразност на обжалваното решение, предвид засягането с ИП на имоти, собствени на жалбоподателя. Дори това фактическо твърдение да е основателно, според чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България подземните богатства са изключителна държавна собственост. Предвид засягането на горните земни пластове от добива на подземни богатства, което е напълно естествено, в ЗПБ са предвидени способи за уреждане на отношенията между собствениците на земи и добиващите подземни богатства. Най-лесният начин за решаването на този въпрос е предвиденият в чл. 74, ал. 2 от ЗПБ - предоставените разрешения за търсене и/или проучване или концесии за добив, дават право на титуляра им да предприеме самостоятелно съответните правни и фактически действия за постигане на споразумение с титулярите на права на земята в предоставената площ, които го препятстват или затрудняват за осъществяването на дейностите по разрешението или концесията и на съответния договор.