Решение № 14523 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8793/2013 г.

Решение № 14523 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8793/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадени са касационни жалби от "Мобилтел" ЕАД - гр. София, представлявано от пълномощника на изпълнителните директори Яна Грозева, "Българска телекомуникационна компания" /"БТК"/ АД - гр. София, представлявано от Жанет Захариева като пълномощник на изпълнителния директор и от "Космо България Мобайл" ЕАД /"КБМ"/, представлявано от юрисконсулт Ангелина Люкова като пълномощник на изпълнителния директор, против решение № 2683/26.02.2013 г., постановено по адм. дело № 10505/2012 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което са отхвърлени жалбите им против решение № 1599/12.07.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/. В касационната жалба на "Мобилтел" ЕАД се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения относно необосновани фактически и правни изводи на решението, във връзка с наведените доводи пред първата инстанция, с които се оспорва материалната и териториална компетентност на КРС да налага на установени извън страната предприятия условията, при които да терминират в мрежите на българските предприятия, както и за това, че има обективни ситуации, при които дадено предприятие може да няма интерес да се възползва от наложени от регулаторния орган задължения и че трябва да предприеме действия по изменение на сключените договори за взаимно свързване, съобразявайки се с наложените му специфични изисквания, които изменения контрагентът може да не приеме. В жалбата на "БТК" АД са посочени нарушения на материалния закон и необоснованост на решението. Поддържа, че съдът се е произнесъл извън предмета на спора, който е в това, дали с оспореното решение КРС не е разширила обхвата на вече наложените задължения и е отнела възможността за преговори между различните предприятия в противоречие с чл. 159 ЗЕС. В жалбата на "КБМ"ЕАД се излагат подобни възражения относно липсата на териториална материална компетентност на КРС за постановяване на Решение № 1599/12.07.2012 г., нарушение на принципа на предвидимост по чл. 5 ЗЕС, като се твърди необоснованост на обжалваното съдебно решение, свързана с липсата на мотиви по въпроса за материалната компетентност на комисията. Ответната страна по касационната жалба - Комисията за регулиране на съобщенията, представлявана от пълномощника юрисконсулт Ж. Вълчанова, оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат съображения за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Излага съображения за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационните жалби, намира следното: Касационните жалби са допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение, са отхвърлени жалбите на "БТК"АД, гр. София, "Мобилтел"ЕАД, гр. София и "Космо България Мобайл"ЕАД, гр. София против решение № 1599/12.07.2012 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл. 62, ал. 3 АПК е дадено тълкуване на поставените с писмо вх. № 12-01-3177/21.06.2012 г. от "Мобилтел"ЕАД и от поставените с писмо с вх. № 04-04-130/21.06.2012 г. от "БТК"АД въпроси по тълкуването на решение № 1362/31.05.2012 г. С него е наложено задължение за равнопоставеност на всички предприятия-адресати на решението и е изискано от тях да прилагат едни и същи условия при терминиране на повиквания, независимо от произхода на повикването или доставчика. Решение № 1362/31.05.2012 г. изисква от тези предприятия да прилагат цени за силен и слаб трафик спрямо всички предприятия, с които имат сключен договор за взаимно свързване. С решение № 1599/12.07.2012 г. на КРС е дадено тълкуване на поставените от "Мобилтел" ЕАД въпроси, като е определено, че за целите на приложението на ценовите ограничения, наложени с решение № 1362/31.05.2012 г., определящ е часът в точката за взаимно свързване, намираща се на територията на Република България, в която предприятията - адресати на решението терминират международни повиквания. За да постанови това решение съдът е приел, че оспореното решение № 1599/12.07.2012 г. на КРС е постановено от компетентен орган при условията на чл. 62, ал. 3 АПК, в пределите на правомощията на регулатора и не е налице твърдяната подмяна или допълване на първоначално формираната воля на органа, изложена в решение № 1362/31.05.2012 г. Приел е, че изложените към оспореното решение подробни мотиви обосновават неговата материална законосъобразност и не са налице непълноти на тълкуването, свързани с необсъждане на всички доводи на дружествата от страна на Комисията. Според съда, така приетото от Комисията решение дава автентично тълкуване на смисъла, който самата Комисия е вложила във волеизявлението си, поради което начинът на това тълкуване от страна на дружествата-жалбоподатели е ирелевантен за произнасянето на органа по същество. Затова обжалваното решение е постановено при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът е приел, а това не се оспорва и от жалбоподателите, че терминирането на международните повиквания до крайната точка в мрежата (викания потребител-абонат) е пренос на трафик, който се осъществява на територията на страната, независимо от произхода. С решение № 1362/31.05.2012 г. на КРС се регулира само последната част от преноса на международни повиквания, която се осъществява от точката на взаимно свързване на територията на Република България до крайната точка на взаимно свързване (абоната). Това обуславя териториална компетентност на комисията да регулира тези отношения, касаещи пазара на терминиране на гласови повиквания в индивидуални мобилни мрежи като съответен пазар, подлежащ на ex ante регулиране. Обжалваното решение № 1599/12.07.2012 г. е издадено от КРС във връзка и в отговор на поставените от "Мобилтел" ЕАД и от "БТК" АД въпроси по тълкуването на предходното решение, на основание чл. 62, ал. 3 АПК и това именно е органът, който може да даде автентично тълкуване на поставените въпроси, свързани с волеизявлението на органа. Съдът, правейки съпоставка на двата акта - тълкуван и тълкувателен, е приел, че последният разкрива смисъла на заложеното в решение № 1362/31.05.2012 г., без да налага нови или да разширява въведените с него задължения за мобилните оператори-адресати на решението. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. С оспореното пред съда решение № 1599/12.07.2012 г. на КРС, на основание чл. 62, ал. 3 АПК, във връзка с решение № 1362/31.05.2012 г. на КРС, както и на основание чл. 35, ал. 6, т. 2 ЗЕС, във връзка с чл. 60, ал. 1 АПК е дадено тълкуване по поставените от "Мобилтел" ЕАД и от "БТК" АД въпроси по прилагането на решение № 1362/31.05.2012 г. Съгласно даденото тълкуване, КРС е дефинирала, че за целите на приложение на ценовите ограничения, наложени с тълкуваното решение, определящ е часът в точката на взаимно свързване (I, т. 1 и II), пояснено е, че адресатите на решението следва да прилагат едни и същи условия при предоставянето на терминиране на повиквания, независимо от произхода на повикването или доставчика (т. 2) и пояснява, че предприятията-адресати са длъжни да прилагат силен и слаб трафик спрямо всички съконтрагенти, независимо от тяхната воля (т. 3). Така даденото тълкуване не променя и не поставя в различни условия предприятията адресати, нито разширява обема на задълженията, наложени с тълкуваното решение. Това решение само дефинира, давайки автентично тълкуване, волята на административния орган при постановяване на решение № 1362/31.05.2012 г. и е във връзка с неговото изпълнение, като не може да се прилага самостоятелно. То дава една допълнителна яснота и категоричност на волята на органа, свързана с налагането на специфични изисквания към предприятията-адресати и свързана с регулиране на пазара на предоставяните от тях услуги. От правна страна, разпоредбата на чл. 62, ал. 3 АПК визира правната възможност за заинтересованите лица да искат от административния орган, издател на акт, който носи белезите на индивидуален административен акт (ИАА) по см. на чл. 21 АПК да направи негово тълкуване, ако волята му е неясна, като след тълкуването първоначалният ИАА и решението за тълкуването му образуват едно цяло. Затова КРС не е длъжна да тълкува или се произнася по вижданията и схващанията на предприятията-адресати на решението, а може да тълкува единствено собствения си акт. Повдигнатите от "Мобилтел" ЕАД и от "БТК" АД въпроси, по които е постановено решение № 1599/12.07.2012 г., поставят под съмнение императивността на решение № 1362/31.05.2013 г. в случаите, когато терминират повиквания извън територията на страната, като го поставят в зависимост от волята на техните чуждестранни контрагенти. Правилно съдът е приел, че възможността за изключване приложното поле на тълкуваното решение чрез индивидуални договорки с чуждестранните контрагенти на жалбоподателите би било нарушение на задължението за равнопоставеност. Изпълнението на регулаторните решения не може да бъде поставено в зависимост от волята на предприятията. С оглед разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ЗЕС предприятията са задължени да се съобразяват с наложените им от комисията задължения, когато такива са определени. Следва да бъде отчетен фактът, че с обжалваното решение на КРС се дава отговор на поставените от посочените жалбоподатели въпроси за това, как да се прилага неговото решение, с което са определени задълженията на предприятията. В обжалваното съдебно решение тричленният състав на ВАС е дал обоснован и правилен отговор на спорния въпрос, налице ли е разширително тълкуване, в резултат на което с тълкувателният акт да се разширява приложното поле на решение № 1362/31.05.2012 г. Първоинстанционният състав на съда обосновано е приел, че по своя предмет решение № 1599/12.07.2012 г. не създава ново правно положение, а установява точния смисъл на това, което вече е установил и разпоредил регулаторният орган, като е изключил възможността предприятията - адресати на решение № 1362/31.05.2012 г. да не го прилагат по отношение на техните чуждестранни контрагенти, респективно да не прилагат изискването на регулатора за прилагането на силен и слаб трафик при терминиране на повиквания по отношение на някои предприятия в нарушение на принципа на равнопоставеност, а наред с това е пояснил, че за целите на ценовите ограничения, наложени с тълкуваното решение, определящ е часът на точката на терминиране на територията на България при терминирането на международни повиквания. Правилни са изводите на съда, че при постановяване на оспореното решение на КРС не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. От данните по делото не може да бъде направен обоснован извод, че е нарушено изискването по чл. 35 АПК за изясняване на релевантните по спора факти и обстоятелства и обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите лица. По изложените съображения, изводът на първоинстанционния състав на съда за законосъобразност на оспореното решение № 1599/12.07.2012 г. на КРС, е правилен. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав