Решение № 884 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4041/2007 г.

ВКСI гражданско отделение09.03.2010 г.докладчик Ани Саралиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 574 от 29.03.2007 г. по гр. д. № 2687/2006 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Потребителна кооперация "Белозем", с Белозем, Пловдивска област, срещу М. П. В., Н. В. В., К. В. В. и Н. В. В., всички от гр. С., че Потребителна кооперация "Белозем" е собственик на недвижим имот в с. Б., обл. Пловдивска, представляващ реална част от 1 565 кв. м. от парцел **** в кв. 32 по последния действащ ЗРП на селото, при граници на процесната част: от две страни улица и собствен терен. ОСЪЖДА М. П. В., Н. В. В., К. В. В. и Н. В. В. да заплатят на Потребителна кооперация "Белозем" направените разноски за всички инстанции общо в размер на 899 /осемстотин деветдесет и девет/ лв.

Мотиви

Решение № 884 от 9.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4041/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на ПК "Белозем", с. Б., Пловдивска област, срещу решение № 574 от 29.03.2007 г. по гр. д. № 2687/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. Ответниците М. П. В., Н. В. В., К. В. В. и Н. В. В. не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решението по гр. д. № 37/2001 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлил предявения от Потребителна кооперация "Белозем" против М. П. В., Н. В. В., К. В. В. и Н. В. В. иск за установено правото на собственост на ищеца върху недвижим имот в с. Б., обл. Пловдивска, представляващ реална част от 1 565 кв. м. от парцел **** в кв. 32 по последния действащ ЗРП на селото, при граници на процесната част: от две страни улица и собствен терен, на основание отчуждаване по ЗПИНМ. Въззивният съд е приел, че не е доказано основанието за придобиване на имота, посочено в нот. акт № 190/1972 г., с който ищеца се легитимира като собственик. Жалбата е основателна. Изводът на съда е незаконосъобразен. Съвокупната преценка на събраните доказателствата сочи, че към момента на съставяне на нотариалния акт посоченото в него придобивно основание се е осъществило. Видно от заключението на вещото лице в първата инстанция още през 1967 г. има отреждане на парцел **** за ресторант. На 30.03.1971 г. е взето решение от комисия по § 85 ППЗПИНМ за оценяване на придадените към парцел **** за ресторант на селкооп с. Б. части от имот пл. № 3* собственост на наследодателката на ответниците Н/л. 56 и 57 от първоинстанционното дело/. От представените скици /л. 58 и 59 от първоинстанционното дело/ се установява, че сливането на парцелите е утвърдено от п. на СОНС преди извършване на оценката. В платежните нареждания от 24.10.1972 г. за изплатените от ПК "Белозем" суми /л. 62 и 63 от първоинстанционното дело/ е посочено, че плащането е извършено въз основа на съдебно решение, който факт се потвърждава и от пълномощника на ответниците в съдебно заседание на 25.10.2001 г. В това производство по повод оспорване на оценката на придадените части е била извършена и проверка за спазване на административната процедура по придаването. Не се установява наследниците на Н. В. да са повдигали спор досежно наличието на предпоставки за придаването на имота по регулация. Съставеният нот. акт № 190 от 25.10.1972 г. за собственост на недвижимия имот парцел **** имот 365, придобит по реда на чл. 108 ППЗПИНМ легитимира ищеца като собственик на имота на посоченото в него основание. С плана от 1992 г. теренът, усвоен за мероприятието- ресторант, което е реализирано, е заснет като имот пл. № 197 и за него е отреден парцел ****. Ответниците не могат да се легитимират като собственици на 1 565 кв. м. от този имот въз основа на издадената заповед № АБ-46/01.07.1998 г. на кмета на Община Р. за отмяна на отчуждаването на част от имота по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., тъй като по реда на този закон подлежат на реституция само имоти, които са собственост на държавата или общината към момента на влизането му в сила, а в случая собствеността е придобита далече преди този момент от ПК "Белозем". По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и спора да се реши по същество от ВКС като се уважи предявения положителен установителен иск. При този изход на делото ответниците следва да заплатят на ищеца направените разноски за всички инстанции общо в размер на 899 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.