Решение № 9380 от 25.10.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по чл.208 чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Салим срещу решение 3983 от 14.06.2022г., постановено от Административен съд София-град, първо отделение, 18 състав по адм.д. 2581/2022г. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение със законните от това последици. Ответникът заместник председателя на Държавна агенция за бежанците, представляван в производството от юрк.Петков, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от страна за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение 1579 от 18.02.2022г. на заместник председателя на ДАБ, с което отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Салим. Съдът е отхвърлил оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорения акт, решаващият съд приема, че не са налице, а и не се твърдят от оспорващия чужденец, причини за предоставяне на статут на бежанец. Не са налице и основания за представяне на хуманитарен статут по основанията, посочени в чл.9 от ЗУБ. Молбата на чужденеца е поредна и в нея се излагат противоречиви доводи, касаещи търсената от него закрила. Съдът е съобразил факта, че поредната молба е допусната за разглеждане с оглед измененото здравословно състояние на чужденеца. Съобразно установените в производството факти М. Салим е пострадал при сбиване, провокирано от употреба на алкохол. След адекватно лечение към разглеждания момент чужденеца е в добро здравословно състояние. Съдът е съобразил и събраните доказателства относно това дали в страната по произход лечението може да бъде продължено. Мотивиран от събраните в производството доказателства, съдът е стигнал до извод, че в страната по произход на чужденеца има условия за безопасен и нормален живот, както и за здравни грижи. Като неоснователни са преценени доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на административното производство на жалбоподателя е осигурена възможност за адекватно и активно участие. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на производството. Въз основа на установената фактическа обстановка е извел своите правни изводи, които надлежно е мотивирал. Правилно Административен съд София - град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на молителя. Няма данни и липсват твърдения за проявен спрямо чужденеца акт на преследване от страна на официалните власти в Пакистан. В проведените интервюта жалбоподателят не е посочил да е преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Липсват оплаквания от преследване, задържане или друга форма на насилие само поради неговата религия, убеждения или социална група. При установената по делото фактическа обстановка, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материално-правните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца, за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че липсват доказателства жалбоподателят да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От бежанската история не се установява да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. На база тези данни съдът обосновано е заключил, че в Пакистан липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Пакистан, съпоставена с личната бежанска история на молителя, при което правилно е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход. Ето защо следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. В страната не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие не е на такова високо ниво, което да дава основания да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Нещо повече, проблемите, които чужденеца е заявил като причини за напускането на Пакистан са основно такива от личен характер. Тъй като молбата за предоставяне на закрила е трета поредна, като е допусната до разглеждане, поради настъпили нови факти, имащи отношение към здравословното състояние на чужденеца, съдът е разгледал възможността за лечение в страната по произход. Към момента на разглеждане на молбата за предоставяне на закрила е установено, че получената травма на [заличен текст] е лекувана оперативно, като същия се намира в добро общо здравословно състояние, няма усложнения и е изписан с подобрение. Съдът е съобразил справките за състоянието на здравната система в страната по произход и е приел, че в и в Пакистан на чужденеца може да се осигури адекватно лечение. Не на последно място следва да се отбележи, че травмата на [заличен текст] е получена след сбиване, провокирано от употреба на алкохол. По административната преписка са приложени доказателства, от които се установява, че на чужденеца са съставяни предупредителни протоколи за отстраняване от общежитието, поради нарушаване на нарушаване на дисциплината внасяне на алкохол, участие в сбиване с други търсещи закрила чужденци. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд четвърто отделение