Решение № 7927 от 16.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2481/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Калцит ЕООД срещу Решениe 1655/27.12.2024 г. на Административен съд София област (АССО), по адм. дело 775/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на дружеството против Решение РД-02-16-1230/12.05.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Иновации и конкурентноспособност 2014-2020 (ОПИК), с искане за обявяване на нищожността му, и осъжда дружеството за допълнителни разноски за държавна такса в полза на АССО. Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди, че при постановяване на решението третият по ред съдия-докладчик не съобразява извършените до момента процесуални действия, включително не взема предвид неизпълнени от страна на ответния административен орган указания за представяне на документи, влезли в сила решения по спорове между страните във връзка с изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, които са задължителни за тях. Намира, че мотивите на съда не съдържат собствени на съда изводи и аргументи, а представляват предимно пресъздаване съдържанието на жалбата и административния акт. Конкретно по твърдението за недопустимост на първоинстанционното производство, касаторът излага, че в нарушение на императивната норма на чл. 16, ал. 3 АПК, производството пред съда е проведено без задължителното участие на прокурор и не е представено становище на прокурор, което съдът дори да не е длъжен да кредитира, следва да обсъди в мотивите на решението си. Позовава се на съдебна практика на ВАС. Във връзка с твърдението си за неправилност на съдебното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаторът сочи, че съдът не взема предвид обстоятелството, че ответният орган е бил задължен да представи с разпореждане на съда от 29.07.2024 г. конкретни документи, което не е сторено и поради това съдът е следвало да приеме за доказани неизгодни за ответника факти, които обуславят извод за нищожност на оспорения административен акт, а именно решението е издадено при липса на съответно искане за плащане, подадено от бенефициера. Във връзка с твърдението си за нарушение на материалния закон, касаторът оспорва извода на съда, че оспореното Решение РД-02-16-1230/12.05.2023 г. на РУО на ОПИК е издадено в изпълнение на Решение 4283/02.04.2021 г., постановено по адм. дело 13258/2020 г. на Върховния административен съд, с което е отменено предходно Решение РД-16-49/17.01.2020 г. на същия орган за отказ от верификация на сумата от 42 660 лв. Доколкото с оспореното в първоинстанционното производство решение на РУО на ОПИК не се верифицират разходи в общ размер 3 397 660 лв., каквито разходи се твърди, че дружеството никога не е предявявало за възстановяване с искане за плащане по реда на ЗУСЕФСУ, то при възобновената висящност на производството по верификация вследствие постановената от ВАС отмяна на отказа за сумата от 42 660 лв., органът е направил произволно и лишено от основание изявление, което прави решението му нищожно. На следващо място, касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд за компетентност на органа по материя, тъй като намира, че на верификация подлежат единствено разходи, включени в съответно искане такива, свързани с изпълнението на проекта, но не и самата безвъзмездна финансова помощ (БФП), определена по размер с административния договор. Сочи, че БФП подлежи единствено на финансова корекция, каквато вече е определена с Решение РД-16-1962/10.12.2019 г. на РУО на ОПИК, отменено с Решение 8912/29.07.2021 г. на ВАС по адм. дело 4705/2021 г. Счита, че с настоящото решение органът се стреми да заобиколи закона, като определи повторно финансова корекция в размер на 100% от БФП, чрез формален отказ за верификация в нарушение на чл. 64 и чл. 71, ал. 4 ЗУСЕФС, което подкрепя извода за неговата нищожност. Твърди, че решението на РУО на ОПИК е издадено в противоречие с решенията на ВАС по адм. дело 13258/2020 г. и адм. дело 4705/2021 г., като изводът на органа, обусловил процесния отказ, че не е изпълнен четвъртият етап от дейността, респективно не е постигнат заложения в проекта резултат, не се подкрепя от приетото от ВАС, доколкото съдът в мотивите си към Решение 8912/29.07.2021 г. по адм. дело 4705/2021 г. сочи, че дори процесният актив да не е въведен в експлоатация, не може да се приеме, че поради това не са постигнати изцяло заложените по договора цели. Касаторът намира за неправилен и извода на съда, че нередността е налице, доколкото нередност с национален идентификационен номер ОПИК20/19/ЕФРР/196, на която органът основава решенията си за верификация и за финансова корекция, е приключена. Намира, че съдът не изпълнява задължението си служебно да следи за наличието на всички основания за нищожност на административния акт, независимо дали са релевирани от жалбоподателя. Сочи, че органът е издал акта си извън пределите на компетентността си, тъй като не разполага с правомощие да откаже верификация служебно, при липса на съответно искане от бенефициера и без да разполага с правомощие да верифицира самата безвъзмездна финансова помощ. Счита, че с оспореното решение РУО на ОПИК смесва два отделни правни института, прилагани на различно правно основание и в различни административни производства производство по определяне на финансова корекция, каквато може да бъде наложена веднъж, и отказ от верификация, на каквато подлежат единствено разходите по изпълнението на проекта, но не и самата БФП. Горното касаторът намира, че е достатъчно да обоснове извода за нищожност на административния акт, което не е сторено от първоинстанционния съд. Иска обезсилване на обжалвания съдебен акт, алтернативно отмяната му и решаване на спора по същество с обявяване нищожността на оспорения административен акт. Претендира разноски за две инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. В. Райчев. Ответникът РУО на ОПИК в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Касаторът се представлява от гл. експерт с юридическа правоспособност Д. Ганчев. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Не е спорно по делото, че между Министерството на икономиката, в чиято структура се намира Управляващият орган на Оперативна програма Иновации и конкурентноспособност 2014 - 2020 и КАЛЦИТ ЕООД е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) ВG16RFОР002-3.001-0640-С01 от 24.11.2017 г., по силата на който дружеството е бенефициер на БФП в максимален размер до 1 499 385 лв., при изрично посочени в договора условия, за изпълнението на проект Повишаване на енергийната ефективност на Калцит ЕООД . Съдът установява, че проект ВG16RFОР002-3.001-0640 е на обща стойност 3 397 148 лв. с основни дейности съгласно Приложение I от договора и с индикатори за изпълнение съгласно същото приложение. Срокът за изпълнение на договора е определен на 18 месеца до 24.05.2019 г. Основна цел на проекта е закупуването на пещ за производство на негасена вар със спомагателно оборудване (Мярка 1) като по този начин се реализират основните цели на КАЛЦИТ ЕООД - повишаване на енергийната ефективност вследствие на енергийни спестявания и намаляване на емисиите на СО2; - увеличаване на производителността. Специфични цели на проекта са - Повишаване качеството на продукцията; - Допълнителни ползи за околната среда чрез намаляване на отделяните въглеродни емисии. На 19.07.2019 г. бенефициерът представя пред УО окончателно искане за плащане, за период от 24.11.2017 г. до 25.05.2019 г. за сумата от 1 499 169 лв., към което са приложени финален технически и финансов отчет на проекта. Съдът приема за безспорно, че на 08.05.2019 г. на дружеството жалбоподател е доставена от Ин Мат Инженеринг ЕООД, метална конструкция за варова пещ , на 10.05.2019 г. е извършена доставка на оборудване на варова пещ, а на 14.05.2019 г. е извършена доставка на 1 бр. варова пещ. Съдът установява, че във връзка с изпълнението на АДБФП в УО на ОПИК е регистриран сигнал за нередност от 02.08.2019 г. по повод депозирания финален отчет и искане за плащане. При извършена проверка на място на 01.08.2019 г. от екип от експерти на УО е констатирано, че на място се извършват строително-монтажни работи, но закупената по проекта пещ за производство на негасена вар със спомагателно оборудване не е инсталирана и не е въведена в експлоатация. Прието е, че е не може да бъде отчетено изпълнението на Дейност 1 по проекта и от страна на бенефициера е декларирана невяра информация, поради което може да се направи предположение за извършена нередност. Отчетени са срещнати от бенефициера трудности с издаване на необходимото разрешение за строеж, както и че закупеното оборудване се съхранява в склад на доставчика в промишлена зона Кремиковци, съгласно изискванията на производителя. Прието е от органа, че към крайната дата на изпълнение на проекта, Дейност 1 не е изпълнена, а бенефициерът представя приемо-предавателни протоколи, които не отразяват действителната фактическа обстановка. В резултат на проведена процедура по администриране на нередност, е издадено Решение РД-16-1962/10.12.2019 г. на РУО на ОПИК, с което на Калцит ЕООД е определена финансова корекция в размер на 100% от предоставената финансова подкрепа със средства от ЕСИФ за закупуване и доставка на актива - Пещ за производство на негасена вар със спомагателно оборудване , поради допусната нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Във връзка с това, процедурата по верификация на искането за плащане приключва с неодобрение на отчетените дейности. На 17.01.2020 г. е издадено Решение РД-16-49/17.01.2020 г. на РУО на ОПИК, с което на основание чл. 64, ал.1 от ЗУСЕСИФ е направен отказ от верификация на разходи в размер на 42 660 лв., както следва: 1. За Енергиен одит сума в размер на 19 900 лв. 2. За Въвеждане на система за енергиен мениджмънт, вкл. съгл. стандарт БДС ЕК 180 50001/ЕК 180 50001 сума в размер на 980 лв. 3. За Сертифициране на система за енергиен мениджмънт вкл. съгл. стандарт БДС ЕК 180 5001/ЕК 180 50001 сума в размер на 13 900 лв. 4. За Финансов одит сума в размер на 5 000 лв. 5. За Публичност и визуализация - сума в размер на 2 592 лв. Съдът установява, че Решение РД-16-1962/10.12.2019 г. за определяне на финансова корекция е отменено с окончателно Решение 8912/29.07.2021 г. по адм. дело 4705/2021. г. по описа на ВАС. Впоследствие от страна на УО на ОПИК е стартирана нова проверка на подадения окончателен пакет отчетни документи, която също приключва с администриране на нередност и определяне на финансова корекция в посоченият по горе размер. Решение РД-16-49/17.01.2020 г. на РУО на ОПИК също е било предмет на съдебно оспорване, като с окончателно Решение 4283/02.04.2021 г. на ВАС по адм. дело 13258/2020 г., същото е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от "Калцит" ЕООД заявление за плащане. Като мотиви за отмяната ВАС сочи липса на произнасяне от страна на административния орган за отказ от верификация на суми за дейността, имаща отношение към закупуването, доставката и монтажа на пещ за производство на негасена вар със спомагателно оборудване, предвид факта, че към момента на издаването му вече е била проведена процедурата по администриране на нередност и същата е приключила с издаване на решение за финансова корекция, поради което изводът за недопустимост на останалите спомагателни дейности е лишен от фактически основания. Първоинстанционният съд приема, че оспореното пред него решение е издадено във връзка с гореописаните съдебни решения на ВАС и с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, в редакцията му от ДВ, бр. 39 от 2022 г. В мотивите си органът сочи, че Дейност 1 от проекта не е приключила в срока регламентиран за неговото изпълнение, като не е финализирана дори 4 години по-късно, т.е. не е изпълнен четвъртият етап от дейността (така, както е описана в т. 8 от проекта), респективно не е постигнат заложения в описанието на дейността резултат, цитиран по - горе Закупена, доставена и въведена в експлоатация, един брой пещ за производство на негасена вар със спомагателно оборудване (Мярка 1) . По този начин не е изпълнена мярка 1 от енергийния одит и не са реализирани заложените в него енергийни спестявания, въз основа на които проектът е бил одобрен за финансиране. При тези фактически констатации УО достига до извода, че разходите направени в рамките на Дейност 1, в размер на 3 355 000 лева, от които 1 460 775 лева БФП, са за дейност, която не съответства на критериите за подбор на операции по процедурата, описани в т. 13.1. Допустими дейности , подт. II, Допустими дейности от Условията за кандидатстване по процедура BG16R.FQP002-3.001, т.е. не е изпълнено условието за допустимост на разходите по чл. 57, ал. 1, т,.1 ЗУСЕФСУ, поради което същите са приети за недопустими. В решението е посочено, че от страна на бенефициера с искането за окончателно плащане са предявени за възстановяване разходи в размер на 42 660 лева, от които 38 394 лева БФП, за следните дейности: - 1. Енергиен одит ; 2. Въвеждане на система за енергиен мениджмънт вкл. съгласно стандарт БДС EN ISO 50001/EN ISO 50001 - 1 брой ; 3. Финансов одит ; 4. Публичност и визуализация , които дейности са част от Елемент Б Услуги , съгласно Условията за кандидатстване. Посочено е, че съгласно Условията за кандидатстване, проектните предложения следва да включват комбинация от двата елемента, като Елемент А Инвестиции е задължителен, а включването само на дейности по Елемент Б Услуги е недопустимо по процедурата. С оглед установеното неизпълнение на дейността от проекта по Елемент А Инвестиции , съответно с неодобрението на свързаните с нея разходи, от страна на органа е прието, че предявените от бенефициера разходи за услуги (Елемент Б от Условията за кандидатстване) не съответстват на критериите за подбор на операции по процедурата, описани в т. 13.1. Допустими дейности от Условията за кандидатстване, т.е. не е изпълнено условието за допустимост на разходите по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, поради което същите са приети за недопустими. За констатациите на органа по искането за окончателно плащане бенефициерът е уведомен с кореспонденция в ИСУН с рег. BG16RFOP002-3.001-0640-C01-М041 от 28.04.2023 г., като му е предоставен 7-дневен срок да изрази становище и/или да направи писмени искания и възражения, което право не е упражнено. Следва издаване на оспореното пред АССО Решение РД-02-16-1230/12.05.2023 г., в мотивите на което органът потвърждава констатациите си и се произнася въз основа на тях. Органът приема, че разходите в представения от КАЛЦИТ ЕООД - финален технически и финансов отчет по проекта, са в общ размер на 3 397 660 лв., от които БФП в размер на 1 499 169 лв. са недопустими за финансиране, тъй като не отговарят на изискванията за допустимост съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, вр. т. 13.1. Допустими дейности от Условията за кандидатстване по процедура BG16RFOP002-3.001. Решението е съобщено на бенефициера чрез ИСУН на датата на издаването му, като е оспорено от дружеството след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 АПК с искане за обявяване на нищожността му. С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът приема за безспорно, че от страна на Калцит ЕООД по административния договор е подадено едно единствено искане за плащане (окончателно) от 19.07.2019 г., за сумата от 1 499 169 лв., формирана от стойностите на БФП за изпълнение на дейностите по елемент А - 1 460 775 лв. и елемент Б 38 394 лв. При тези факти първоинстанционният съд приема, че доколкото е изтекъл срокът по чл. 149, ал. 1 АПК, то жалбата на Калцит ЕООД с искане за обявяване нищожността на административния акт е допустима и съдът дължи произнасяне единствено по тези доводи. В мотивите си първоинстанционният съд сочи, че в законодателството няма легално определение на понятието нищожен административен акт. При липсата на изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика възприемат за такива петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. С оглед приетата по делото Заповед РД-02-16-209/14.10.2022 г. на министъра на иновациите и растежа, с която главният директор на главна дирекция Европейски фондове за конкурентноспособност в Министерство на иновациите и растежа, в лицето на И. И. издател на оспорения акт, и с оглед § 12, ал. 2 от ПЗР на ПМС 20 от 25 февруари 2022 г., е определен да изпълнява функциите на ръководител на УО на ОПИК 2014-2020 по приоритетни оси 1,2,3,4,6 и 7 с всички произтичащи от това права, отговорности и задължения, първоинстанционният съд формира извод за компетентност на административния орган. Съдът приема, че порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Като начин за външно изразяване на административния акт, предписан от закона, формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока. В конкретния случай съдът приема, че доколкото оспореното пред него решение е издадено в изискуемата по закон писмена форма, то не е налице порок, обуславящ нищожност на акта. По отношение спазването на административнопроизводствените правила съдът сочи, че според възприетото в правната теория, тяхното нарушение е съществено, когато повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, без в случая да се установява такъв порок на оспореното решение. На следващо място, съдът отхвърля като неоснователни доводите на жалбоподателя за липса на основание за издаване на оспореното решение, тъй като от страна на бенефициера не е подавано искане за плащане на посочената в решението сума в размер от 3 397 660 лв. Сочи, че предмет на разглеждане в производството пред него е отказът да се верифицират разходите по искането за плащане по финален технически и финансов отчет, а не наложени финансови корекции в резултат на констатирани нередности. Верифицирането на извършените от бенефициера разходи по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка досежно допустимостта на извършените разходи и по естеството си не предполага наличието на нередност, в т.ч. не е елемент от процедурата по определяне на финансова корекция при установяването на такава. От своя страна пък финансовата корекция не е основание за отказ от верификация, а основание за намаляване на размера на вече верифицираните разходи. Поради това съдът сочи, че са налице две отделни процедури - по верифициране на разходите и по налагане на финансови корекции, всяка една от които приключва с издаването на съответни административни актове, при спазването на определени материално правни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване. Според съда, решението за отказ за верификация, в случаите на започнала и вече приключила процедура по администриране на нередност, има за цел да ограничи верифициране на разходи, представляващи евентуалното финансово отражение на наложена финансова корекция. Съдът приема, че решението е издадено при съобразяване мотивите на Решение 4283/02.04.2021 г. на ВАС по адм. дело 13258/2020 г. и дадените от съда указания, като органът се произнася както по отношение верификацията на суми, свързани с основната дейност по Елемент А, така и такива, свързани с допълнителните дейности по Елемент Б от бюджета на проекта. Поради това формира извод, че не е налице съществено нарушение на административно производствените правила, както и на материалния закон, което да води до наличието на основания за прогласяване на нищожността на акта. Съдът сочи, че евентуалните нарушения на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. По отношение съответствието на административния акт с целта на закона, съдът сочи, че само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт или с волеизявлението, отразено в оспорения акт, посоченият порок ще води до нищожност. Формира извод, че в случая компетентният орган приема решение, с което се постига целта на закона, определена с нормата на чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ, според която ръководителят на управляващия орган издава отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, за които не е потвърдена допустимост. Съдът не приема за основателни доводите на жалбоподателя за множество постановени от органа откази за верификация при липса на подадени от страна на бенефициера искания, доколкото с отмяната на Решение РД-16-49/17.01.2020 г. на РУО е възстановена висящността на производството и органът е задължен да се произнесе по подаденото от бенефициера искане за плащане, съобразно мотивите на ВАС в решението за отмяна. Съдът отхвърля и доводите, че с решението, чиято нищожност се иска да бъде обявена, органът се стреми да наложи финансова корекция на бенефициера. Сочи независимото провеждане и самостоятелните правни основания за провеждане на всяко от двете производства, като намира, че актът, с който не са верифицирани определени разходи по проекта не препятства органа да осъществи процедура по определяне на финансова корекция, каквато в конкретния случай е реализирана. В тази връзка отхвърля като неоснователен и доводът, че административният акт противоречи на влезлите в законна сила съдебни решения 4283 от 02.04.2021 г. по адм. дело 13258/2020г. на ВАС и 8912 от 29.07.2021 г. по адм. дело 4705/2021 г. на ВАС, поради което е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Допълва, че решението по адм. дело 4705/2021 г. се отнася до определена на Калцит ЕООД финансова корекция, което предполага провеждането на различно административно производство и издаването на различен от оспорения по делото административен акт. С оглед изложеното, съдът достига до решаващия извод, че оспореният пред него акт не е нищожен и отхвърля жалбата на Калцит ЕООД, като осъжда дружеството да заплати допълнителна държавна такса в размер на 291,28 лв. при първоначално събрани 50 лв., предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗУСЕФСУ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Несъстоятелни са доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение, поради неучастието на прокурор в процеса. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по жалбата на Калцит ЕООД преди промените в чл. 127, т. 6 от Конституцията на Република България, извършени със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, обн. ДВ бр. 106 от 22.12.2023 г. Към този момент, съгласно посочената конституционна разпоредба прокуратурата следи за спазване на законността, като в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела. В съответствие с тази разпоредба е тази на чл. 16, ал. 1, т. 2 АПК, съгласно която прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като в предвидените в този кодекс или в друг закон случаи участва в административни дела. Оспорването на индивидуалните административни актове обаче не е такъв предвиден в АПК случай, поради което евентуално основание за задължителното участие на прокурор в инициираното от заинтересовано лице съдебно производство по оспорване на индивидуален административен акт следва да се търси в съответния закон, който урежда издаването на акта. В конкретния случай се касае за административен акт, чието издаване се урежда от специалните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), с които не е предвидено задължително участие на прокурор при оспорване на индивидуалните административни актове, издадени в някое от предвидените в него производства. Ето защо, твърдението на касатора за недопустимост на производството, поради неучастието на прокурор, доколкото нито АПК, нито специалният закон предвиждат задължителност на участието му, не се подкрепя от нормативната уредба. От своя страна, разпоредбата на чл. 16, ал. 3 АПК предвижда представянето на заключение от прокурора, но тази разпоредба няма самостоятелно приложение извън уредбата на случаите, в които е предвидено задължителното участие на прокурор в съответното съдебно административно производство. Настоящата касационна инстанция приема за правилен решаващия извод на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт не е нищожен. За да достигне до този извод, съдът прави задълбочено изследване дали по отношение на решението на РУО на ОПИК е налице толкова съществено нарушение на всяко от изискванията за законосъобразността му, което поради интензитета си води до нищожност на обективираното в това решение волеизявление на органа. От съдържанието на обжалваното решение е видно, че е спазен чл. 172а, ал. 2 АПК, като са изложени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, които са формирани въз основа на собствен анализ на доказателствения материал в съвкупност. Мотивите на съда са относими, всеобхватни и подробни, обосновават правилен извод, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК касационната инстанция препраща към тях и не е необходимо да ги преповтаря в настоящото решение. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на изложеното в касационната жалба, както указанията, дадени от съда с Разпореждане 1520/29.07.2024 г. (за представяне на подаденото от бенефициера искане за плащане), така и тези, дадени с Разпореждане 1675/20.08.2024 г. (което, на практика, дава указания за представяне на същото искане за плащане) и с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 16.09.2024 г., са изпълнени от ответния административен орган. Доколкото и от страна на бенефициера и настоящ касатор не се оспорва, че по АДБФП от негова страна е представено едно-единствено искане за плащане (окончателно), с оглед особеностите на самата процедура междувпрочем, който факт той не оспорва, то доводите му в тази връзка са напълно извадени от контекста. Вярно е, че искането за плащане, както правилно установява и първоинстанционният съд, е на стойност 1 499 169,00 лв. Без подкрепа във фактите по делото и нормативната уредба, е твърдението на касатора, че тъй като от негова страна не е направено искане за възстановяване на разходи в размер на 3 397 660,00 лв., то като не е верифицирал разходи в този размер, органът се е произнесъл по несъществуващо искане за верификация и следователно без основание, от една страна, а от друга че искането за плащане е било само за сумата от 42 660,00 лв., по отношение на които и с оглед първоначалния отказ на административния орган, обективиран в Решение РД-16-49/17.01.2020 г. на РУО на ОПИК, е постановено отменителното Решение 4283/02.04.2021 г. на ВАС по адм. дело 13258/2020 г., като от това следва нищожност на волеизявлението на административния орган. Тези аргументи не държат сметка за същността на верификацията, като производство, в което управляващият орган на съответната програма, чрез която се предоставя безвъзмездна финансова помощ по линия на ЕСИФ, установява допустимостта на извършените от бенефициера разходи, която от своя страна е основание за възстановяването им на бенефициера в размера, съответстващ на размера на договорената безвъзмездна финансова помощ. Върховният административен съд неведнъж е имал възможност да подчертае, че установяване допустимостта на разходите се извършва чрез предвидените на европейско ниво и в националното законодателство управленски проверки както по отношение на подлежащите на възстановяване чрез безвъзмездна финансова помощ разходи, така и на тези, които остават за сметка на собственото на бенефициера финансиране (за операциите, за които такова финансиране е предвидено), макар последните да не подлежат на възстановяване т.е. на всички извършени разходи. Това е така, доколкото и в настоящия случай, съгласно чл. 2.1. от АДБФП, предоставяната на Калцит ЕООД безвъзмездна финансова помощ в размер на 1 499 385,00 лв., представлява процент от общите допустими разходи по Елемент А Инвестиции и процент от общите допустими разходи по Елемент Б Услуги , както е посочено в т. Бюджет от Приложение І по процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-3.001 Енергийна ефективност за малките и средни предприятия , Приоритетна ос 3 Енергийна и ресурсна ефективност , Инвестиционен приоритет 3.1 Енергийни технологии и енергийна ефективност , Специфична цел 3.1 Намаляване на енергийната интензивност на икономиката по ОПИК 2014-2020. А както е посочено в чл. 2.2.2 от АДБФП, окончателната сума на безвъзмездната финансова помощ се определя при спазване на разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от Приложение ІІ към договора. Не на последно място, за плащанията са предвидени три варианта, последният трети от които, предвижда окончателно плащане в размер на общата стойност на безвъзмедната помощ, изчислена като се приложи процентът, посочен в чл. 2.1. от АДБФП, към общите верифицирани разходи. Ясно е, че общата стойност на безвъзмездната помощ, която подлежи на изплащане на бенефициера, не може да бъде определена без да бъде определена общата стойност на допустимите разходи, при спазване на съответните ограничения на допустимите разходи по отношение на двата основни елемента, формиращи бюджета на проекта Елемент А Инвестиции и Елемент Б Услуги , съгласно категориите допустими разходи, посочени в т. 14 от Условията за кандидатстване във вр. с минималните и максималните размери на безвъзмездната помощ по конкретния проект, посочени в т. 9 от Условията за кандидатстване. Несъответно на фактите е и твърдението на касатора за неправилност на извода на съда, че оспореното Решение РД-02-16-1230/12.05.2023 г. на РУО на ОПИК не е съобразено с коментираното вече решение на ВАС по адм. дело 13258/2020 г. С отмяната на този отказ за верификация е възстановена висящността на административното производство, започнало по инициатива на бенефициера Калцит ЕООД с подаване на искането за окончателно плащане, с което за възстановяване са предявени разходи в размер на 1 499 169,00 лв. При издаване на процесния акт, органът се е съобразил напълно с мотивите на ВАС по отношение фактическите и правни основания, които обосновават изявлението му за отказ от верификация. С процесното искане за плащане са предявени разходи както по отношение основната проектна дейност по Елемент А Инвестиции (предвидената за закупуване, доставяне и въвеждане в експлоатация пещ за производство на негасена вар със спомагателно оборудване (Мярка 1), в размер на 1 460 775,60 лв. за сметка на БФП, така и по отношение дейностите Енергиен одит , Въвеждане на система за енергиен мениджмънт, вкл. съгласно стандарт БДС EN ISO 50001/ EN ISO 50001 1 брой , Сертифициране на система за енергиен мениджмънт, вкл. съгласно стандарт БДС EN ISO 50001/ EN ISO 50001 1 брой , Финансов одит и Публичност и визуализация , които са бюджетирани по Елемент Б Услуги , в размер на 38 394,00 лв. за сметка на БФП, или общо в размер на 1 499169,00 лв. По отношение на тези две категории разходи административният орган е обосновал изводите си за недопустимост на конкретно извършените от бенефициера разходи, чиято обща стойност възлиза на 3 397 660,00 лв. Формираният от органа извод за недопустимост както на разходите по Елемент А, така и на обусловените от тях разходи по Елемент Б, води до краен извод за недопустимост на всички извършени от бенефициера разходи както тези за сметка на безвъзмездната финансова помощ, така и тези за сметка на собственото финансиране на бенефициера. Ясно и недвусмислено в тази връзка в оспореното решение е посочен както общият размер на недопустимите разходи, така и размерът на недопустимите разходи за сметка на безвъзмездната помощ, в съответствие с описаните по-горе разпоредби от АДБФП. Ето защо, като се е произнесъл по допустимостта на всички извършени от бенефициера разходи, а на само тези, които биха подлежали на възстановяване чрез средства от договорената безвъзмездна финансова помощ, органът не е направил волеизявление извън компетентността си, произтичаща от клаузите на сключения с Калцит ЕООД административен договор. Поради това и решението му не е нищожно на това основание. Тук е мястото да се отбележи, че доводите на касатора, че безвъзмездната финансова помощ не подлежи на верификация, доколкото нейният размер е договорен с подписания АДБФП, произтичат от несъвсем коректния израз в диспозитива на решението на РУО на ОПИК, че се отказва верификацията на разходи в посочения общ размер от 3 397 660,00 лв., от които безвъзмездна финансова помощ (БФП) 1 499 169,00 лева . Коректният прочит е в смисъл, че не се верифицират разходи в този размер, които са за сметка на безвъзмездната финансова помощ и именно в този размер същите няма да бъдат възстановени на бенефициера. Тази неточност в изказа, обаче, не обуславя извод за нищожност на волеизявлението на органа. Напълно неоснователни са и останалите доводи на касатора за неправилност на първоинстанционното решение. Нито от мотивите на административния акт, нито от диспозитива му, който обективира изявление на органа за отказ от верификация, може да се направи извод, че с издаването на акта се цели определянето на финансова корекция. Ирелевантно в настоящия случай е дали действително е налице нередност, като основание за определяне на финансова корекция, доколкото оспореният акт не е издаден в производство по администриране на нередност по чл. 69 и сл. ЗУСЕФСУ. Същевременно дали и доколко изложените от органа фактически основания във връзка неизпълнението на дейност 1 от проекта и постигане на заложените основни цели обуславят извод за недопустимост на разходите по Елемент А Инвестиции , които се явяват съществената част от отказаните да бъдат верифицирани разходи по искането за окончателно плащане, на посоченото от органа правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, е въпрос на съответствие на фактическите с правните основания за издаване на акта, преценката за което може да бъде извършена при проверка законосъобразността на акта в редовно производство по чл. 145 и сл. АПК, каквото не е проведеното пред първоинстанционния съд, тъй като с подадената след срока по чл. 149, ал. 1 АПК жалба на Калцит ЕООД актът се оспорва само с доводи за неговата нищожност. Посочените от органа правни основания, както и волеизявлението му съответстват на резултата от провеждане на производство по верификация, инициирано чрез подаденото от бенефициера Калцит ЕООД искане за окончателно плащане от 19.07.2019 г. Поради това и твърдението за определяне на финансова корекция в нарушение на чл. 71, ал. 4 ЗУСЕФСУ с оглед отменително Решение 8912/29.07.2021 г. по адм. дело 4705/2021 г. на ВАС, са неоснователни. С оглед гореизложеното твърденията в касационната жалба за недопустимост, алтернативно за неправилност на съдебното решение, са неоснователни, и същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора касаторът няма право на разноски. От страна на ответника такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК Върховният административен съд, седмо отделение