Решение № 15148 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4835/2017 г.

Решение № 15148 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4835/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 377 от 07.03.2017 г., постановено по адм. д. № 2538/2016 г. Административен съд - Б. е отменил заповед № РД-25-1469/07.02.2016 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Б. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса - Б., чрез пълномощника ст. юрк. Костадинова с молба да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено друго, с което първоинстанционната жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия "Сити клиник - Б." ООД, чрез пълномощника юрк. Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, страните редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за правилност и обоснованост на решението на Административен съд - Б.. П. постановяването му не е допуснато нарушение на материалния закон. Оспореният административен акт, като постановен в нарушение на чл. 146, т. 4 от АПК, правилно е бил отменен от първоинстанционния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Правилно първоинстанционният съд е приел заповедта за налагане на санкции № РД 25-1469/07.12.2016 г., издадена от директора на РЗОК за незаконосъобразна, поради това, че на първо място, като правно основание за налагането на финансовата неустойка е посочена чл. 263, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa (Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г.), която разпоредба касае налагането на финансови неустойки на изпълнители на извънболнична помощ. Жалбоподателят в първоинстанционното производство е сключил договор с НЗОК за изпълнение на болнична помощ по клинични пътеки. Освен изложеното решаващият състав е констатирал и липса на соченото от административния орган нарушение на чл. 185, ал. 3, т. 20 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2015 г. (НРД за МД 2015 г.), поради това, че описването на издаден болничен лист от лечебното заведение, не е задължителен реквизит на епикризата. Така постановеното решение е правилно. С оспорената пред Административен съд - Б. заповед за налагане на санкции № РД 25-1469/07.12.2016 г., издадена от директора на РЗОК - Б., на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО и чл. 270, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., на "Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия "Сити клиник Б." ООД са наложени две финансови неустойки, на основание чл. 263, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. в размер на 200 лева, или на обща стойност 400 лева, за следните нарушения: 1) При работа с болничната документация при пациент с ИЗ № 1476, хоспитализиран в периода от 16.10.2016 г. до 19.10.2016 г. по КП № 28, в епикризата на пациента, не е отразен издаден по време на болничния престой болничен лист № Е 2016 6857606 за 33 дни. Соченото нарушение е извършено за първи път. 2) При работа с болничната документация при пациент с ИЗ № 1448, хоспитализиран в лечебното заведение за периода от 10.10.2016 г. до 13.10.2016 г. по КП № 28, в епикризата на пациента, не е отразен издаден по време на болничния престой болничен лист № Е 2016 6857604. Нарушението е извършено за първи път. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на заповедта за налагане на санкции на "Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия "Сити клиник Б." ООД. За налагането на финансова неустойка в размер на 200 лева за всяко нарушение, административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 263, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Съгласно посочената разпоредба, когато изпълнител на извънболнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО, определени в НРД за медицинските дейности за 2015 г. /Решението, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "финансова неустойка" в размер от 50 до 150 лв. На първо място санкционираното лечебно заведение, не осъществява извънболнична помощ. Видно от представения по делото договор № 020970/19.02.2015 г., сключен между НЗОК и Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия "Кардио-център Понтика" ООД и допълнително споразумение № 42/14.05.2016 г. към посочения договор, сключено между НЗОК и Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия "Сити клиник Б." ООД, страните са се споразумели за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Освен изложеното в разпоредбата се сочи размер на неустойката в размер от 50 лв. до 150 лв., а жалбоподателят е санкциониран в размер на 200 лева за всяко нарушение, което от своя страна навежда за още едно несъответствие във волята на административния орган и основанието за налагане на финансовата неустойка. Горното води до извода, че директорът на РЗОК - Б., е наложил финансовата неустойка, посочвайки правно основание, което е неотносимо към процесния случай, тъй като касае друг тип изпълнители на медицинска помощ. Правилни са изводите на съда, че досежно болничните заведения относимата разпоредба за налагане на санкция "финансова неустойка" е разпоредбата на чл. 263, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., която обаче, не е посочена, като правно основание от административния орган. На следващо място, настоящият състав е съгласен с мотивите на първоинстанционния съд, че невписването на издаден болничен лист от лечебното заведение, в епикризата на пациент, който е бил хоспитализиран в болницата, не съставлява нарушение на чл. 185 от НРД за МД за 2015 г. В нормата на чл. 185 от НРД за МД 2015 г. е посочено изискването при дехоспитализирането на ЗЗОЛ, изпълнителят на болничната помощ да издаде епикриза с машинен текст в три екземпляра, с конкретизация, че първият екземпляр остава в пациента, вторият се връща на общо практикуващия лекар, а третият остава в болничното заведение. В ал. 3 на чл. 185 от НРД за МД 2015 г., се съдържат реквизитите на епикризата. Соченото от административния орган нарушение касае т. 20, досежно описанието на съпровождащите епикризата изследвания и други документи за служебно ползване. Болничният лист е документ, издаван от здравните органи за удостоверяване на временна неработоспособност на определено лице пред работодател и пред Националния осигурителен институт. Той служи, като официален документ пред работодателя за отсъствието на конкретен работник или служител от работния процес и за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност до третия ден от предвидения в болничния лист срок, и пред Националния осигурителен институт за отпускане на обезщетение за временна неработоспособност, след третия ден от периода на временната неработоспособност. Болничният лист, не съдържа медицинска информация, необходима на лекарите за служебно ползване. Настоящият състав не приема отъждествяването от административния орган на понятията "болничен лист" и "други документи за служебно ползване", още по-малко на "съпровождащите епикризата изследвания", визирани като реквизит на епикризата по чл. 185, ал. 3, т. 20 от НРД за МД 2015 г. Предвид горното, правилно административният съд е приел, че неотразяването на издаден от болничното заведение болничен лист в епикризата на пациент при дехоспитализирането му, не представлява нарушение на НРД за МД 2015 г., и не е основание за налагане на финансова неустойка. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалноправните норми и процесуалните правила и не са налице касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Специализирана болница за активно лечение по кардиохирургия "Сити клиник - Б." ООД, сумата от 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,