Решение № 14051 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4950/2014 г.

Решение № 14051 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4950/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния (АПК). Образувано е по касационна жалба на Рахим Мехмед Гюлюстан, с. Лале, община Момчилград, срещу решение № 17 от 25.02.2014 г. по адм. дело № 159/2013 г. на Административен съд - гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 12913 от 2.12.2013 г. на началника на Районно управление "Полиция", гр. Момчилград, с което на основание чл. 155, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) са му отнети разрешения за носене и употреба на огнестрелно оръжие. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление "Полиция", гр. Момчилград, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на Рахим Мехмед Гюлюстан били издадени две разрешителни за съхранение и носене на огнестрелно оръжие - кж. № 280446 и № 73 от 26.06.2012 г. След извършена проверка за спазване на изискванията за Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, контролните органи установили, че на 12.11.2013 г. срещу Рахим Мехмед Гюлюстан с Постановление на РП - Момчилград е образувано ДП № 141/2013 г. по описа на РУП - Момчилград за престъпление по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). На 2.12.2013 г. началникът на Районно управление "Полиция", гр. Момчилград, издал оспореното Решение № 12913, с което на основание чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ и поради образувано ДП № 141/2013 г., е отнел разрешения за съхранение и носене на ловно оръжие кж. № 280446 и № 73 от 26.06.2012 г. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, в т.ч. фактически и правни основания за издаване, и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че административният акт е в съответствие с материалноправните разпоредби - чл. 155, ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Към датата на издаване на оспореното решение срещу Рахим Мехмед Гюлюстан е било образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Въз основа на това направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна и отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Административен съд - гр. Кърджали е установил прецизно релевантните за предмета на спора факти и касационната инстанция ги приема за доказани така, както са изложени по-горе. Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема при настъпване на обстоятелството по точка 2 на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. Точка 2 визира два факта - осъждане за умишлено престъпление от общ характер и образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Безспорно, относима за предмета на спора е хипотезата на образувано наказателно производство. Т.е. законодателят е приел, че юридическият факт, при настъпването, на който разрешителното следва да бъде отнето, е образуването на наказателно производство. Самият факт на образувано производство е достатъчно основание да бъде отнето разрешителното. Именно той е правнорелевантен за законосъобразността на заповедта за отнемане на разрешителното. С оглед на така установения фактически състав на относимата правна норма доводите на касатора, свързани с обстоятелството, че към 12.11.2013 г. по процесното ДП № 141/2013 г. по описа на РУП - Момчилград не е извършвано нито едно процесуално действие по смисъла на НПК, е неотносим, тъй като този факт не е релевантен за законосъобразността на оспорената заповед. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че материали по ДП № 141/2013 г. не са събрани и фактически не е налице законосъобразно образувано наказателно производство срещу Рахим Мехмед Гюлюстан. Досъдебното производство е регламентирано от НПК като част от наказателното производство - чл. 207 и сл. от НПК, във връзка с чл. 23 от НПК. Съгласно чл. 212, ал. 1 от НПК то се образува с постановление на прокурора, какъвто е настоящият случай. Видно от изложеното обжалваното решение е правилно. Релевираните от касатора отменителни основания са неоснователни. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка на валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение