Решение № 3753 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10150/2020 г.

Решение № 3753 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10150/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. Ф., срещу Решение № 439/10.07.2020 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по административно дело № 409/2020 г., с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-193-0027054/28.02.2020 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че заповедта, с която е наложена процесната ПАМ, е правилна и законосъобразна, като е съобразена с тежестта на нарушението и е подробно мотивирана. Отправеното към съда искане е за отмяна на първоинстанционното решение и за потвърждение на ЗНПАМ, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и на разноски. Ответникът "АК 50" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Костандово, Община Ракитово, Област Пазарджик, [улица], в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и необоснована, като счита, че не са налице твърдените касационни основания, и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Моли за отхвърляне искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид изложените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пазарджик е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-193-0027054/28.02.2020 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив при ЦУ на НАП, с която на "АК 50" ЕООД, с [ЕИК], е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Костандово, Община Ракитово, област Пазарджик, [адрес], стопанисван от дружеството ответник, и забрана за достъп до него за срок от 3 (три) дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. С решението си, предмет на настоящото касационно производство, първоинстанционният съд е приел, че Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа необходимите според чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Според административния съд обаче при издаване на въпросната Заповед за налагане на ПАМ органът не е спазил материалния закон, както и не е взел под внимание целта на закона. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че на 21.02.2020 г. е извършена проверка в обекта на ответника и при контролна покупка, отразена в издаден фискален бон от въведено в експлоатация фискално устройство, същият не е съдържал един от задължителните реквизити според разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. По-конкретно – в издадения фискален бон покупката (2 броя шоколадов десерт и 100 гр. ядки) е била отразена като "хранителни стоки", а не както е изискването на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. стоката да бъде посочена със съответното й наименование. Дружеството е предприело необходимите действия, за да отстрани нарушението, и видно от приложените по делото доказателства на 25.02.2020 г. фискалните бонове вече са съдържали изискуемите реквизити, а заповедта за налагане на ПАМ е издадена на 28.02.2020 г. Поради своевременното отстраняване на нарушението, административният съд намира заповедта за налагане на ПАМ за незаконосъобразна, тъй като не съответства на преследваната от закона цел. Така постановеното решение на Административен съд - Пазарджик е правилно, като съдът е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 АПК. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, принудителните административни мерки се прилагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а не с цел санкциониране на нарушителя. В процесния случай обаче, както правилно първоинстанционният съд е посочил, прилагането на ПАМ не би постигнало никоя от целите на административната принуда, като би ограничило в значителна степен правата на ответника. Това е така, тъй като нарушението, за което е съставена ЗНПАМ, е своевременно отстранено и затварянето на обекта се явява нецелесъобразно. Макар ЗНПАМ да съдържа мотиви относно необходимостта от използването на административна принуда, административният съд правилно е преценил, че те не обосновават налагането на ПАМ и не са съобразени с особеностите на конкретния случай. С оглед изложеното и при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, а искане за присъждане на разноски от ответника по касация не е направено и не са представени доказателства за сторени такива. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение