Решение № 858 от 26.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, подадена чрез юрисконсулт Данева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 2594/ 18.04.2022г. по административно дело 6531/ 2019 г. на Административен съд- София- град (АССГ).

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Счита се за несъстоятелен изводът на първоинстанционния съд, че изискването за монтиране на измервателните уреди не е поставено, като абсолютно изискване от законодателя.

Смята за неправилни и необосновани изводите на решаващия състав по отношение на поставеното условие за осигуряване на екологичен минимум, заложено по т.2 от Приложение 1 към Разрешително за водовземане 1604 от 22. 05. 2003г. В тази връзка посочва, че при издаване на самото разрешително по никакъв начин не е променяно условието или параметрите на разрешителното, касаещи осигуряване на екологичния минимум след отвора на язовира по река Крива.

Ответникът- "Национална електрическа компания" ЕАД, в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Маринкова, счита касационната жалба на МОСВ за неоснователна и необоснована, респективно решението на съда за правилно, законосъобразно и обосновано, като издадено в съответствие с материално- правните норми и съдопризводствените правила.

Касационният жалбоподател- министъра на околната среда и водите, чрез главен юрисконсулт Данева в открито съдебно заседание счита решението на Административен съд- София- град за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли същото да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък на разноските.

Ответникът- "Национална електрическа компания" ЕАД- град София в открито съдебно заседание чрез старши юрисконсулт Маринкова моли, да се отхвърли така предявената касационна жалба на МОСВ, като необоснована и недоказана и се потвърди решението на първоинстанционния съд, което намира за правилно, законосъобразно, подробно мотивирано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Подробни съображения са развити в представените писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Смята, че съдът неправилно е отменил оспорения акт на министъра на околната среда и водите.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С Решение 2594/ 18.04.2022г. по адм. дело 6531/ 2019 г. на Административен съд- София- град се ОТМЕНЯ по жалба на "Национална електрическа компания" ЕАД, Решение 14/ 17.01.2019 г. на министъра на околната среда и водите за продължаване срока на действие и изменение на Разрешително 1604/ 22.05.2003г. за водовземане от язовир Белмекен в частта по т. 1 от новосъздадения раздел 1.9 Задължения за провеждане на собствен мониторинг, ведно със свързаните с това ново условие- задължения, описани в т. 4- т. 6 от Приложение 1; т.3 от новосъздадения раздел 1.9 и по т. 2 от Приложение 1 към Разрешително за водовземане 1604/ 22.05.2003 г.

За да достигне до този правен извод решаващият съд е установил, че НЕК е титуляр на Разрешително 604/ 22.05.2003 г., изменено и продължено с решение 30/ 29.02.2009 г. за водовземане от повърхностен воден обект- язовир Белмекен, издадено от министъра на околната среда и водите с цел на водовземане - производство на електроенергия.

Посочил, че административното производство е образувано по Заявление с вх. ПВ-49/ 26.11.2018г. на НЕК за продължаване срока на Разрешително 1604/ 22.05.2003 г. за водовземане на повърхностен воден обект за производство на електроенергия, посредством ВЕЦ- ПАВЕЦ Белмекен.

С Писмо вх. ПВ-49/ 20.12.2018 г., директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район е уведомил министъра на околната среда и водите, че условията на издаденото разрешително и тези, посочени в месечния график за ползване на води от значимите язовири се спазват от НЕК ЕАД. В законоустановения срок се подава декларация по чл. 194б от ЗВ и доклад за изпълнение на условията на разрешителното, размерът на таксата се заплаща по бюджетна сметка, ежемесечно се предоставя информация за ползваните обеми вода и произведена електроенергия.

Въз основа на това е издадено Решение 14/ 17.01.2019 г. от министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2, чл. 78а от ЗВ е продължен срока на действие и е приведено в съответствие с § 146, ал. 2 от ЗИД на ЗВ Разрешително 1604/ 22.05.2003 г. (изменено и продължено с решение 30/29.02.2009 г.) за водовземане от язовир Белмекен за производство на електроенергия, издадено от министъра на околната среда и водите на НЕК.

Оспорените изменения в разрешително 1604/ 22.05.2003 г. са следните:

т. I.9 Създава се нов раздел Задължения за провеждане на собствен мониторинг със следното съдържание:

т. 1 Използваният воден обем се измерва с монтирано измервателно устройство, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ бр. 98/2003 ) и свързаните с него т. 4- т. 6 от Приложение 1 Условия при които се предоставя правото на водовземане:

т. 4 Титулярят на разрешителното да поддържа в изправност измервателното устройство за целия срок на действие на разрешителното;

т. 5 В случай на повреда на измервателното устройство, титулярят е длъжен незабавно да уведоми контролиращия орган, да впише в дневника за измерване на водните количества датата и часа на повредата и да я отстрани в срок от един месец;

т. 6 В случай на неизправност на измервателното устройство, за периода на водовземане без измервателни устройства, но за не- повече от един месец, в дневника за измерване на водните количества се отразяват разрешените с месечните графици водни количества;

т. 3 от раздел І.9, която гласи Титулярът на разрешителното да предоставя на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район протоколи от анализа на водните проби, изготвени в съответствие и в срока, указан в съгласувания план за собствен мониторинг и

т. 2 от Приложение 1 Условия, при които се предоставя правото на водовземане, която гласи Титулярят на разрешителното да осигурява подаването на минимални водни количества в размер на 10% от средномногогодишното водно количество след язовир Белмекен и след всяко водохващане на събирателните деривации и канали, необходими за нормалното функциониране на екосистемите в руслата на реките.

Решаващият съд е посочил, че според приетото заключение от комплексната съдебно- техническа експертиза, в регистъра на одобрените типове средства за измервания няма средство за измерване обемен разходомер от одобрен тип, което да може да се приложи за коректно отчитане на използвания воден обем от НЕК в язовир Белмекен. Техническите изисквания за монтиране на такъв тип устройства не съответстват на техническите особености на обекта.

От правна страна решаващият съд е приел, че макар и формално оспореното решение да е издадено в изискуемата се от закона писмена форма и да съдържа посочване на приложимите правни норми, липсва излагане на фактическите основания за издаването му.

На следващо място е установил, че не е спазена адм. процедура по Закона за водите. Преценил е, че посоченото неизпълнение на задължението по чл. 62а, ал. 5 от Закона за водите е лишило дружеството от възможността, в съответствие с чл. 64 от Закона за водите да изрази становище по изменението и да представи своите възражения. Това нарушение следвало да бъде квалифицирано като съществено нарушение на административно производствените правила и самостоятелно основание за отмяна на административния акт в оспорената му част.

Преценил е, че в случая, министърът на околната среда и водите не е изследвал фактическата обстановка по казуса, не е събрал служебно и/ или по искане на страните доказателства, не ги е обсъдил, а едностранно е изменил разрешението за водоползване, без да изложи ясни и конкретни мотиви защо е приел, че монтирането на уред за измерване е технически изпълнимо в конкретния случай.

Според решаващият съд дори и да се приеме, че са налице някакви мотиви, то те са изложени формално, без конкретно обвързване с фактите по спора и удостоверяващите ги писмени доказателства.

Адм. съд в обобщение е посочил, че решението на Министъра на околната среда и водите в оспорената му част се явява незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.

Решението на административния съд е НЕПРАВИЛНО, поради нарушение на материалния закон.

Адм. съд е изяснил всички правнорелевантни факти по спора, но изводите му относно, допуснатите от административния орган нарушения на закона не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция.

1. Необосновано адм. съд приема, че в оспорената част от решението на МОСВ липсват надлежни мотиви за издаване на административния акт. Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите в случая, макар и кратки, са достатъчно конкретни и съдържат достатъчно съображения по въпроса, който се решава с административния акт (лист 50- 51 от адм. дело 2061/ 2019 г. на ВАС). Още повече, че е издаден положителен адм. акт, който удовлетворява заявеното, като се продължават сроковете за водовземане до 2029г.

Относно частта на обжалваните изменения, адм. орган е обсъдил неговото задължение от разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите /ДВ, бр. 61 от 2010 г., която определя, че всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, освен посочените в ал. 1, се привеждат в съответствие с изискванията на закона при първото им изменение или продължаване. Съответно е посочил законовото задължение за собствен мониторинг- 194б ЗВ, доклад за изпълнението на условията в издадените им разрешителни по чл.48, ал.1, т.2 ЗВ.

1. Необосновано адм. съд приема, че в адм. производство е допуснато съществено нарушение на административно- производствените правила. Неправилно в съдебния акт се смята, че не е спазена процедурата по чл. 62а, ал. 5 от Закона за водите, съгласно която съобщението по ал. 1 се изпраща и на титулярите на вече издадени разрешителни, за които при преценката по чл. 62 е установено, че ще бъдат променени някои от параметрите на разрешеното използване, както и на собствениците на съоръженията, когато искането е за използване на комплексните и значимите язовири по Приложение 1.

В случая не е налице процедура по "изменение" на разрешителното по чл.75- чл.77 от Закона за водите. Проведената процедура е по Заявление за "продължаване" срока на действие на разрешително, което е с правно основание- чл. 78 ЗВ (лист 50- 51 от адм. дело 2061/ 2019 г. на ВАС). Същата се провежда, при наличието на предпоставките на чл.78, ал.2 ЗВ. Тези обстоятелства са обсъдени от адм. орган и посочени, като фактическо и правно основание за издаване на адм. акт.

В адм. производство, след като не се изменят параметрите (чл.62а, т.3.4.5, т.а от ЗВ) на разрешеното използване на водите по смисъла на чл.75, ал.1 ЗВ, няма изискване за публично обявяване и търсене на максимална информираност на засегнатите лица по чл. 75 ЗВ, във вр. с чл. 62а ЗВ. Разрешената дейност по водовземане продължава при същите, водни количества, лимити и хидропотенциал (чл. 56, т.6- т.11 ЗВ).

1. Неправилно съдът е приел наличието на противоречие на обжалваното решение на МОСВ с материалния закон.

Същността на екологичното право е баланса на интереса на ползвателя- инвеститора, който създава икономически блага и обществения интерес за чиста околна среда- чл.2 и чл.3 от ЗООС. На основание чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, индивидуалното използване на водите и водните обекти е налице, когато съответното право се осъществява от определен титуляр.

Адм. орган е изследвал въпросите и е изложил съображения относно приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗВ, която постановява, че органът по чл. 52, ал.1 продължава срока на действие на издадено разрешително, когато молбата е подадена в срока по ал.1; когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и когато са изпълнени условията на издаденото разрешително.

3.1. Противно на приетото от адм. съд, настоящият съдебен състав счита, че няма противоречия между новите изисквания от разрешителното и законовите норми.

Правилно от адм. орган е прието задължението, в т. 1 от раздел I.9, според което- Използваният воден обем се измерва с монтирано измервателно устройство, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ бр. 98/2003). Това задължение е поставено още в Разрешително 604/ 22.05.2003 г., както и в неговото изменение с Решение 30/ 29.02.2009 г. Същото задължение произтича от чл.194 а ЗВ, който определя, че отнетият при водовземането обем вода или обемът на отпадъчните води се измерва, посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. Изключението е посочено в чл. 194а, ал. 1 и ал. 4 от ЗВ, според която при техническа невъзможност за монтиране, поддръжка и контрол на измервателни устройства към повърхностни и подземни водоизточници, се допуска монтажът им да се извърши на хранителната тръба на напорния резервоар или на довеждащия водопровод, при директно включване на потока във водоснабдителната система на населеното място. Същото посочва алтернативни места за монтиране на измервателното устройство, но не освобождава от това задължение. Наред с това следва да се отчете отлагателната възможност, предвидена в § 143 от ПЗР на ЗИД на ЗВ.

3.2. Неправилни са и изводите на адм. съд за незаконосъобразност на т. 3 от раздел І.9 Задължения за провеждане на собствен мониторинг- Титулярът на разрешителното да предоставя на директора на Басейнова дирекция ИБР район протоколи от анализа на водните проби, изготвени в съответствие и в срока, указан в съгласувания план за собствен мониторинг. В случая не се разисква доколко е целесъобразно да се извършва пробонабиране за оценка на показателите на ползваните води, тъй като за разлика от питейното и поливното водовземане, енергийното не се влияе и не въздейства на показателите от химичното състояние на водата.

Според чл. 174, ал.1, т.1 ЗВ лицата, на които са предоставени права за водовземане или ползване на водни обекти, са длъжни да провеждат собствен мониторинг, съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 14 и условията в издадените разрешителни за: количеството и качеството на водите.

Такива задължения произтичат и от чл.56, ал.1, т.14 ЗВ и чл.67, ал.1, т.1 от Наредба 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите. Още повече, че адм. орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да приложи изискванията на закона- § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД.

3.3. Правилно адм. орган е приел, като условие т. 2 от Приложение 1, според което титулярът на разрешителното следва да осигурява подаването на минимални водни количества в размер на 10% от средномногогодишното водно количество след язовир Белмекен и след всяко водохващане на събирателните деривации и канали, необходими за нормалното функциониране на екосистемите в руслата на реките.

Действително вместо да индивидуализира конкретната стойност, съобразно хидрологията на реката в адм. акт се повтаря само законовото изискване, за екологичен минимум от 10 %, но това не води до неговата незаконосъобразност. Същото условие е прието още в предходното изменение с Решение 30 от 29. 02. 2009 г. и съответно е влязъл в сила адм. акт (лист 30 от адм. дело 2061/ 2019 г. на ВАС). По същността си така въведеното изискване възпроизвежда текста на § 125 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (ДВ бр. 65/2006). Посочването на законовата разпоредба не опорочава адм. акт.

Предвид изложените съображения, обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено.

Спорът е изяснен от фактическа страна и от анализа на посочените по- горе доказателства следва, че жалбата на "Национална електрическа компания" ЕАД, подадена против Решение 14/ 17.01.2019 г. на министъра на околната среда и водите в обжалваната част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на касационния жалбоподател се дължат разноски в размер на 270 лева, от които юрисконсултско възнаграждение от по 100 лева за всяка от инстанциите и внесена държавна такса в размер на 70 лева.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,