Решение № 4289 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2126/2016 г.

Решение № 4289 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2126/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1863 от 8.12.2015 г., постановено по адм. д. № 1894/2014 г. Административен съд - Бургас, IV-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Глок - 2010" - ЕООД - гр. Царево, против ревизионен акт № 021400139/2.06.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 216/30.07.2014 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, с който на дружеството са определени задължения за ДДС за периода 01.09. - 30.09.2013 г. в размер на 152 252,80 лв. и лихви за забава в размер на 9 787,22 лв. и е осъдил "Глок - 2010" - ЕООД да заплати на Д "ОДОП" - гр. Бургас разноски по делото в размер на 4 150 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Глок - 2010" - ЕООД - гр. Царево, представлявано от управителя Е. Л. К.. В същата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания РА. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С решението си Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "Глок - 2010" - ЕООД - гр. Царево, против ревизионен акт № 021400139/2.06.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № 216/30.07.2014 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, с който на дружеството са определени задължения за ДДС за периода 01.09. - 30.09.2013 г. в размер на 152 252,80 лв. и лихви за забава в размер на 9 787,22 лв. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила. В съдебния акт е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите е приел, че не са налице реални доставки по фактурите на "Ради 12 М" - ЕООД, "Ади Лайт Трейд" - ЕООД, "Ламбов" - ЕООД, "Симос" - ООД, ЮИДП ДП ТП ДГС "Кости" и ЮИДП ДП ТП ДГС Ново Паничарево, всичките за данъчен период м. 09/2013 г. Съдът е посочил и доводите си, поради което счита, че издаденият ревизионен акт се явява законосъобразен и правилен, а жалбата неоснователна и недоказана. Решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се съдържат в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Направените оплаквания ще бъдат разгледани по реда на тяхното изложение. Едно от първите оплаквания на касатора е досежно това, че при връчването на ревизионния доклад, същият не е бил придружен с изискуемите се по закон приложения и по този начин е било възпрепятствано правото на защита. Съгласно чл. 208 от АПК, предмет на касационно оспорване е решението на първоинстанционния съд /изцяло или отчасти/, а не оспорения административен акт. От друга страна, всичките събрани в хода на ревизията доказателства са били приложени в съдебното производство, така че и да има допуснато някакво процесулно нарушение при връчване на ревизионния доклад, то по никакъв начин не е попречило на правото на защита на ревизираното лице. Същото важи и по отношение на оплакването досежно допуснати нарушение на разпоредбите на ДОПК относно съставените протоколи за насрещна проверка на доставчика "Ади Лайт Трейд" - ЕООД. Този доставчик впоследствие не е бил открит и от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и не са били ангажирани доказателства, установяващи реалното извършване на доставките. Направеното оплакване за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че съгласно заповедта за възлагане на ревизия № 1400139/21.01.2014 г. е определен данъчен период за задълженията по ЗДДС м. 09/2013 г., а предмет на ревизионния акт са и фактури, които са извън този период, се явява неоснователно. Вярно е, че в ревизионното производството са обсъждани фактури, които не са издадени през м. 09/2013 г., но правото на данъчен кредит по тях е упражнено през м. 09/2013 г., поради което следва да бъде прието, че те попадат в рамките на данъчния период. Направените оплаквания в касационната жалба, касаещи непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Ради 12 М" - ЕООД и "Ади Лайт Трейд" - ЕООД, не могат да бъдат споделени. В хода на ревизията са били извършени насрещни проверки на тези двама доставчици, но те не се били открити на деклариран данъчен адрес. Впоследствие те не са открити и от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Не намирането на доставчиците на деклариран данъчен адрес не е решаващ мотив на органа по приходите, за да не признае правото на данъчен кредит по тези фактури, а обстоятелствата, че по време на ревизията не са събрани доказателства, от които да се установи извършването на плащания по фактурите, в това число издаването на фискални бонове от ЕКАФП, протоколи за извършени дейности по сеч и извозване на дървесина, приемо-предавателни протоколи за добитите видове и количества дървесина, позволителни и превозни билети, наличие на технически и кадрови потенциал, от които да може да бъде установен обема от услуги, които реално са извършили дружествата-подизпълнители. Обстоятелството, че по силата на възложените обществени поръчки с държавни горски стопанства и общини жалбоподателят не може да превъзлага дейността на подизпълнители, не е решаващо за непризнаване на правото на данъчен кредит по доставките, а изложено като допълнителен аргумент към останалите установени в хода на ревизията обстоятелства за липса на реални доставки, поради което оплаквания, относно тази част от констатациите на ревизиращия орган, споделени и от първоинстанционния съд, са неоснователни. По делото не са ангажирани и доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, че в резултат на услугите, фактурите от въпросните доставчици, то е извършил последващи облагаеми доставки към трети лица. В т. 3 от заключението си /л. 430 от делото/ вещото лице е посочило, че от счетоводната кантора, която е обслужвала "Глок 2010" - ЕООД, а и от жалбоподателя, не са му представени никакви документи, поради което не може да отговори на въпроса, процесните доставки използвани ли са за следващи облагаеми доставки. Направените оплаквания в касационната жалба, касаещи непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Симос" - ЕООД, не могат да бъдат споделени. В хода на ревизията управителят на това дружество е заявил, че последното няма търговски взаимоотношения с "Глок 2010" - ЕООД. Тази констатация на ревизиращия екип не е опровергана от задълженото лице, в това число и от заключението на вещото лице. Направените оплаквания, досежно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от търговското предприятие на горското стопанство в Нова Паничарево, обосновано с това, че към момента на издаването на фактурите, "Глок 2010" - ЕООД е било дерегистрирано по ЗДДС, са неоснователни. Актът за дерегистрация има незабавно действие, поради което неговата последваща отмяна от съда няма обратно действия, а следва да се извърши нова регистрация. Поради това след датата на издаването на акт за дерегистрация, лицето няма право да упражнява право на данъчен кредит, доколкото едно от условията за възникване на право на данъчен кредит е то да бъде упражнено от регистрирано по този закон лице - чл. 68 и чл. 69 ЗДДС. Направените оплаквания досежно дължимост на ДДС по фактура, издадена към "Сто 2013" - ЕООД, са неоснователни. С РА е обоснована дължимост на данъка на основание чл. 85 ЗДДС, а изложените като оплаквания доводи обосновават дължимост на данъка на друго правно основание. Като е приел, че издаденият от ТД на НАП - гр. Бургас ревизионен акт № 021400139/2.06.2014 г. е правилен и законосъобразен и е отхвърлил жалбата на "Глок 2010" - ЕООД, Административен съд - гр. Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,