Решение № 2607 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6584/2014 г.

Решение № 2607 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6584/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румен Георгиев Петков, с адрес в гр. Белене, против решение № 1352/5.03.2014 г. по адм. дело № 12403/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Л-11751/25.11.2013 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (директора на ГДИН), с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, вр. чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм., ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г.), вр. с чл. 227, ал. 1, т. 12 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР - отм., ДВ, бр. 60 от 22 Юли 2014 г.) му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни съображения за неправилно установени от съда факти по делото. Иска се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", редовно призован, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска се потвърждаване на съдебното решение и се претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Румен Георгиев Петков, на длъжност инспектор IV степен в затвора в гр. Белене, II категория, е обжалвал заповед № Л-11751/25.11.2013 г. на директора на ГДИН, с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, пр. 2 и чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 228, т. 3, чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 227, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от ППЗМВР и при спазване на изискванията на чл. 225 и чл. 229 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 1 г. От фактическа страна съдът приема, че служителят е наказан за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН, а именно: проявил е некоректност и неуважение към колегите си като е проявил поведение, накърняващо достойнството им. Не е уважил мненията им и не се е съобразил с правото им на личен живот. Повод за образуване на дисциплинарното производство е било сигнално писмо, подписано от множество служители на затвора, в което се установява че инспектор Петков не изпълнява преките си служебни задължения, а следи, дебне и шпионира колегите си, търсейки повод да ги хване в нарушение и по този начин внася недоверие между колегите си, чувство на страх, несигурност и неувереност в работата на колектива. За да отхвърли оспорването, от правна страна съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, без съществено нарушение на административно-производствените правила. Доказаността на нарушението кореспондира с приложения материален закон и с целта на закона. Решението е правилно. В касационната жалба не се излагат доводи за пороци, касаещи неправилност на съдебния акт. В т. 1-8 се приповтарят тези, изложени пред първата инстанция относно фактите и законосъобразността на издадената заповед като изложеното не е предмет на проверка от настоящата инстанция. Предвид факта, че от касатора се сочи нарушение на процесуалния закон, но не са изложени конкретни съображения в тази насока, поради което настоящата инстанция не следва да провери оплакването. Тези обстоятелства дават възможност за проверка на съдебния акт досежно неговата материална законосъобразност, както и за служебна проверка за валидността и допустимостта му, съгл. чл. 218, ал. 2 АПК. Безспорно доказано е от материалите по делото, че служителят е нарушил служебната дисциплина. Служителите, подписали сигналното писмо с № 3247/9.09.2013 г. са общо 70 души (л. 104 от делото). Споделят се доводите на съда, че подобно поведение на значителна част от списъчния състав на служителите е индикация за сериозен проблем в отношенията им с Петков и поведението му е в нарушение на чл. 66 "В отношенията с колегите си служителят проявява уважение и коректност, като не допуска поведение, което накърнява достойнството и правата на отделната личност" и чл. 67 "Служителят уважава мнението на колегите си и се съобразява с правото и м на личен живот" от Етичния кодекс. Приложените докладни от касатора (л. 43-45, л. 49, л. 51, л. 54-55) доказват, че същият е превишавал служебните си задължения по длъжностна характеристика, изземващ контролни функции на горестоящи нему служители. Неоснователни са доводите за налагане на заповедта извън визираните от ЗМВР срокове. Съгласно чл. 225 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението се счита за установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В настоящия случай датата на откриването на нарушението и датата на узнаването му от дисциплинарно наказващия орган съвпадат. Видно от заповедта за образуване на дисциплинарно производство целта на проверката е изясняване на постъпили данни за неизпълнение на служебни задължения от страна на Петков с оглед депозираното сигнално писмо от 70 служители на затвора. В рамките на проведеното производство са установени и конкретизирани нарушенията на служителя. Освен изложеният твърде общо сигнал за оказан тормоз са изложени и допълнителни съображения от направени проверки досежно отчитане на извънредния труд и нарушения на трудовата дисциплина. Ето защо макар самоличността на извършителя да е била известна на дисциплинарно наказващия орган най-късно към датата на образуване на дисциплинарна проверка, то узнаването на извършеното нарушение е станало най-рано с депозираната писмена справка на дисциплинарно разследващия орган със становище към 4.10.2013 г., предвид датата на нейното изготвяне. Оспореният акт е издаден на 25.11.2013 г., следователно заповедта се явява издадена в рамките на установения срок. Настоящата инстанция не приема доводите на касатора, че съставът на АССГ е възприел неточно фактическата обстановка по делото. Съвкупната преценка на доказателствата, представени с административната преписка доказват извършване на дисциплинарните нарушения, а нормативните изисквания не предвиждат конкретен брой извършени нарушения на служебната дисциплина, за да се реализира предвидената от закона санкция. Съдът е приложил правилно материалния закон. Визираните нарушения кореспондират с визираните в заповедта материално правни норми и същите се явяват съобразени по тежест и размер. Решението като правилно следва да се остави в сила. В полза на ответника следва да бъде присъдено на основание на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение