Решение № 50022 от 9.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1635/2022 г.

Решение № 50022 от 9.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1635/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника по делото С. С. Я., срещу решение № 40/21.01.22 г. на Благоевградски окръжен съд, с което на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 535 ТЗ е признато за установено, че ответницата дължи на ищцата Ж. Б. Д. 6500 лв. по запис на заповед с падеж 15.11.2016 г., заедно със законната лихва от 07.02.2019 г. до окончателното плащане. Делото е било образувано по искова молба на Ж. Б. Д. срещу С. С. Я. за установяване на основание чл. 422 ГПК, че ответницата дължи 6500 лв. по запис на заповед от 11.08.2016 г., задно със законната лихва от подаването на исковата молба. Ищцата твърди следното: предала на ответницата сумата от 6500 лв., срещу задължението да я върне в срок. Ответницата издала запис на заповед за сумата, която е получила. Поради неплащане е подала заявление по чл. 417 ГПК и се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но ответницата подала възражение в срок. Тогава предявила настоящия иск по чл. 422 ГПК. В срока за отговор ответницата е възразила, че е подписала запис на заповед предварително, преди да и бъде предадена сумата по заема, но след това се е отказала да получи сумата, заради високата лихва. Пред въззивния съд ищцата с писмена молба е заявила, че с ответницата са имали устна уговорка за заема и сумата била предадена, но единствения писмен документ бил записът на заповед, който обезпечавал вземането. След това с т. нар. "поправена искова молба" ищцата иска установяване на вземането по записа на заповед, без да твърди наличието на каузално правоотношение. С решението си въззивният съд е приел, че ответницата не е доказала наличието на каузално правоотношение между страните и обезпечителния характер на издадения запис на заповед, поради което е уважил иска за установяване на вземането, произтичащо от абстрактната сделка. В касационната жалба е посочено, че съдът неправилно е приел за недоказан обезпечителния характер на записа на заповед, както и че неправилно е била разпределена доказателствената тежест за установяване на този факт. Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса - "Как се разпределя доказателствената тежест, когато наред с иск за плащане на вземане по запис на заповед, има въведено твърдение за каузално правоотношение?". Отговорът на този въпрос е даден в т. 17 от т. р. 4/14 г. на ОСГТК, според което при въведени твърдения от ищеца за наличието на каузално правоотношение, съдът разглежда възражението на ответника за липса на основание за възникване на каузалното правоотношение, като разпределя доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В случая и двете страни по делото твърдят, че записът на заповед е издаден за обезпечение на договор за заем. Не се спори между страните и по факта, че разписка за получаване на сумата не е издадена. При това положение въззивният съд неправилно е приел, че ответницата не е доказала обезпечителния характер на записа на заповед, доколкото страните не са спорили по този факт. Също така е основателно възражението на ответницата за липса на основание за възникване на каузалното правоотношение, защото не е доказано предаване на сумата, тъй като не е издадена разписка за получаването и. При положение, че липсва основание за възникване на каузалното отношение - договорът за заем е реален договор и се сключва с предаване на сумата, а в случая сумата не е получена, то и вземането по акцесорния запис на заповед не е възникнало и не се дължи. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО