Решение № 15298 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6227/2010 г.

Решение № 15298 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6227/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба (неправилно наречена "частна"), подадена от Петър Жечев Жечев от гр. Пловдив, против решение № 456 от 26.03.2010 г. по а. х. дело № 50 по описа за 2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 279/17.12.2009 г. на ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив и жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Отделно е подадена жалба против съдебното решение в частта за разноските. Посочените пороци релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и материалноправни нарушения. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, не е взел становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 279/17.12.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 2911284501/15.10.2008 г. на ръководителя на отдел "Пенсии", с което по заявление на пенсионера Петър Жечев Жечев от гр. Пловдив е извършено преизчисление на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 21, ал. 1 от НПОС въз основа на представеното доказателство за придобит след пенсионирането нов осигурителен стаж с продължителност един месец от 1.08.2008 г. до 31.08.2008 г. във "Финстрой" ЕООД, гр. Пловдив и осигурителен доход от 225 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорените административни актове при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност. Административният орган е зачел придобития след пенсионирането осигурителен стаж от трета категория с продължителност един месец и е извършил законосъобразно увеличение на размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателят не е възразил срещу определения индивидуален коефициент и не е поискал проверка за правилното му изчисляване. Развитите в касационната жалба подробни съображения за необоснованост и материалноправни нарушения са неотносими и неоснователни. Законосъобразността на разпореждане № 013076/2911284501/ от 1.12.1992 г. на РУСО - Пловдив за отпускане на пенсия на жалбоподателя за изслужено време и старост е извън предмета на спора и не подлежи на съдебен контрол в това производство. Въпросите във връзка със зачетения при пенсионирането трудов стаж и възнаграждение са били разгледани с влязлото в сила решение № 312 от 29.11.1993 г. на Районната комисия по социално осигуряване при РУСО - Пловдив, постановено по жалба на Петър Жечев Жечев срещу разпореждането за индексиране на пенсията му № 2911284501/29.12.1992 г. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от отменения Закон за пенсиите, на която се позовава касаторът, е неприложима. Увеличаването на размера на определената пенсия с 2 на сто за всяка пълна година трудов стаж над предвидения за съответната категория труд се прилага по отношение на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, чийто размер е определен в съответствие с нормативните разпоредби, действащи до 31.12.2009 г. Видно от приложеното в административната преписка разпореждане № 2911284501 от 3.07.2000 г., издадено на основание § 7, ал. 1 и 2 от преходните и заключителни разпоредби на КСО, пенсията на жалбоподателя Жечев е била преизчислена съгласно разпоредбите на кодекса, считано от 1.01.2000 г. Неприложима е и разпоредбата на чл. 70, ал. 1, изр. 3 от КСО, която се отнася до осигурителния стаж на лицата, продължаващи да работят без да им е отпусната пенсия. Недопустимо е при определянето на размерите на пенсиите да бъдат прилагани едновременно отменените разпоредби, в сила до 21.12.1999 г., и действащите от 1.01.2000 г. разпоредби на КСО. Изменението на влезлите в сила разпореждания за отпускане или изменение на пенсии се извършва по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 - 6 от КСО. Оспорените административни актове, които са предмет на съдебния контрол за законосъобразност, са издадени на основание чл. 102 от КСО и чл. 21 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. С тях е извършено преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на касатора Жечев за придобит осигурителен стаж след пенсионирането, което за него е по-благоприятно. При издаването на актовете не са допуснати процесуалноправни или материалноправни нарушения, поради което постановеното от Пловдивския административен съд решение, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обжалваното съдебно решение е правилно и в частта, с която жалбоподателят Жечев е осъден за заплати на РУСО - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Разпоредбата на чл. 120, ал. 1 от КСО освобождава пенсионерите от внасянето на държавна такса за водените от тях дела за пенсии, но не ги освобождава от заплащането на деловодни разноски на другата страна. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на колегиите, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че спецификата на административните правоотношения налага възстановяването или присъждането на разноски да се съобрази с бюджета на юридическото лице, към което е ситуиран издателят на акта. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен правилно съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,