Решение № 6510 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13182/2015 г.

Решение № 6510 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13182/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - на С. А. М. със служебен адрес в гр. Велики Преслав и на административния ръководител - председател на Районен съд - гр. Велики Преслав, срещу решение № 69 от 13.10.2015 г., постановено по адм. дело № 102/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Шумен. С първата касационна жалба се оспорва решението в частта му, с която жалбата срещу разпореждане № 88 от 3.04.2015 г., поправено с разпореждане № 152 от 29.05.2015 г. на административния ръководител - председател на Районен съд - гр. Велики Преслав, е била отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Втората касационна жалба е подадена срещу постановеното решение в частта му, с която административният акт е отменен. Като касационно основание се поддържа нарушение на материалния закон. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Последните са постъпили в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадени са от надлежни страни, за които решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, и процесуално са допустими. С оспореното решение Административният съд - гр. Шумен, е отменил разпореждане № 88 от 3.04.2015 г., поправено с разпореждане № 152 от 29. 05.2015 г. на административния ръководител - председател на Районен съд - гр. Велики Преслав, в частта му, с която на С. А. М. - съдия в Районен съд - гр. Велики Преслав, е обърнато внимание за допуснати от него нарушения през периода от септември 2014 до 1.04.2015 г., свързани с администрирането и движението, както и по организацията на работа по АНД № № 22, 23, 24 и 25/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Велики Преслав, и АНД № № от 35 до 48/2015 г. по описа на същия съд, на основание чл. 327 ЗСВ. Отхвърлил е жалбата на С. А. М. - съдия в Районен съд - гр. Велики Преслав, срещу разпореждане № 88 от 3.04.2014 г., поправено с разпореждане № 152 от 29.05.2015 г. на административния ръководител - председател на Районен съд - гр. Велики Преслав, в частта, с която на жалбоподателя е обърнато внимание за допуснати от него нарушения в периода от септември 2014 до 1.04.2015 г., свързани с администрирането и движението, както и по организацията на работа по НОХД № 117/2014 г., НОХД № 414/2014 г., НОХД № 98/2015 г., гр. дело № 531/2011 г. и ЧНД № 10/2015 г., всички по описа на Районен съд - гр. Велики Преслав. Съгласно 218, ал 2 АПК предметът на касационната проверка включва валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за които съдът следи и служебно. Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, но е процесуално недопустимо по следните съображения: Жалбата на С. А. М. - съдия в Районен съд - гр. Велики Преслав, срещу разпореждане № 88 от 3.04.2015 г. на административния ръководител - председател на Районен съд - гр. Велики Преслав, с което на магистрата е обърнато внимание за допуснати от него нарушения, свързани с администрирането и движението, както и по организацията на работата му, е подадена чрез посочения орган на съдебната власт на 22.04.2015 г. и е входирана под № 142. По делото липсва пощенски плик или друго доказателство, удостоверяващо по-ранна дата на подаване на жалбата. В цитирания административен акт изрично е посочено, че подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му. От съдържащите се на лист 109 и 110 от първоначалното дело протокол за удостоверяване на предаването на разпореждане № 88 от 3.04.2015 г. на административния ръководител - председател на Районен съд - гр. Велики Преслав, и докладна записка от същата дата на Цвета Карова Цветкова - административен секретар в цитирания съд, се установява, че на посочената дата това длъжностно лице е предоставило на Момов процесното разпореждане и приложенията към него, налице е краткотрайно запознаване с тях, след което съдията е отказал да ги получи. В 15.35 ч. на същия ден той е депозирал молба за отпуск. Други действия по връчването на тази дата не са били документирани. Видно от така именуваното "писмено изявление" вх. № 129 от 16.04.1015 г., находящо се на лист 11 от първоначалното дело, Момов заявява: "На 3.04.2015 г. започна връчване на Ваша заповед (или разпореждане), с която, на основание чл. 327 от ЗСВ ми се обръща внимание...". Същото е посочено и в жалбата до съда. По делото няма данни на Момов да е бил разрешен отпуск на тази дата, нито че на нея е излязъл в отпуск по болест. Нещо повече, в цитираното "изявление" той сочи, че към 16.50 ч. на 3.04.2015 г. е поискал довършване на връчването. Разпоредбата на чл. 327 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) се съдържа в глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност". Текстът на чл. 328 ЗСВ препраща към правилата на Административнопроцесуалния кодекс. Освен това по аналогия относно съобщаването следва да се приложи разпоредбата на чл. 320, ал. 5 ЗСВ, съдържаща се в същата глава, която изрично препраща към Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 61, ал. 2 АПК съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Протоколът от 3.04.2015 г. е оформен едностранно от административния секретар на съда и от докладната записка от същата дата се установява, че М. е отказал да получи разпореждането и приложенията, но той ги е прегледал, макар и за кратко време, което сам е определил. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Правилника за администрацията в съдилищата, издаден от Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 8 от 28.01.2014 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2015 г., административният секретар подпомага административния ръководител при изпълнение на функциите му. Освен това от "писмено изявление" вх. № 129 от 16.04.2015 г. и от изречение първо на жалбата се установява, че той е бил запознат със съдържанието на разпореждане № 88 от 3.04.2015 г. на административния ръководител - председател на Районен съд - гр. Велики Преслав. Дори и в полза на жалбоподателя по първоначалното дело да бъде прието, че той не се е запознал с разпореждането и приложенията, това е станало по негово усмотрение, при условията на отказ да ги получи, документиран с подпис на длъжностно лице. Този отказ не влияе на редовността на връчването, тъй като лицето не може да черпи права от действията си, целящи осуетяване на връчването на административния акт. От докладната записка вх. № 127 от 15.04.2015 г. на З. А. А. на длъжност "призовкар" в Районен съд - гр. Велики Преслав, находяща се на лист 113 и 114 от първоначалното дело, се установява, че на 6.04.2015 г. същият се е опитал да предаде пощенска пратка на М., но последният е отказал да я получи по съображения, че не го е упълномощавал да я получи, за нарушено фабрично запечатване на плика и др. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 144 АПК препраща към субсидиарно приложение на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 42, ал. 1 ГПК връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. В случая следва да бъде прието, че връчването е извършено от призовкар, а не от пощенски служител. От докладната записка на А. се установява, че е налице отказ на М. да получи пратката, който отказ е надлежно документиран от А. в качеството му на призовкар. Според чл. 44, ал. 1, изречение 6 ГПК отказът на получателя не засяга редовността на връчването. Текстът на чл. 42, ал. 1 ГПК дава възможност връчването на съобщенията да се извършва от служител на съда. В случая призовкарят е действал като длъжностно лице по смисъла на чл. 61, ал. 2 АПК. При така изложената фактическа обстановка от първоначалния отказ на М. да получи административния акт на 3.04.2015 г. 14-дневният срок за оспорване е изтекъл на 17.04.2015 г. - петък, присъствен ден. За пълнота на изложението, този срок е изтекъл и от втория отказ, който датира от 6.04.2015 г. и е изтекъл на 20.04.2015 г. - понеделник, присъствен ден. В мотивите към решението на първоинстанционния съд не са изложени никакви съображения относно допустимостта на жалбата. Визираният в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК 14-дневен срок е преклузивен. Това означава, че спазването му е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на жалба. След изтичането му това право се погасява. Подадената на 22.04.2015 г. жалба се явява процесуално недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство - прекратено. В тази връзка е императивната норма на чл. 159, т. 5 АПК. За допустимостта на жалбата съдът е задължен да следи служебно. Като се е произнесъл по недопустима жалба, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. Предвид изложените в тези мотиви съображения относно изтичането на преклузивния 14-дневен срок за оспорване след обезсилване на решението производството по делото подлежи на прекратяване. Настоящото решение е постановено в производство по чл. 208 и сл. АПК. Налице е хипотезата на чл. 221, ал. 3 АПК, предвиждаща когато решението е недопустимо, Върховният административен съд да го обезсили и да прекрати делото. Връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд не е необходимо, тъй като първоначално подадената жалба е просрочена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,