Решение № 13942 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7333/2020 г.

Решение № 13942 от 11.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7333/2020 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 323 във връзка с чл. 230, ал. 3 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба на Н. Куюмджиева от [населено място], срещу решение по т. 19. 1 на протокол № 22 от проведено на 17.06.2020 г. заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/, с което на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ, е отстранена временно от длъжността "следовател" в Следствения отдел на Софийска градска прокуратура /СГП/, до приключване на воденото срещу нея наказателно производство по досъдебно производство по преписка № 9463/2020 г. по описа на СГП– отдел "Специализиран". В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на решението на Прокурорска колегия, като прието в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Поддържа, че не е налице предвидения от законодателя фактически състав за възникване правото на отстраняване. Актът е немотивиран в нарушение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК и необоснован, тъй като колегията не е обсъдила аргументите "за" и "против" отстраняване на магистрата. Приложимата редакцията на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ не предвижда правото на отстраняване на ПК на ВСС да бъде упражнено по закон "екс леге", във всеки един случай, а само когато са налице предпоставките за това и ако наложената мярка би защитила авторитета на съдебната власт, каквото не би се постигнало в случая. Не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и 3 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата, изслушване на заинтересованите лица и организации преди постановяване на акта и задължението на органа служебно да събере, провери и прецени доказателствата. Решението противоречи на принципите на Конституцията на Република България за невиновност, защита на личното достойнство и правото на труд на жалбоподателката. В съдебно заседание Куюмджиева се явява лично и с адв. Чалъмов и поддържа жалбата. Претендира разноски. Ответникът по жалбата - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет чрез юрисконсулт Антова изразява писмено и устно становището си за неоснователност и недоказаност на жалбата и доводите за неправилно прилагане на чл. 230, ал. 1 ЗСВ. Определящият приложимостта на тази норма факт - образувано наказателно производство, е обоснован от доказателствата. Не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК по отношение на оспорения акт. Решението е прието с необходимото мнозинство от 8/осем/ гласа "за", и е мотивирано с всички съпътстващи документи по приемането му при условията на чл. 34, ал. 3, предложение 2-ро от ЗСВ. Искането на Главния прокурор е разгледано при спазване на разпоредбите на ЗСВ и обосновано с предхождащата вота документация. На следовател Куюмджиева е предоставена възможност на основание чл. 23, ал. 2 от ЗСВ да се яви на заседанието на 17.06.2020 г. на ПК на ВСС за изслушване или да предостави писмено становище. Тя не се е явила, но е депозирала на датата на заседанието своето писмено становище. Решението на колегията е съобразено с принципите на съразмерност – чл. 6 от АПК, равенство – чл. 8 от ЗСВ и предвидимост по чл. 13 от АПК. Освобождаването от длъжност не е равносилно на отстраняването от нея, поради което не е накърнен и принципът за несменяемост на магистратите по чл. 129, ал. 3 от Конституцията. Поведението на магистрата е несъвместимо с морално-етичните правила на съдебната система, което е отчетено при преценката на възможните варианти в хипотезата на оперативна самостоятелност по чл. 230, ал. 1 от ЗСВ. Временното отстраняване от длъжност не засяга презумпцията за невиновност, като за прилагане на разпоредбата е от значение обективния факт на привличане като обвиняем. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира жалбата за подадена в срок от надлежна страна, при отсъствие на процесуални пречки за нейното срещу акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 323 от ЗСВ на основание чл. 230, ал. 3 от ЗСВ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение по т. 19. 1 на протокол № 22 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС на 17.06.2020 г., на основание чл. 230, ал. 1 от ЗСВ, е отстранена от длъжност следовател Н. Куюмджиева, до приключване на воденото срещу нея наказателно производство по пр. пр. № 9463/2015 г. по описа на СГП – отдел "Специализиран", по което е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Възоснова на предложение вх. №PRB2020057789750 /л. 49 от СГП – отдел "Специализиран", е направено мотивирано искане от Главния прокурор на Република България за отстраняване от длъжност на следователя, изпратено до ВСС с писмо вх. №ВСС-5114/01.06.2020 г. /л. 43/. В предложението на СГП и искането на Главния прокурор е изложена подробно фактическа обстановка, с приложени копия от материали по пр. пр. № 9463/2020 г. /л. 54 и сл. / - уведомление за досъдебно производство по описа на РУ-СДВР от 21.05.2020 г. и постановление от 21.05.2020 г. за привличане на Н. Куюмджиева като обвиняем за това, че на 20.05.2020 г. около 22, 35 часа, в гр. София, ж. к. "Света Троица", пред бл. 347 А, са извършени непристойни действия от нея, представляващи грубо нарушаване на обществения ред, и изразяващи явно неуважение към обществото, нанесени удари на полицейски служител в областта на лицето, а негов колега е бил напръскан със спрей. Куюмджиева е нарекла полицейските служители от състава на АП-122 към 03-РУ на МВР-СДВР, с множество обидни изрази, описани в искането, предложението и документите от пр. пр. № 9463/2020 г. Мотивирана е необходимост от временно отстраняване на Куюмджиева, по реда на чл. 230, ал. 1, изр. 2-ро от ЗСВ, с оглед на заеманото от нея служебно положение /следовател в Следствения отдел на СГП/. С писмо изх. №ВСС-5114/05.06.2020 г. /л. 39 е уведомен магистратът относно заседание на ПК на ВСС на 17.06.2020 г. за разглеждане искането на Главния прокурор по чл. 230, ал. 1 от ЗСВ, и за възможността да се яви на заседанието за изслушване или да представи писмено становище, като й е предоставено копие от искането. Куюмджиева не се е явила на заседанието, представила е писмено становище №ВСС-5114/17.06.2020 г. /л. 22/, с обяснения и възражения. Прилага сигнал до СРП и Инспектората на МВР /л. 25/, съдебно-медицинско удостоверение № 27/2020 г., медицинско направление и лист за преглед на пациент от 22.05.2020 г. Въз основа на изложеното ПК е приела решение № 19. 1 по протокол № 22/17.06.2020 г. за временно отстраняване на магистрата и решение № 19. 2, на основание чл. 230, ал. 5 от ЗСВ, за периода на отстраняването да й се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата. За решенията Куюмджиева е уведомена с писмо изх. №ВСС-5114/19.06.2020 г., връчено на 26.06.2020 г. /л. 38/. Подала е жалба вх. №ВС-5114/29.06.2020 г. в 14-дневния срок по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ във връзка с чл. 230, ал. 3 от ЗСВ. Съгласно приложимата редакция чл. 230, ал. 1 от ЗСВ (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2017 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2020 г.), когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Главният прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор прави мотивирано искане за временно отстраняване от длъжност, към което прилага достатъчно данни. Оспореното решение на ПК на ВСС, е издадено от компетентния за това административен орган, в предписаната от закона форма, след подадено мотивирано искане от Главния прокурор на Република България, възоснова на предложение от прокурор на СГП. Съгласно чл. 230, ал. 2 от ЗСВ, е връчен на следователя препис от искането не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което то ще бъде разгледано, му е предоставена възможност да бъде изслушан или да даде писмено становище, последното е сторено от Куюмджиева. Решението е взето с необходимия кворум на колегията и мнозинство от 8 гласа "за", 0 "против", "въздържали се" не се допуска съгласно чл. 34, ал. 4 от ЗСВ. Актът е мотивиран при условията на чл. 34, ал. 3 от ЗСВ, според който за мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. Мотивите са подкрепени от доказателствата в административната преписка. Решението е материално законосъобразно и съответства на целта на закона. Правното основание за отстраняването - чл. 230, ал. 1 от ЗСВ е при доказано образувано досъдебно производство срещу следователя, ведно с описание на престъплението и мотиви за отстраняването в искането на Главния прокурор. При временното отстраняване по чл. 230-232 от ЗСВ, Прокурорската колегия при условията на оперативна самостоятелност може да отстрани по своя преценка съответния магистрат от длъжност до приключване на производството. Възможността да се избере една от двете установени в закона възможности - да се отстрани или да се откаже отстраняване на магистрата, предполага обсъждането на необходимостта от временно отстраняване и излагане на мотиви за приемането на съответното решение. Обективната несъвместимост на заеманата длъжност при водено наказателно производство е въпрос на спазване на правните принципи при осъществяване на длъжността. Визираното в искането на Главния прокурор престъпление, е свързано с поведение на магистрата, което не е присъщо на високите стандарти за служебното му и лично поведение. Отстраняването има за цел предотвратяване на понататъшни действия на жалбоподателя, уронващи престижа на съдебната власт. При наложената в условията на оперативна самостоятелност на административния орган мярка, съдът следва да се ограничи с преценка на законосъобразността й, но не и на нейната целесъобразност. Смисълът е да се постигне необходимата защита на обществените интереси и да се предотврати и/или осуети накърняването им. Релевантно е тълкуването дадено с решение № 2 от 21.02.2019 г. по конституционно дело № 2/2018 г., според което целта на разпоредбата на чл. 230 ЗСВ за временно отстраняване на магистратите, не е да се защити наказателният процес, а "специфичния авторитет" (Решение № 5 от 2016 г. и № 10 от 2018 г. на Конституционния съд), т. е. престижа на съдебната власт... ". КС е отчел, че правоотношенията на магистратите не са трудови, защото се пораждат, променят и прекратяват не от трудов договор - институт на частното, а от институт на публичното право - индивидуален административен, властнически акт на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Това са самостоятелен и специфичен вид административни правоотношения при осъществяването на съдебната власт като проявление на държавната власт по смисъла на чл. 8 от Конституцията. Според Конституционния съд, "Временно отстраняване от длъжност" по смисъла на чл. 230 от ЗСВ означава забрана магистратът да упражнява правомощията си по магистратското правоотношение, което продължава да съществува, от момента на привличането му като обвиняем до приключването на наказателното производство или до настъпването на обстоятелствата по ал. 4 на този член. Според Конституционният съд временното отстраняване от длъжност ограничава едновременно правото на труд и правото на свободен избор на професия съответно по чл. 48, ал. 1, изр. 1 и ал. 3, предл. 1 от Конституцията, но същевременно приема, че социалните права на гражданите не са абсолютни и магистратите не правят изключение. Конституцията допуска ограничаването им в името на друга висша конституционна ценност. КС отчита също, че временното отстраняване от длъжност по чл. 230 от ЗСВ не е мярка на процесуална принуда, каквато е отстраняването от съда по чл. 69, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приложим и спрямо магистратите и целящ защита на истинността на доказването в наказателното производство. Временното отстраняване, според КС, не е и принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания. Съобразно тълкуването на КС, целта на разпоредбата на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ в приложимата към настоящия случай редакция, не е да се защити наказателният процес, а защитата на специфичния авторитет, престижа на съдебната власт и нейната независимост. КС отчита, че магистрат, над когото тегне заплахата от наказателна санкция и от действия на прокурора в наказателния процес, трудно би могъл да отстои своята независимост, но автоматичното отстраняване от длъжност на магистрат не е конституционосъобразно разрешение на този проблем. Ето защо уместно и конституционосъобразно е предоставянето на ВСС на възможността да извърши преценка дали специфичната защита на престижа на съдебната власт следва да се постави в действие, или не във всеки конкретен случай. Съобразявайки горното, съдът намира за неоснователни направените в жалбата възражения за неспазване от страна на ПК на ВСС на принципите по чл. 35 от АПК, чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК, както и на принципите прогласени в Конституцията на Република България за невиновност, защита на личното достойнство, доброто име и правото на труд на магистрата. Не са предмет на разглеждане в настоящото производство възраженията на Куюмджиева и доказателствата, приложени от нея, че не е извършила деянието, за което е образувано досъдебното производство, за претърпени от нея телесни повреди при задържането й, за несъразмерност на наложената мярка и пр. За периода на отстраняване съгласно приетото решение по т. 19. 2 от протокол № 22/17.06.2020 г., тя ще получава месечно възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната и евентуално претърпени от нея вреди в по-голям размер /имуществени и неимуществени/ подлежат на възстановяване по реда на ЗОДОВ. Приемането на процесното решение е съобразено с административнопроизводствените правила и не се установява противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Оспорването е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, следва да се присъдят на ответника претендираните съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение