Решение № 3439 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12476/2010 г.

Решение № 3439 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12476/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба на Живко Стойков Стойков от гр. Сливен против решение № 97 от 13.07.2010 г. (погрешно посочена годината 2009 г.), постановено по адм. дело № 103 от 2010 г. на Административния съд - гр. Сливен. В жалбата се твърди за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Сливен, прави искане за оставяне в сила на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията на Живко Стойков, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд - гр. Сливен, е отхвърлил оспорването на Живко Стойков срещу заповед № РД-15-346 от 11.03.2010 г. на кмета на община Сливен, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е било наредено изземване на общински недвижим имот, представляващ паркомясто в пространството на кв. 477, УПИ I в кв. "Даме Груев", върху което жалбоподателят бил монтирал гараж. Съображенията за това са били, че по делото не били представени доказателства за съществуването на годно правно основание за заемане от оспорващия на тази част от имота, върху който е поставил собствения си гараж. Направен е извод, че при тази фактическа обстановка жалбоподателят държи имота без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Така приетото е законосъобразно. Изложените мотиви за наличие на условия за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд - трето отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните не е било налице никакво правно основание за държането на общинския имот. Оплакванията, развити в касационната жалба, не могат да бъдат основание за отмяна на постановеното решение. Това е така, защото от данните по делото е установено по безспорен начин, че изграденият ламаринен гараж е върху имот - общинска собственост. Твърдението, че този имот бил извън регулация, е голословно, тъй като това обстоятелството е било установено по категоричен начин от приетата по делото техническа експертиза - гаражът на Живко Стойков е разположен в сервитута на улица - публична общинска собственост. След като е установено по безспорен начин, че имотът - предмет на оспорената заповед, е публична общинска собственост, а жалбоподателят не е могъл да докаже правно основание, въз основа на което държи същия, то явно са били налице основанията на чл. 65 ЗОС за издаване на заповедта. С оглед изложеното дотук правилно административният съд е счел, че следва да отхвърли жалбата срещу атакуваната заповед. Решението е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,