Решение № 2803 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2008 г.

Решение № 2803 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Агенция по геодезия, картография и кадастър срещу Решение № 107/17.07.2008 г., по адм. д. № 526/2007 г. на Административен съд - Добрич. Излагат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с потвърждаване на процесната заповед като законосъобразна. Ответникът Иван Тодоров, в писмено възражение излага становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не вземат становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага да се отмени обжалваното решение като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение административният съд, в производство по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по жалба на Иван Тодоров е отменил като незаконосъобразна заповед № КД-14-08-Ш-1806/11.10.2007 г. на началник СГКК - Добрич, с която на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Крапец, общ. Шабла, одобрена със Заповед № РД-18-25/30.03.2006 г. за поз. имот с идентификатор 39493.501.333 с промяна границите на имота вследствие прилагане на УПИ ХIV-117, кв. 16. За да постанови решението си съдът приел, че жалбоподателя Иван Тодоров е активно легитимиран да обжалват изменението в кадастъра като собственик на засегнат имот, чиято площ се намалява при новото нанасяне. Обсъдени са подробно документите за собственост, приетата за местността кадастрална карта и при правилно възприемане на фактическата обстановка по делото е установено за безспорно, че не е проведена процедура за съставяне на акт по чл. 53, ал. 3 ЗКИР, а изготвения протокол за трасиране, означаване и координиране не е предявен на собственика на засегнатия съседен имот Иван Тодоров и не е подписан от него, а от служител на ДАО", с оглед удостоверяване отказа на Тодоров. Решението е обосновано от фактическа страна и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалните разпоредби на чл. 53 ЗКИР във вр. с чл. чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 /28.04.2005 г. Съгласно чл. 62, ал. 2 и 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, непълнотите и грешките се установяват на място от службата по кадастъра с акт по образец, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици, а при неподписване на акта от заинтересуваните лица, респ. подписване с възражение, това обстоятелство се отбелязва от съставителя, и е основание за издаване на отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастъра. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 53, ал. 3 ЗКИР. В конкретния случай е безспорен факта, че акт не е съставен, а изготвения протокол за трасиране, означаване и координиране не е предявен на собственика на засегнатия съседен имот Иван Тодоров и не е подписан от него, което безспорно води до извода за наличие на нарушение на административната процедура от категорията на съществените, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от от Наредба № 3 /28.04.2005 г., на която се позовава административният орган в касационната жалба е неприложима по силата на чл. 15, ал. 2 ЗНА, тъй като в частта, с която се въвежда като основание за изменение на кадастъра нанасянето като имотни граници на регулационни линии по приложен устройствен план, същата противоречи на чл. 53 ЗКИР, тъй като разширява установената с него компетентност на кадастралната администрация. Като се има предвид гореизложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, на основание чл. 221, ал. 1 АПК