Решение № 165 от 16.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 388/2014 г.

Решение № 165 от 16.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 388/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Г. А. Д. срещу решение № 4 от 22.01.2014 г. по внохд № 491/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. В нея се релевират основанията за касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. Оспорва се приетото от съдилищата авторство на подсъдимия в деянието предмет на осъждането му, с довода за нарушения в дейността по проверка и анализ на доказателствата на решаващите по фактите инстанции. Иска се оправдаването на подсъдимия, а при условията на алтернативност, връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Пред ВКС жалбата се поддържа от подсъдимия и защитника му по изложените в нея и в представените писмени бележки съображения. Представителят на ВКП излага становище, че не са налице релевираните в жалбата основания за отмяна на решението, което като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 44 от 07.11.2013 г. по нохд № 377/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд подсъдимият Г. А. Д. е признат за виновен в това, че на 03.05.2013 г. около 02.40часа в [населено място], /област/, /улица № /, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 222/двеста двадесет и два/лв. от владението на Н. С. Н., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, като е определен първоначален "Строг" режим за изтърпяване на наказанието в затвор. Подсъдимият е признат за невиновен по същото време и място да е отнел от владението на Н. С. Н. лаптоп "марка" и зарядно устройство на същия на стойност 146.00 лв. без съгласието на пострадалата и с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което е оправдан по тази част на обвинението за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК. С присъдата подсъдимият Г. А. Д. е осъден да заплати на Н. С. Н. сумата от двеста двадесет и два лева, представляваща обезщетение за причинените й от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2013 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 382 лв., искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, по дължимата такса върху размера на уважения иск и по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, обсъди доводите на страните и след като извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК намира доводите на подсъдимия Д. и на защитника му в подкрепа на сочените в жалбата основания за неоснователни. Впрочем, оплакванията в касационната жалба за недоказаност на обвинението са идентични с тези, правени и пред въззивния съд. Видно от мотивите на проверяваното решение, Апелативният съд, като втора решаваща по фактите инстанция, е дал аргументиран отговор на направените възражения и доводи срещу присъдата съобразно изискването на чл. 339, ал. 2 от НК, включително по основанията за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания пред него съдебен акт. Всички обсъдени доказателства са били подложени на задълбочена и внимателна проверка, с оглед установяване на достоверността им. Съдът аргументирано е посочил, защо не възприема възраженията по оспореното авторство на Д. в деянието, предмет на обвинението, довело до настъпването на съставомерните последици, като в дейността по събиране и проверка на доказателствения материал, не са нарушени изискванията по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК. Установените от въззивния съд фактически положения за употребата на сила и заплаха от страна на Д., за да преодолее съпротивата на Н. при отнемане на паричната сума и на движимите вещи от дома й, са аналогични на констатациите на първата инстанция, които са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото. При осъществения инстанционен контрол Пловдивският апелативен съд е стигнал до същите фактически и правни изводи на Пазарджишкия окръжен съд, като е възприел позицията на Д. по оспореното от него авторство на деянието за осъществено от него право на защита, опровергано от останалите писмени и гласни доказателства. Касационната инстанция може да проверява точното прилагане на закона само в рамките на установените от въззивния съд фактически положения. В тези предели, на базата на събраната и проверена съвкупност, правилно е прието, че с деянието си подсъдимият Д. е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1 от НК. В случая, обективните действия на подсъдимия сочат, че е бил налице и субективният признак на престъплението "грабеж", които действия опровергават твърдението му за незаконосъобразност по тази правна квалификация. При осъществяването на деянието той е съзнавал, че в конкретната ситуация и с оглед характера и интензитета на упражненото психическо въздействие над пострадалата възрастна жена със заплахи и употребата на насилие над нея чрез връзването на едната й ръка за леглото, тя няма да може да окаже съпротива при преследваната от подсъдимия престъпна цел. Всички тези обстоятелства безспорно установени, преценени и в съвкупност, водят до еднозначни отговори и на поставените с касационната жалба въпроси - за деянието и за неговия автор, в лицето на подсъдимия Д., като нарушение на чл. 303, ал. 2 от НПК съдилищата не са допуснали, поради което оплакването за неправилното приложение на закона е неоснователно. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице релевираните от подсъдимия и защитника му основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение