Решение № 6365 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2484/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. У., гражданин на Република Турция срещу Решение 26649 от 10.12.2024 г. по адм. д. 8948/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД-14-4012/29.08.2024 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), издадена от началника на Областен отдел Автомобилна администрация (ОО АА) - гр. София, Главна дирекция Автомобилна администрация (ГД АА). В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е разгледал спора повърхностно и не е обсъдил наведените от жалбоподателя оплаквания. В касационната жалба са възпроизведени същите оплаквания. Твърди се, че ПАМ е приложена спрямо моторно превозно средство, което не е собственост на нарушителя, а на трето добросъвестно лице и чрез нея се накърнява правото на собственика и ползвателя да се ползват от превозното средство, без същите да са нарушители, поради което мярката е приложена в нарушение на основни принципи на европейското законодателство. На следващо място се сочи, че на лицето за едно и също нарушение са наложени две санкции глоба и ПАМ, като по този начин се нарушава чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС. На последно място се твърди, че ПАМ е приложена в нарушение на чл. 14, ал. 2 и чл. 35 АПК, което е довело до засягане на правото на защита на лицето. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед. Прави се искане за присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответникът началникът на ОО АА - гр. София, ГД АА, не представя становище по касационната жалба. Ответникът Т.С.Лизинг Ауто ООД, не представя становище по касационната жалба. Ответникът Се Тур ЕООД, не представя становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея основания. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на М. У., гражданин на Република Турция срещу Заповед РД-14-4012 от 29.08.2024 г. за прилагане на ПАМ, издадена от началника на ОО АА - гр. София, ГД АА. Със заповедта е приложена ПАМ временно спиране от движение на моторно превозно средство марка Мерцедес, модел Туризмо РХД М с peг. [рег. номер] от категория М3 - до заплащане на наложената с наказателното постановление (НП) глоба. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. г от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Съдът е установил от фактическа страна, че на 29.08.2024 г. при извършена проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, инспектор в ОО АА е констатирал, че водачът М. У. около 12:11:29 часа на автогара Сердика, бул. Княгиня Мария Луиза 102, сектор 5, като водач на процесното моторно превозно средство извършва международен превоз на пътници по редовна автобусна линия до страна, която не е членка на ЕС, с МПС с регистрация в ЕС по маршрут гр. София гр. Истанбул. За периода от 04:58 часа (UTC) на 03.08.2024 г. до 14:46 часа (UTC) на 08.08.2024 г. не е въвел в картата си на водач данните относно периодите на друга работа, време на разположение, прекъсване или дневна почивка, когато не е могъл да използва монтирания в превозното средство тахограф поради това, че е отсъствал от превозното средство, чрез използване на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване. В заповедта се сочи, че тези данни се установяват от извлечението от дигиталната карта на водача. За установеното нарушение с НП 42-0011222 от 29.08.2024 г. е наложено наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева. От правна страна съдът е приел, че административният акт не страда от пороците по чл. 146 АПК и е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, но недопустимо. Жалбоподателят М. У. не е адресат на приложената ПАМ и със заповедта не се засягат негови законни права и свободи. Обстоятелството, че същият е извършил нарушението, довело до прилагане на ПАМ, не е достатъчно за обосноваване на правен интерес. Автомобилът е собственост на Т.С.Лизинг Ауто ООД, а ползвател е СЕ ТУР ЕООД. Наличието на правен интерес по чл. 159, т. 4 АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата по същество, за която съдът следи служебно. Правният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Административният акт следва да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права. В настоящия случай, водачът няма правен интерес, тъй като спирането от движение на превозно средство, върху което той няма права, не засяга правната му сфера пряко и непосредствено. Като е разгледал жалбата на М. У., при наличието на абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и съдебното производство да бъде прекратено. Предвид недопустимостта на обжалвания съдебен акт, касационната инстанция не дължи обсъждане на доводите на касационния жалбоподател относно приложението на материалния закон, тъй като тази проверка касае правилността на съдебния акт. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение