Решение № 13537 от 12.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2231/2010 г.

Решение № 13537 от 12.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2231/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Петър Иванов Димитров против решение № 680 от 10.12.2009 г. на Административен съд Плевен, Осми състав по адм. дело № 398/2009 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата на Румяна Димитрова Йорданова против заповед № РД - 15 - 1381/22.06.1999 г. на Кмета на Община Плевен с която е отменена заповед № РД - 15 - 7193/27.10.1998 г. в частта й, отнасяща се до придобиване право на собственост при условията на § 4а от ПЗРЗСПЗЗ като на мястото на отменения текст се запише придобиване на собственост при условията на § 4б от ПЗРЗСПЗЗ до 1000 кв. м от Григор Илиев Николов и Зорка Илиева Николова. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извличат основания за отмяната му - нарушение на материалния закон и необоснованост със съображения с които се оспорват материалните предпоставки за придобиване на правото на собственост. Ответникът, Кметът на Община Плевен чрез юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни, Зорка Николова, Юлия Йорданова, Иван Николов, Веселин Стоянов, Росица Тошмакова - Ангелова и Анна Караиванова не вземат становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата тъй като между издаването на двете заповеди - РД - 15 - 71 - 93/27.10.1998 г. и оспорената - РД - 15 - 1381/22 . 06.1999 г. не е била изминала една година. Първата заповед не е била обжалвана и е влязла в сила. Затова тя е следвало да се отмени на някое от основанията по чл. 32 ЗАП /отм./ - действал в този период. От друга страна не се отнася за очевидна фактическа грешка. Това е така, защото не само е отменена изцяло предходна заповед с оспорената, вместо само да е поправена, но в съдържанието на новата е увеличена и площта на признатото и трансформирано право. Отникъде не става ясно, че не се е променила волята на административния орган. От сравнението на писмените доказателства се вижда, че в първоначалната молба е отразено застроена постройка до 15 кв. м, но без строително разрешение, и че парцелът е отразен като парцел 618 с площ от 700 кв. м. Следователно не може да се счита, че разминаване на фактите може да се нарече фактическа грешка, а пък втората заповед изцяло отменя първата, не само по правно основание, а и по предмет и всъщност с нея се увеличава площта на имота. Понеже не се съзира нито едно от основанията за изменението и по чл. 32, ал. 1 ЗАП, и защото към 1999 г. висшестоящ орган на кмета на община е бил Областния управител, то издадената заповед е нищожна. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба от Румяна Димитрова Йорданова срещу заповед № РД - 15 - 1381/22.06.1999 г. на Кмета на Община Плевен с която е отменена негова предходна заповед № РД - 15 - 7193/27.10.1998 г. в частта относно придобиването на правото на собственост при при условията на § 4а от ПЗРЗСПЗЗ като на мястото на този отменен текст се запише придобиване собствеността при условията на § 4б от ПЗРЗСПЗЗ до 1000 кв. м. Искането е да бъде обявена нищожността на на тази заповед като издадена при липса на законово основание. Съдът е разгледал жалбата по същество като я е приел за неоснователна. Прието е, че административните актове са нищожни, винаги когато някое от основанията за оспорване, посочени в чл. 146 от АПК не се е проявило или се отразило негативно в толкова голяма степен, че прави акта недействителен и не можещ да породи правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административните актове се преценява конкретно като се оценява тежестта на порока от който са засегнати и дали актът е годен да породи промяна в правната сфера на адресатите въпреки порока. При тези съображения основанията за нищожност липса на компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет и несъществуващ адресат не се констатират от съда при издаването на обжалваната заповед. При издаването на първата заповед с която се признава правото на собственост по реда на § 62, ал. 2 от ПЗР ППЗСПЗЗ на основание § 4а от ПЗРЗСПЗЗ административният орган е допуснал техническа грешка тъй като установените факти в административното производство сочат на основание по § 4б от ПЗРЗСПЗЗ. Този извод е изведен от установените факти по делото, че в имота не е имало застрояване и правното основание е било поправено по предвидения в закона ред - чл. 18, ал. 2 от ЗАП /отменен, но приложим към момента на издаване на заповедта/. При формираните фактически и правни изводи съдът е отхвърлил жалбата като неснователна. Решението е правилно като краен резултат. Видно от обжалваната заповед № РД - 15 - 1381/22.06.1999 г. на Кмета на Община Плевен същата е издадена на основание чл. 18, ал. 2 от Закона за административното производството/ЗАП/ приложим към този момент. С нея се отменя заповед № РД - 15 - 7193/27.10.1998 г. в частта за основанието на придобиване на правото на собственост като вместо по § 4а е поправено по § 4б от ПЗРЗСПЗЗ до размер на 1000 кв. м. Така издадена заповедта макар и да се позовава на правно основание чл. 18, ал. 2 от ЗАП за поправка на очевидна фактическа грешка не отговаря от фактическа и правна страна на така предвидения ред. Ако административният орган е установил правилно или неправилно фактите и грешно е посочил материално правната норма от която е разпоредил права за адресатите на акта е налице незаконосъобразен акт поради нарушение на материално правни разпоредби. Това е основание не за поправка на очевидна фактическа грешка при която няма съмнение във волята на органа издал акта, но тя е грешно отразена. В случая е налице отмяна на влязъл в сила административен акт и издаването на друг вместо него което е в хипотезата на чл. 32 от ЗАП, но преценката дали акта е законосъобразен с оглед на правното основание за издаването му и спазване на административно производствени правила е въпрос допустим за разглеждане след преценката дали акта е действителен. В случая се твърди, че обжалваната заповед е нищожна с искане тя да бъде обявена от съда. При това искане съдът е извел верни правни изводи за неоснователност на жалбата. Заповедта е издадена от компетентния да я издаде кмета на общината в рамките на предоставените му правомощия. Същият е могъл да поправи очевидна фактическа грешка в предходен негов акт което действие не е ограничено със срок, както и да я измени на основание чл. 32 от ЗАП или издадената заповед не е лишена и от основание, както правилно е приел и административния съд. Доколко в случая използваното основание за издаване на акта е в нарушение на материалния закон следва да се преценява дали е такова, че се отразява и на валидността на издадената заповед. Такава преценка не води до правен извод за нищожност на обжалваната заповед поради което жалбата правилно е отхвърлена като неоснователна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение